Вие сте първият ни събеседник в рубриката на "Дарик" радио "Европа 2007", в която ще търсим отговорите на важните въпроси около процеса по присъединяване на страната ни към ЕС и се оказа, че в ден първи на нашата рубрика въпроси в достатъчно количество. Да започнем с Конституцията.
Чест е за мен, че съм първият гост във вашата рубрика, но темата не е нова и не съм първият гост в нея, така че сигурно темата за ЕС действително се нуждае от много, много още приказки и обяснения, но не е нова.
В никакъв случай. Ние в "Дарик" радио имаме самочувствието, че години наред, докато тече процесът по присъединяване и преговорният процес за членството ни в ЕС сме го отразявали подобаващо, защото ни вълнува това.
Да не ви плаша, че като станем членове на ЕС, ще ви отвори още повече работа.
Досега дебатирахме за това трябва ли да правим четвърта поправка в Конституцията. Оказа се, че евроекспертите са били прави, като ни предупреждаваха, че поправката в основния закон, трета поред, няма да изчисти двусмислията около независимостта на съдебната система. Напротив, ще ги задълбочи. НДСВ вече инициира консултации за нова, четвърта, поправка.
Едно от нещата, които е важно да се случат в следващите месеци е, ние и Европейската комисия, която си изпраща експертите тук, да сме на едно и също мнение, да говорим на един и същ език и да разбираме едно и също. Така че там, където има неразбирателства, или трябва да се опитаме да ги обясним, за да ги изчистим, или трябва да променим нещо, за да се изчистят също, но в крайна сметка действително там, където има неразбирателства, аз си мисля, че мястото за защитаване на позиции е достатъчно голямо. Можем да си представим аргументите, да се опитаме да убедим нашите партньори, но ако не успеем да сме убедителни, ме е страх, че следващите месеци особено ще трябва да се съобразим с това, което ни предлагат. Естествено нееднозначно те не ни предлагат текстове в конституцията. Това е работа на българския парламент. По какъв начин точно ще формулира текстовете, дали ще вкара и други теми със следваща поправка. По принцип има теми, които отдавна, така или иначе, се очаква да влязат в промяна в конституцията и свързани с децентрализацията например, теми повече права на местните власти, така че, вместо да търсим някаква самоцелна конфронтация и да доказваме колко сме прави, въпреки че аз също си мисля, че тези промени в Конституцията по никакъв начин не нарушават независимостта и не я застрашават на правосъдната система... В крайна сметка влизаме в един клуб, в който има правила и в момента държавата ни държи един изпит, който просто трябва да вземем.
Как ще вземем изпита, като променим Конституцията?
Единият начин да вземем изпита е да спорим с изпитващия и да му казваме, че ние по-добре от него знаем, което е много, така, полезен, при положение че имаме гениални идеи и знаем повече от него. Другият вариант е да се постараем да направим така, че изпитващият да е доволен и да ни сложи съответната оценка, която очакваме.
Добре, де, министърът на външните работи кой вариант избира? Единият вероятно е да променим Конституцията…дали преди доклада, или да е започнала процедурата, когато ще има доклад през есента, това вероятно не е толкова важно.
Никакво значение няма дали ще е преди... Въпросът е да се изчисти недоразумението. Аз пак казвам, аз самият съм убеден, че с тази промяна не се застрашава независимостта на съдебната система. Това се чу между другото и от много хора в съдебната система. При положение обаче, че не можем да убедим нашите партньори, трябва да потърсим начин това нещо да стане. Единият начин е чрез промяна в законодателството. Ако това не е достатъчно, не изключвам и промяна в конституцията. Просто трябва да довършат тези експертни разговори. Доколкото разбирам, те ще продължат още известно време. Да се уточним какво точно би било... какъв би бил начинът, за да избегнем тези недоразумения, ако възникнат такива, и да отидем към тяхното отстраняване. Още един път казвам, това не е текст, който ни се носи от Европейската комисия за българската конституция.
