Неотдавнашна реклама по радиото добре загатваше за двойнственото отношение на Русия към Великобритания. Точно когато Кремъл нареди на Британския съвет да затвори своите представителства в Русия, популярна московска радиостанция рекламираше продажбата на домове в "ново селище от луксозни вили", наречено Ричмонд. Ричмонд се намира в най-скъпата част на московските предградия, в съседство с резиденцията на президента Владимир Путин. В рекламата се говореше "английски стил и руско гостоприемство" и се предлагаше сигурност и начин на живот, достоен за местния супербогат елит.
Англия традиционно е предмет на завист и стремеж, но също и на недоверие и раздразнение за руските политици. (Говори се, че Йосиф Сталин мразел гледката на националния флаг на Обединеното кралство, който се развява над британското посолство от другата страна на реката срещу Кремъл). Отношенията между двете страни се основават на факта, че Великобритания е пълна противоположност на Русия - от гледна точка на отношението към закона, правата на собственост и личните свободи. Лондон е магнит за руския елит, но също така е и източник на опасните идеи на демокрацията. Скандалът с Британския съвет може да изглежда като двустранен въпрос, но той е и най-доброто изпитание за начина, по който Русия гледа на закона, на нейните връзки със Запада и на отношението към собствените й граждани.
Напрежението датира отпреди поне няколко години - от времето, когато Великобритания предостави политическо убежище на намиращия се в изгнание руски магнат Борис Березовски, както и на Ахмед Закаев, чеченски сепаратистки лидер. Тези действия бяха счетени за неприятелски от Москва и бяха последвани от няколко спора и шпионски скандала. Взаимоотношенията се влошиха след убийството на Александър Литвиненко, бивш офицер от КГБ, в края на 2006 г. в Лондон.
На 12 декември руското министерство на външните работи съобщи на Британския съвет, че неговите представителства работят незаконно (в наши дни всичко, което не се харесва на Кремъл, бива обявявано за незаконно) и трябва да бъдат затвор
ени. Но тъй като нямаше съдебно решение, Великобритания с право спореше, че заповедта на министерството на външните работи не е съобразена със закона и всъщност нарушава международната конвенция, която урежда дейността на неправителствената организация. Въпреки това Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия, набързо обясни, че Великобритания сама си е виновна. Великобритания първа настояваше за екстрадицията на Андрей Луговой, бивш офицер от КГБ, обвинен от британската прокоратура в отравянето на г-н Литвиненко с радиоактивен материал в Лондон, обяви той. След като Русия отказа, Великобритания влоши отношенията си с ФСС (Федерална служба за сигурност), наследник на КГБ, и обеща да затегне визовия режим за руските официални лица.
С други думи, затварянето на представителствата на Британския съвет нямаше много общо със законността или с данъчното състояние на братанската културна организация (както настояваха руските длъжностни лица). Когато офисите на Британския съвет отново бяха отворени след дълга зимна пауза въпреки руската заповед, Русия нарече това провокация. Но вместо да се обърне към съда, руското министерство на външните работи се обърна към пътната полиция и службите за сигурност. Руските служители на Британския съвет бяха привикани от ФСС за "обяснителни", а Стивън Кинок, директор на петербургския клон на неправителствената организация, беше задържан от пътната полиция за незначително транспортно нарушение и беше обвинен в шофиране в нетрезво състояние. От Британския съвет обявиха, че сплашването не им е оставило друг избор, освен да затворят представителствата. (Съветът все още има право да работи в Москва.)
Един от въпросите, на който още не е намерен отговор, е с какво би помогнало това на Русия шест седмици преди президентските избори на 2 март? По-безобидната теория е, че във ФСС са разстроени от подкрепата за г-н Медведев, който никога не е служил в КГБ, и искат да привлекат внимание. Според другата, по-обезпокоителна теория, напрежението е част от предизборна стратегия и има антизападен привкус, който е възможно да доминира в руската политика през следващите няколко години.
Лавров обвинява Великобритания в колониализъм, а британският външен министър Дейвид Милибанд твърди, че действията на руското правителство са "осъдителни" и ни връщат към съветските дни. Въпреки това има една важна разлика. Днешните руски лидери - за разлика от хората, стоящи начело на комунистическата партия - притежават имоти в Лондон и много от тях изпращат децата си в елитни училища във Великобритания. Според критиците това прави поведението на руските официални лица особено лицемерно. Затваряйки представителствата на Британския съвет, те поставят препятствия на пътя на по-малко привилегированите руснаци, които в миналото извличаха полза от тези програми. Британският посланик в Москва Антъни Брентън смята, че главните губещи в тази сага са обикновените руснаци. Това явно не притеснява руския управляващ елит: Ричмонд е място за привилегированите. (БТА)
ени. Но тъй като нямаше съдебно решение, Великобритания с право спореше, че заповедта на министерството на външните работи не е съобразена със закона и всъщност нарушава международната конвенция, която урежда дейността на неправителствената организация. Въпреки това Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия, набързо обясни, че Великобритания сама си е виновна. Великобритания първа настояваше за екстрадицията на Андрей Луговой, бивш офицер от КГБ, обвинен от британската прокоратура в отравянето на г-н Литвиненко с радиоактивен материал в Лондон, обяви той. След като Русия отказа, Великобритания влоши отношенията си с ФСС (Федерална служба за сигурност), наследник на КГБ, и обеща да затегне визовия режим за руските официални лица.
С други думи, затварянето на представителствата на Британския съвет нямаше много общо със законността или с данъчното състояние на братанската културна организация (както настояваха руските длъжностни лица). Когато офисите на Британския съвет отново бяха отворени след дълга зимна пауза въпреки руската заповед, Русия нарече това провокация. Но вместо да се обърне към съда, руското министерство на външните работи се обърна към пътната полиция и службите за сигурност. Руските служители на Британския съвет бяха привикани от ФСС за "обяснителни", а Стивън Кинок, директор на петербургския клон на неправителствената организация, беше задържан от пътната полиция за незначително транспортно нарушение и беше обвинен в шофиране в нетрезво състояние. От Британския съвет обявиха, че сплашването не им е оставило друг избор, освен да затворят представителствата. (Съветът все още има право да работи в Москва.)
Един от въпросите, на който още не е намерен отговор, е с какво би помогнало това на Русия шест седмици преди президентските избори на 2 март? По-безобидната теория е, че във ФСС са разстроени от подкрепата за г-н Медведев, който никога не е служил в КГБ, и искат да привлекат внимание. Според другата, по-обезпокоителна теория, напрежението е част от предизборна стратегия и има антизападен привкус, който е възможно да доминира в руската политика през следващите няколко години.
Лавров обвинява Великобритания в колониализъм, а британският външен министър Дейвид Милибанд твърди, че действията на руското правителство са "осъдителни" и ни връщат към съветските дни. Въпреки това има една важна разлика. Днешните руски лидери - за разлика от хората, стоящи начело на комунистическата партия - притежават имоти в Лондон и много от тях изпращат децата си в елитни училища във Великобритания. Според критиците това прави поведението на руските официални лица особено лицемерно. Затваряйки представителствата на Британския съвет, те поставят препятствия на пътя на по-малко привилегированите руснаци, които в миналото извличаха полза от тези програми. Британският посланик в Москва Антъни Брентън смята, че главните губещи в тази сага са обикновените руснаци. Това явно не притеснява руския управляващ елит: Ричмонд е място за привилегированите. (БТА)
