Пламен Орешарски, министър на финансите
За да не говорим със сложни думи, 3-годишна бюджетна прогноза, макрорамката, да ви задам вечния въпрос. Как смятате да намалите данъците и осигуровките, като увеличите разходите за пенсии, заплати и всякакви други разходи на държавата през следващите 3 години?
Внимателно, т.е. това е вечният въпрос - колко да бъде равнището на данъците и какви разходи да прави държавата. На всички ни се иска, ако може, данъците да бъдат минимални, разходите максимални, а балансът между тях е конкретен и винаги е обект на особено оживен обществен дебат. Аз ще ви дам един пример. Миналата година поехме риска и намалихме социалноосигурителните вноски с 6 на сто. Въпреки това към петия месец, т.е. за първите 5 месеца на настоящата година имаме малък ръст на приходите от осигурителни вноски. Може би този пример добре илюстрира, че ако премерим подхода, т.е., ако не отиваме в крайности нито по отношение на приходната част, нито по отношение на разходната, източникът е повишаване събираемостта, подпомагана, разбира се, и от, популярен е този термин, осветляване на част от сивата икономика.
Това означава ли, че сте съгласен с искането на бизнеса от тази седмица през следващата година осигуровките да паднат с още 5 на сто?
Все пак те са скромни. Аз. . . в предварителните дебати те настояваха за 10 на сто, още миналата година говореха за двойно намаление. Самите те, разбира се, усещат, че това не е реалистично, затова вече започват да настояват за по-реалистични числа.
Това е на принципа искай 10 да ти дадат 5. А сега като искат 5, ще им дадете 2, става ясно от семинара, от който идвате в Боровец, вашият. . .
Аз не мисля, че при обсъждане на бюджета са подходящи такива дебати от биташките пазари, както вие казвате, но на мен ми се струва, че тази есен, гледайки в комплект данъчната система, не само осигуровките, данък печалба, ДОД, ще потърсим максимално възможното облекчаване на данъчно-осигурителната тежест, тъй като си даваме сметка, че нашият бизнес следващата година ще бъде поставен в условия на доста по-силен конкурентен натиск и той трябва да има достатъчно ресурси да се новира, да прилага нови технологии, за да оцелее.
Вие с каква идея влизате в този дебат? За осигуровките струва ли ви се приемливо 5 на сто намаление? За данъка върху печалбата намаление от 15 на 12 на сто?
Ами, струват ми се тези числа, които споменавате в комплект, ми се струват максимално възможните. Може би ще търсим по-балансиран подход в зависимост и от развитието на настоящия дебат с ДДС в парламента. В края на краищата Министерството на финансите трябва да събере сумите, които са необходими, за да може да финансира разходните политики.
Възможно ли е да намалите тези данъци и осигуровки, за които казах, плюс евентуално да премахнете облагането с 22 процента на доходите на физическите лица и едновременно с това да дадете парите, които иска Емилия Масларова, за да увеличи пенсиите?
Ами, струва ми се малко максималистично това, което казвате. Ще правим усилия в тази посока.
А съгласихте ли се с увеличението, искрено, като икономист, оставете политиката настрана, че трябваше да се съгласите сигурно като член на това правителство с увеличението на пенсиите от днес? Ето, "Дума" излиза с тържествуващото заглавие 1 635 826 с по-високи пенсии от днес. Минимумът става 85 лева.
В последните седмици ние не сме дискутирали толкова увеличението, колкото източниците. Знаете, че аз нееднократно съм заявявал, че отделните секторни ръководители могат да преструктурират своите разходи по начин, по който те считат за целесъобразни. В края на краищата те отговарят за развитието на този сектор. А от страна на Министерството на финансите и лично на мен, разбира се, винаги е имало възражения срещу допълнително финансиране, което не е предвидено в бюджета. В случая на пенсиите няма да има допълнителни източници и източникът е изцяло от НОИ, т.е. източниците с два - преструктуриране на част от социалните разходи и НОИ, икономии и евентуално преизпълнение. така че пари от бюджета допълнително няма да бъдат отпуснати.
Т.е. от кого се взимат, кои социални разходи? Вие с тази хубава дума преструктуриране. . .
О, това не е въпрос за мен. Г-жа Масларова би могла да отговори.
Ще има ли по-висока инфлация тази година? Според 3-годишната прогноза тя щяла да бъде 7 процента.
За настоящата година все още се надяваме да влезем в прогнозата от бюджетната рамка.
Там не е ли 4.4?
4.4 е за следващата година.
А тази за. . .