Българската конституция е, така, правомощие на българския парламент. Никой не ни дава някакви готови текстове. Това, което се иска, е да се съблюдават съответните принципи, така че българският парламент би трябвало да подготви, да обмисли и да приеме текстове, които той смята, че са уместни. Аз се надявам те да бъдат и в съответствие с разбиранията на ЕС. Не изключвам промяна в конституцията и мисля, че не е необходимо да... така, да търсим нито някаква политическа полза от това нещо, защото има някои партии, които веднага ще си го запишат във въображението. Не ги съветвам. Много лош знак е това нещо. Нито пък има смисъл да търсим някакъв политически инат и да казваме "няма пък да го направим".
Затова ли мислите, че НДСВ избързаха да предложат промени в Конституцията солово?
НДСВ са партия, която има право и възможност на тяхното си мнение. Разбира се, така, ако гледаме на доброто коалиционно поведение, аз по-скоро бих препоръчал да се обърнат към коалиционните си партньори, съвсем скоро ще има и съвет на коалицията, да кажат каква е идеята, аз мисля, че не би имало никакво основание да търсим някакви противоречия, и тя да излезе като обща идея на коалицията. Още повече действително в различните партии се работи по този въпрос, не само в НДСВ са загрижени за европейската интеграция на страната ни.
Г-н вицепремиер, да не кажа срамно, но все пак не е ли притеснително, че на страната ни се налага, няма и два месеца след последната поправка, която уверявахме, че ще бъде добър сигнал за Европа, отново да ремонтираме основния закон, за да покажем, че двусмислията около независимостта на съдебната система ще бъдат изчистени?
Това, което беше направено в третата поправка, се отразява положително в доклада на Европейската комисия и то се вижда много ясно. Там са изредени поправките в конституцията и се дава много положителна оценка и те се отбелязват като една от големите стъпки на България към подготовката за членство. Това, което, така, буди притеснение, това също е коментирано в доклада на еврокомисията, е именно текстовете, това е по-специално чл. 130а, текстовете, които биха могли да бъдат изтълкувани, че нарушават по някакъв начин независимостта на съдебната система.
Тук, разбира се, българският парламент би трябвало да реши една много сложна задача, защото в доклада на Европейската комисия се предлагат две неща и се изискват две неща от България. Първото е съдебната система да остане независима. И второто е тя да работи прозрачно и да се отчита. Значи, всяко съчетание на тези две изисквания, независимост и прозрачност и отчетност на съдебната система трябва се направи в такъв баланс, че да не предизвиква двусмислие. Много е тънка разликата тук и действително това е проблем на експертна оценка. Няма... още един път ще го кажа, то е много ясно, и в България, мисля, няма европейско законодателство в областта на правосъдието и вътрешните работи. Няма такова и няма модел, по който да се приемат закони така, както е в редица други области. Затова тук оценката на България се прави по мнение на експерти. Съзнавам всички възможности за субективност на тези експерти. Те са така,но просто в този момент, ако трябва да поставим на везната дали да доказваме на експертите, че имаме по-различно мнение от тях, е да направим това, което се иска от нас, за да се махне тази претенция към България, аз бих направил второто.
НДСВ експертите са изчислили, че за да отговорим на изискванията на Европа и да се съобразим с нашия си вече установен модел, е по-добре да запишем правомощията на Висшия съдебен съвет в Конституцията, без особено да ремонтираме чл. 130а, който поправяхме при третия ремонт?
Това е една от възможностите. Аз не бих влязъл в детайли. Точно затова си мисля, че и НДСВ биха могли да се обърнат към коалиционните си партньори и към всички партии в парламента с една работна група и да се помисли действително по текстове. Разбира се, не трябва да допускаме, така, прибързано да се правят промени в конституцията и да се импровизира, когато тя се променя. Промените трябва да бъдат много внимателни и действително да бъдат такива, че да бъдат добри и за страната, добри за конституцията и приемливи за ЕС.
Като сме, образно казано, в глава "Правосъдие и вътрешен ред", дали оправдаваме очакванията на Брюксел в борбата с престъпността, като разнасяме списъци на престъпници с висящи дела, което, си мисля, все пак е илюстрация за това как неефективно правораздаваме с по две, три до пет висящи дела, с условни пет, десет присъди?
