Мъжете са властни, склонни към насилие, егоистични. Жените са чувствителни, общителни и хрисими. Тези клишета са на стотици години и макар науката да ги е отрекла, продължават да тормозят и двата пола.
Медиите са пълни със стереотипни обобщения - както за мъжете, така и за жените. А всеки, който изрази учудване от този начин на мислене, се натъква на отговора - но то си е така!
Мъжете и жените са различни по природа - едните са от Марс, другите от Венера, което обяснява защо на земята се различават толкова едни от други. Интерпланетарната теория за половете обаче не е перфектна - щом учените така и не са успели да открият разлики в способностите на двата пола. И до днес тези разлики продължават да се търсят трескаво, подхранвайки цяла научна индустрия. Дали жените наистина са по-комуникативни? Не, мъжете и жените говорят сравнително еднакво много. А по-малко склонни ли са жените към насилие? Най-малкото що се отнася до семейните отношения - отново не. Дамите не са и по-етични, те просто отговарят така, както е желателно.
Само две съществени разлики?
Изследвайки мъжете и жените, учените са достигнали до много впечатляващ извод: и жените, и мъжете много лесно придобиват по-характерните за другия пол способности чрез силата на убеждението. Същият трик битува и в обществото. Точно затова се полагат значителни усилия за разграничаването на половете - например чрез различното закопчаване на дрехите или различните модели велосипеди за едните и за другите.
Всъщност има само две области, в които с основание може да се говори за различия - заплащането и насилието. При заплащането ножицата постепенно се затваря, но процесът е доста бавен. А що се отнася до насилието, мъжете са с "предимство" - както когато трябва да се попълни армията, така и когато става дума за опасни професии. И преобладаващата част от извършителите на престъпления са мъже - само пет процента от затворниците са жени.
Мъжемразството не е откритие на феминизма
Както се твърди принципно - феминистките са тези, които са сложили началото на "девалвацията на мъжа". Всъщност тезата за лошия неморален мъж възниква дълго преди феминизма - към 1800 година. Дотогава и за жените, и за мъжете се смята, че са с божествен произход, нито един от половете не е по-лош или по-добър, но мъжете са призвани да управляват.
В рамките на две поколения тази представа се преобръща. "Мъжът без женска компания е едно опасно за обществото животно", пише през 1779 шотландският просветител Уилям Алекзандър. Други мислители определят мъжа като "жесток и безсърдечен" и предупреждават, че неговата безчувственост е способна да унищожи цялото общество. Философи като Хумболт, Фихте и Кант не откриват в мъжа нищо повече от "къс хладен разум" и му препоръчват "да се отрече от пола си и да се приближи към жената, за да стане истински мъж".
Мъжествеността се превръща в една от важните причини за модерните проблеми. Така е и до днес. "Зюддойче цайтунг" например пише, че "икономическата криза е криза на мъжете". Де да беше така. Кризата е плод на проблемите на глобалната търговия, на еврозоната и на прекомерно задължнелите държави. Полът няма нищо общо с това. И светът вече няма как да бъде обясняван на базата на различията между мъже и жени.