За настоящата година е 6.8 и все още се надяваме да влезем в нея. А след по-високата инфлация за първите 3 месеца, за май месец инфлацията е нула. Очакваме летните месеци също инфлацията да бъде на ниско равнище, така че да наваксаме по-голямото увеличение в началото, идващо в голямата си част от новите акцизи на цигари, алкохол и петролни продукти. Знаете, че увеличихме акцизите с идеята да достигнем минималните европейски равнища. За част от тези стоки, по предварително оповестения график, за цигари и алкохол изтеглихме една стъпка напред, за да преодолеем инфлационния потенциал, който е натрупан, в периода преди приемането в ЕС, а не след това.
Според "Икономист", който впрочем организира в Атина. . . вие бяхте там, нали. . .
Бях в Атина, да.
. . . двудневна конференция за отношението между България, Румъния и Гърция на прага на членството в ЕС, в България ръстът на българската икономика ще се забави догодина. Анализаторите се съмняват включително в стабилността на валутния борд и изтъкват сериозен политически риск в България, тъй като напреженията между БСП и НДСВ ще доведат, според "Икономист", до разпад на тройната коалиция.
Ами, вероятно "Икономист" се позовават на своя си информация. Аз не мога да коментирам техните мнения, всеки аналитик има право на коментари. Моите очаквания са, че растежът в следващите няколко години ще се задържи на равнище около 5.6-5.8 и има всички предпоставки, ако организацията по усвояване на фондовете върви добре и ако първите ни стъпки са добри в тази посока, да надвишим този ръст и да достигнем 6 и малко над 6.
Говорим за ръст на брутния вътрешен продукт.
Точно така.
Добре де, това със сигурност не говори много на слушателите ни, обаче според 3-годишната бюджетна прогноза за тази година, поне така е цитирано във вестник "Дневник", ми се струва, прогнозата била намалена от 5.5 на 5.3. Ако слушатели, които не разбират, че нещо отива надолу. Вие говорите за 5.6-5.7. Сега кое е вярното?
Ами, за първото тримесечие 5.6.
А защо намалява тогава в тази прогноза?
Точно споменахте цифрата и, пак ще подчертая, че очаквам до края на годината този растеж да се задържи и дори леко да се увеличи - в интервала 5.6-5.8. А пряко нищо не говори това на широката публика.
Е това единствено може да им говори, че нещо отива надолу.
Отива надолу обаче в края на годината и в началото на следващата, когато се коментират параметрите на новата рамка, всъщност този ръст представляват, най-опростено казано, допълнителни разходи за нас или допълнителни приходи за всички звена, които разчитат на бюджета. Така че, когато говорим за ръст на работните заплати, ръстът се финансира. . . на работната заплата, се финансира от този ръст - на брутния вътрешен продукт. Ако го няма, няма да има и ръст.
Тоест сега добре ли е да има ръст или не е добре?
Естествено, че е добре.
И вие очаквате, че ще има?
Предполагам, че вие не се радвате, ако заплатата ви стои на едно и също място в продължение на много години?
А има ли пари, ако останем още малко в Атина и това, което е говорил вашият колега, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, има ли пари в тези три години за инфраструктурните проекти? Той казва до 2015 г. ще построим шест магистрали за 3 млрд. и 300 млн. евро, ако, разбира се, вярно е цитиран. А да прибавя още едно мнение на бившия президент Желю Желев, той ще участва и по-късно в предаването, той казва, че е пълна срамота това, че България не насочи всичките си пари, които има, орязвайки всичко възможно, за да построи пътищата?
Кое трябваше да отрежем - заплатите или пенсиите? Може би трябва да отрежем заплатите и пенсиите и да построим пътищата?
Имаме ли тогава пари да строим. . .
Или пари за здравеопазване и образование. Въпрос на приоритети, разбира се. Аз нееднократно съм казвал, че всичко е възможно, въпрос на приоритети.
Вие как виждате следващите три години тези инфраструктурни проекти. . .
Ами, аз все пак мисля, че добрият подход е. . .
. . . магистрали, летища, пристанища?
. . . балансирано финансиране на отделните сектори, а не крайни искания за много пари в един сектор и малко пари в друг сектор, защото, ако вие сте в първия сектор, ще се радвате, ако сте във втория - няма да аплодирате такъв дисбаланс, от една страна.
Ама на пътищата всички би трябвало да се радват.
А на образованието? А на здравеопазването?
Е, така, като гледам навсякъде по малко. . .
А на социалните грижи? Готов съм да участвам в дебат, в който обществото или представителите на обществото идентифицират сектори, в които не трябва да се дава, и мигом ще взема пари оттам и ще ги насоча към други. . .
Добре де, но не трябва ли България да има визия за следващите три години? Все пак сега да правим всичко. . .
Тази визия. . .
. . . звучи прекалено.