Ето, това е още един пример за необходимостта от действителна реформа в съдебната система, колкото и да не им се иска на някои хора в самата съдебна система. Изключвам всички обвинения, които си, така, разменят различните институции в съдебната система, но факт е, че тя не е ефективна. И между другото това че се представят сега някои списъци, не трябва да се приема, че ние отваряме очите на ЕС за някакви неща, които тя не ги знае. Точно обратното. Техните експерти точно това правят в България, включително взимат конкретни дела и виждат как те се развиват през годините, така че аз не виждам нито някаква драма, нито някакъв проблем в това, че е представен още един път този списък. Въпросът е какво следва след това и какви мерки се взимат, така че всички тези висящи дела или да бъдат приключени по най-бързия начин, или държавата да си признае, че толкова години нищо не е направено по тях и вече те не могат и да бъдат приключени.
Зададох ви този въпрос, защото от последния доклад мина месец и половина, ако не се лъжа, и в това време единственото, което направихме, е да покажем този списък и вътрешният министър да го занесе на премиера. Огромният въпрос е какво той да прави с него. Но всъщност от нас се чакат реални действия, а не говорене в бъдеще време.
От последния доклад минаха две седмици. На 16 май беше представен последният доклад. И мисля, че това, което се свършва след 16 май, е изключително важно и в никакъв случай не бих го подценявал. След 16 май, първо, беше приет от правителството един много подробен план какво трябва да се прави в основните области, които са в жълто и в червено, в смисъл това са ангажиментите, поети в преговорите. Там има много съкратени срокове, отговорници и много силно напрежение към това да си изпълним ангажиментите. Второ, правителството прие по принцип мандат, с който вчера, всъщност от 29-и бяха приети представителите на Европейската комисия, така че ние в рамките на следващите няколко дни, очакваме първите дни на месец юли да уточним действително това... с това послание дойде и председателят на ЕК Барозу, да уточним общ план и общ ангажимент какво точно може да се случи през следващите месеци. Така че този период според мен е изключително важен. Мисля, че се създава и надявам се да продължи да се създава и общественото настроение, необходимата обществена и подкрепа и изискване за по-бързо протичане на реформите, включително в сфери като корупция и борба с престъпността, където надали може да се оправи някой без силно гражданско общество и обществено мнение.
Понеже споменавам гражданското общество, днес в някои от медиите има един също интересен пример, и това се случва в последните две седмици - няколко български неправителствени организации са отишли в Брюксел или в Страсбург и са убеждавали дълго време редица евродепутати как в България нищо не се прави по повод дискриминацията и расизма, как страната ни е много зле, тя е изключителен случай, много по-зле от всички останали европейски страни. Въобще няма никакво място в Европейския съюз. Ето и това прави включително гражданският сектор в България. Така че и това се случи в последните 14 дни.
Кажете сега за екшън-плана на правителството. Не знам дали е точна информацията ми, че кабинетът отново ще се занимава с него, готов ли е вече... набелязаните конкретни мерки, за които говорите, бихте ли могли да съобщите, поне част от тях?
Кабинетът се занимава всяка седмица с това, което се върши по въпросите на европейската интеграция. Преглеждат се плановете и се прави отчет докъде те са стигнали. Миналата седмица на заседанието беше приет един много подробен план от мерки, аз не бих могъл да ви го кажа, но не виждам проблем, надявам се, че правителствената пресслужба би могла да го направи достъпен за всички. Това са ангажименти, които трябва да се свършат в отделните министерства. Това са именно ангажиментите ни във връзка със затворените глави от преговорите. Много важни са и мерките, които не могат да се включат в тези мерки, но които се отнасят към действия по точно тези препоръки, които ни даде в доклада си ЕК, свързани с това, че в страната трябва да се покажат видими резултати в борба с корупцията, видими резултати в борба с организираната престъпност. Това вече отново е преценка, това не е в договорените глави. Затова специално аз пак ви казвам, ние приехме една обща позиция, принципна, на правителството. В момента са в София експертите на ЕК и планът ще бъде приет тогава, когато се уточнят двете страни какво точно разбират под значими резултати в борба с корупцията, значими резултати в борбата с организираната престъпност. Разбира се, трябва да ни е ясно къде сме, накъде отиваме, в какъв етап от съдебната реформа сме, колко месеца има пред нас. Затова аз си мисля, че не е важно ние да покажем някаква статистика на ЕС, още повече че показването на статистика рискува да препрати някои процеси по целесъобразност. Аз се надявам в България отдавна вече да не се водят съдебни процеси по целесъобразност някоя политическа. Важно е действително да заработят механизмите в съдебната система, които съвсем ясно и очевидно да предотвратяват корупцията и организираната престъпност.
