Берлинската стена имаше 29-годишна история зад гърба си, преди през ноември 1989 г. най-сетне да бъде разрушена сред небивалото ликуване на разделения тогава град.
Днес, близо 19 години по-късно, изглежда не всички берлинчани са доволни, че стената бе изхвърлена на бунището на историята. Всеки девети жител на Берлин би предпочел преградата, която разделяше и опасваше града, все още да е на мястото си, показва проучване на Берлинския свободен университет.
Анкета от тази пролет с 2000 участници от Берлин и околната провинция Бранденбург показала, че 11 процента от жителите на Западен Берлин и 12 на сто от Източен Берлин биха искали стената все още да съществува, казва 56-годишният политолог от университета професор Оскар Нидермайер.
Нидермайер не смята резултата за сензационен, макар той да изглежда изненадващ. Дори в Източен Берлин се наблюдава значителна промяна в отношението - сега 12 на сто от хората там искат стената обратно, в сравнение със 7 процента през 2004 г.
Преди четири години в национален мащаб настроенията в този дух бяха още по-силно изразени. Проучванията на два водещи германски научни института показаха тогава, че между 19 и 21 на сто от запитаните подкрепят стената.
Въпреки че малцина оспорват причините за обединението на Германия, някои "веси" (както наричат понякога западногерманците) и "оси" (източногерманците) все още таят предразсъдъци към сънародниците си в другата половина на страната, макар и в доста по-слаба степен, отколко през 90-те години на миналия век.
Тогава не бе рядкост хората от източната част да имат усещането, че след рухването на комунизма през 1989-90 г. бившата Германска демократична република е едва ли не "колонизирана" от Западна Германия.
Днес подобни настроения изразяват от време на време само някои дребни малцинства в покрайнините на Бранденбург, показва проучването. На Запад, от друга страна, е популярно клишето, че хората в Източна Германия си позволяват твърде много да се самосъжаляват.
Проучването, осъществено по поръчка на Свободния университет от институтът "Форса", сочи също, че сред най-вероятните поддръжници на връщането на стената са хората, родени в Източна Германия преди 1973 г., които са били изцяло вписани в социалистическата система.
В годините след падането на Берлинската стена в Източна и Западна Германия вървеше дискусия за т.нар. "печелещи и губещи" от обединяването.
Около 19 процента от анкетирани в отдалечените краища на Бранденбург се
смятат за губещи от обединението, докато 37 на сто са на мнение, че положението би било по-добро, ако Берлинската стена и някогашната 1120-километрова вътрешна граница, отделяла Източна от Западна Германия, се бе запазила. Само три на сто от жителите в тези райони гледат на себе си като на спечелили.
Разрушаването на Берлинската стена започна в историческата нощ на 9 ноември 1989 г., за да позволи на ентусиазираната човешка маса да премине на запад. В действителност задачата по премахването на преградата започна едва по-късно през 1990 г.
Армейски части се заеха с рушенето на 300 наблюдателни кули, хиляди осветителни стълбове и над 80 км метална ограда. После честната компания "Ава" бе повикана да почисти 160 000 тона бетон, останали само от зоната около Берлин.
През юни 1990 г. на бляскав търг в Монако парчета от стената се продадоха за цяло състояние. Сред щастливите купувачи бе наследницата на коняка Хенеси и вдовицата на италиански издател.
После японски предприемачи също успяха да си купят украсени с графити плочи от стената.
Внучката на Уинстън Чърчил също се сдоби с осем парчета, които по-късно бяха изложени в парка на Уестминстър колидж във Фултън, Мисури, където 60 години по-рано Чърчил написа прочутата си реч за Желязната завеса.
Общо оплакване на туристите в Берлин днес е, че вече почти няма видими следи от стената. Само музеят на някогашния контролно-пропускателен пункт "чекпойнт Чарли, съхранил историята на дръзките бягства отвъд стената, продължава, разбира се, да работи, привличайки десетки хиляди посетители годишно.
Заради чуждестранните критики берлинските власти сега планират да разширят дългата 1,3 км Мемориална стена на Бернауер щрасе, където някога бариерата разделяше хората, живеещи от едната страна на улицата от живеещите от другата страна.
Импозантен нов информационен павилион Уол Инфо ще бъде открит в края на 2009 г., когато ще се отбележи 20-годишнината от падането на стената. (БТА)
netinfo