. . . е отразена в националната референтна рамка, която е изпратена в Брюксел и която е в основата на финансирането по структурните фондове. Свързвам отговора и на вашия въпрос ще има ли пари? Пари ще има, струва ми се даже, предостатъчно. От нас зависи да ги усвоим. Когато министърът на регионалното развитие говори за дългосрочни планове и за магистралите, на мен ми се струва, че въпросът не е на ресурси, а на организация. Ако ние концесионираме основните магистрални участъци, ми се струва реалистично в следващите 3 до 5 години те да бъдат завършени. Плюс това по структурните фондове имаме да усвояваме близо 6 млрд. евро, това са 12 млрд. лв. за 7 години, а една голяма част от тях, може би една трета от тях, са за. . . точно за пътища.
Божидар Данев от Българската стопанска камара обаче прогнозира в едно интервю тази седмица, че България може да усвои 30 процента от фондовете, с модната дума "капацитетът, който има в момента".
Ще се. . . ще направим усилия да го опровергаем. За следващите седем години обаче, а не за първата, тъй като в момента нашият дебат в обществото е насочен, струва ми се неправилно, в посока на първата година. Първата година е възможно да стигнем този процент, даже и да не стигнем до него, това посочва практиката на първите 10 страни, големите инфраструктурни проекти стартират бавно, но след това усвояването върви много бързо, тъй като това са предпроектни проучвания, конкурси за изпълнители, отнемат месеци, затова за първата година не съм оптимист, че ще вземем огромни суми, но ние гледаме седемгодишния период да усвоим максимално голяма сума от общо 12 млрд., от които по структурните фондове около 6.
Може ли да се стигне дотам еврокомисията да предприеме мерки по чл.37, всъщност няма значение членът, от договора за присъединяване и да спре средствата за България и Румъния?
Това са хипотези, нека не ги коментираме. Еврокомисията всичко може да направи, но аз не очаквам такова действие.
Кое остава във вашата сфера най-рисково след доклада на Европейската комисия? Предният път казахте и се оказахте прав, когато участвахте тук, че най-голям риск има за застраховките за зелената карта.
Вече ги преодоляхме, струва ми се, с една непопулярна, но изключително ефективна мярка и в момента застраховките към общия брой регистрирани автомобили е около 98 на сто, с което се нареждаме между първите страни в Европа, както бяхме на. . .
Става въпрос. . . ние така се отчитаме. Те признаха ли ни? Кога ще стане ясно дали признават?
Това са цифри.
Не, ясно, ама те ще трябва да кажат от кой от европейските. . .
Ако забелязахте, в доклада от май месец няма коментари по този въпрос.
Тоест, зелената карта пада?
Зелената карта е друга тема. Ние говорим сега за доклада на комисията. Надявам се и зелената карта да падне от есента.
То не е сигурно, че е най-хубавото да падне, защото като трябва да минеш през Сърбия, Македония или ако ходиш в посока Турция, пак ще трябва да си я купуваш и не стига, че ще плащаш по-скъпа застраховка заради европейска гражданска отговорност, ами ще си купуваш и зелена карта.
Ами, въпрос на географско разположение и няма как да се изнесем географски по на запад от нашите географски ширини.
А като говорим още за усвояването на парите, общините, според вас мръднаха ли през тези шест месеца от началото на годината, през които толкова много се говори, че трябва да могат да усвояват пари?
Ами, правим всичко възможно, за да повишим капацитета на общините. Проблемът не е толкова в големите общини, колкото в средните и по-малките. С Министерството на регионалното развитие полагаме усилия и със сдружението на общините, разбира се, полагаме усилия да институционализираме няколко механизма, с които да подпомогнем по-добрия капацитет и по-добрия процес на проектиране най-вече в общините, с които ефективно да могат да усвояват средства. Впрочем, когато говорихме за структурните фондове една част от средствата са предназначени точно за управление от общините, в т.ч. и за общинската пътна инфраструктура.
Тоест нещата ще отидат. . . тези пари ще отидат в неща, които ще могат да бъдат видени от хората?
Точно така. . .
А не в изграждане на капацитети. . .
И нещо повече. Може би сега за пръв път. . .
. . . администриране.
. . . се създават предпоставки финансиранията да зависят от нас, т.е. от общините, от кметовете, а не постоянно да се обяснява как в Министерство на финансите има едни лоши хора, които не дават пари. Достъпът до фондовете е свободен за всички, уменията да се вземат тези пари са различни.
А смятате ли, че в рамките на този тригодишен период, за който вие сега пишете прогноза, ще се видят в тези. . . във всяка община ще се види нещо европейско като промяна?
Ще се види само в тези общини, които успеят да вземат пари. И пак повтарям, това вече ще е субективно.
Знаете ли, защото това, което ще се види, ето, чета от днес, че се запечатват казаните за ракия, които не са лицензирани. И ви питам колко казана ще запечатат, дали знаете. . .
Аз мисля, че това не е най-голямото достойнство на нас в контекста на европейските практики.