А как Вие разбирате процеса по разсекретяване на досиетата? Общественият отглас е, че това се случва на парче, а европейското настояване е за пълно разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност.
Ами няма такова европейско настояване. Според мен темата се появи по никое време за пореден път в страната. Сега, виждам статистики, в които много хора се интересуват какво пише в досиетата. Аз съм от тези, които въобще не се интересуват какво пише в досиетата. Въпросът е, че вместо да си съсредоточим вниманието върху това, което трябва да правим, ние вкарваме някаква нова тема, която предизвиква и медийния интерес, и обществения интерес, и обществената енергия...
Това критика към вътрешния министър ли е, защото той ни занимава с тази тема в интерес на истината.
Аз не виждам как вътрешният министър е поискал искане от... в случая беше от журналистка, и е спазил закона и е отговорил на това искане. Не търся кой е виновен. Фактът е, че темата за досиетата не е темата, която се очаква от нас да вършим във връзка с европейската ни интеграция. Разбира се, ние много умело можем да вкараме и този си проблем в разговорите с ЕС.
Сега, изявлението на румънския правосъден министър, че северната ни съседка работи за получаване на конкретна дата за членство в средата на юни на срещата на Европейския съвет и доклад на ЕК месец по-рано от обещаното през септември, а не през октомври... Подкрепяме ли тези искания, изобщо румънската страна консултирала ли е този си ход с българското правителство?
Ние непрекъснато сме в консултации и поддържаме много тясна връзка и много координирано действаме с румънската страна. В събота и неделя на срещата на външните министри на ЕС много подробно говорих и с румънския външен министър, и с колегата ни от ЕС. Това, което ние ще настояваме, е в решенията на Европейския съвет на 15 и 16 юни да има много по-ясен и еднозначен текст, свързан с датата за членство на България и Румъния. Аз не очаквам да отпадне призивът ние да си довършим домашното и да изпълним тези препоръки, които даде комисията в доклада, така че и този текст ще го има, и освен това ще настояваме за много ясен призив към страните членки за продължаване на процеса на ратификация, тъй като знаем, че в някои страни неяснотата, крайната, около датата, създава проблеми с ратифицирането на договора за членство. И в никакъв случай няма да е приятно нито за нас, нито за която и да е от европейските страни, да се изправим на 31 декември с дата за членство 1 януари 2007 година и без някоя ратификация. Така че това е целта. Нашата позиция е обща, заедно с румънците настояваме за това нещо и още веднъж очаквам доклада на 15 и 16 юни да има много по-ясен ангажимент за 1 януари 2007 година и призив да си довършим работата.
Що се отнася до публикуването на доклада, това, което казаха в София, беше идеята в ранния октомври да бъде представен следващият доклад. Много настоява румънската страна да стане по-рано. Според мен няма... тук става въпрос за някакви две-три седмици, в които надали нещо капитално може да се промени. Тогава, когато реши ЕК, тогава ще направи следващия доклад. Аз няма да се учудя, ако той е към края на септември.
Защото в началото на това интервю казахте и правилно ме коригирахте, аз бях още на тема конституция, когато казах тези срокове, че са минали едва две седмици от последния доклад. И е вярно, че в късото време до есента всяка седмица е важна. В този смисъл, ако се оправдаят тези очаквания на Румъния и настоявания докладът да е месец по-рано, ние ще сме в по-неизгодна позиция, защото наваксването при тях е очевидно за сметка на нашето изоставане.
Първо, не става дума за месец по-рано и второ, вярно е, че всеки ден е важен, но много е важно ние действително да внушим на европейските експерти, че промените, които се правят в България, са трайни и необратими. Това е най-важната задача на България. И в този смисъл 15 дни нямат никаква роля. Не е един месец, защото, пак ще повторя, най-напред каза ЕК началото на октомври, а сега мисля, че би могла да се приеме някаква ориентация в края на септември. Така че тук става въпрос за няколко дни разлика. Нито е фатално, нито е по някакъв начин опасно за България това изтегляне по-рано на доклада, ако, разбира се, го реши ЕК. Това ще даде възможност, това е и притеснението на Румъния, което ние напълно споделяме, за по-дълъг период за довършване на ратификациите.