Не, но тези хора, които са в тези села, ако видят само как им запечатват казана и не видят нищо друго освен запечатания казан, какъв Европейски съюз за тях?
Ами, вижте, закон има преди шест месеца. Този закон има срокове. Всеки, който е спазил сроковете, се е лицензирал. . .
Си е лицензирал казана.
. . . по съответния ред. Всеки, който не е, повтаря историята с автомобилните табели, където регистрацията вървеше от четири години и всички решиха, че в последните четири дни трябва да свършат тази дейност.
Малко за ДДС. Сега, вие за какво сте - да има ли върху учебниците. . . "данък убиец", "данъкът върху знанието"?
Аз не съм . . . аз не възприемам секторни коментари по въпроса. България има политика по единна ставка на ДДС от 1994 година, в това число при всички правителства след 1994 година тази политика е потвърждавана, при всички мнозинства в парламента. Това мнозинство също е потвърдило подхода на единна ставка за ДДС за сметка на преференции и ниски данъчни равнища по преките данъци.
Знаете колко много са изключенията в закона за ДДС.
Няма нито едно изключение към този момент - 20 на сто е единна ставка. . .
За различен вид сделки. . . Не, като единна ставка - да, но за различен вид сделки има изключения. Защо учебниците. . . Защото звучи много патриотично и много справедливо, защо да плащат 20 процента повече баш за учебниците. От тях ли ще спечели държавата? Няма ли право България. . .
Няма да спечели от тях.
. . . да каже - за нас знанието, както казват тези, които искат този данък да се намалява или да го няма, е много важно.
Отново ще започна с отговора на въпроса. Ние имаме политика на единна ставка. Тази единна ставка в контекста на европейската директива позволява изключения в определени сектори, учебниците не са между тях.
И ние заради това не можем да махнем този данък или да го. . .
Друг е въпросът дали, ако беше между изключенията, политиката на единна ставка щеше да ни позволи да махнем този данък. Но отново повтарям - дебатът е ирационален, тъй като учебниците не са в листата с изключения по директивата за ДДС.
Навсякъде в Европа плащат ДДС, за да си купят учебник?
Точно така.
Значи, нашата единствена възможност е да не се присъединим към Европейския съюз и тогава няма да имаме ДДС за учебниците.
Ами ние, за съжаление, често искаме някакви изключения. Сигурно остатък в мисленето ни от 80-е години, когато привилегии бяха под път и над път, и сега отново искаме някакво изключение.
Адвокатите в България също протестират. . .
Ситуацията е същата.
Там се позовават на конституцията, където правото на защита е конституционно право, и твърдят, че за разлика от уредбите в други държави, където това е вид услуга като всички останали, при нас има конституционна пречка. Те казват, че ще го атакуват в Конституционния съд, ако бъде прието, облагане с ДДС на процесуалното представителство. Вестник "Кеш" вчера, струва ми се, коментира, че правото на защита се превръща в право на имащите.
Проблемът е същият. В директивата по ДДС няма изключение за правни услуги.
Никакъв вид. Даже да представляваш. . .
По никакъв вид, да.
. . . някаква. . .
Така, че ние това, което сме направили, сме предложили хармонизиране на текстовете.
Да, обаче депутатите приеха точно обратното и сега сте в сложно положение. Ако законът за ДДС, който беше променен не в посоката, която вие искате, защото процесуалното представителство остана без ДДС, не бъде сега пак променен, ще има ли България проблем с Европейския съюз?
Ще има, категорично.
Докъде ще. . . няма. . . може ли да кажат - няма да ни приемат?
Освен това, освен това има. . . Не, те няма да кажат, че няма да ни приемат за този текст, но има вероятност още в началото на следващата година да започнем да плащаме глоби за нехармонизирани текстове по ДДС. Повярвайте ми. . .
А, я кажете това за глобите. Какви са глобите?
Повярвайте ми, глобите никак не са малки. И глобите се плащат от държавния бюджет, а не от нечий друг джоб на администратор.
Тоест в Европейският съюз може, ако искаме, и да махнем ДДС, но ще плащаме глоби?
Ама, разбира се, всичко можем да правим, така както и всички граждани могат да нарушават една или друга разпоредба и има санкции за това.
Обаче туристическият бранш тълкува една дума, която на български няма превод, се оказва - акомодейшън. Вие я превеждате нощувка. Туристическият бранш я превежда настаняване, което включва всичко, което би могло да се свърже с това настаняване.
Там имаме дебат по този въпрос. Надявам се тази седмица да финализира дебатът и да намерим най-доброто решение. Туристическият бранш има много сериозен принос към макроикономическото равновесие и мислим възможности, вие знаете, че в проекта сме предвидили запазване на съществуващото положение, плюс плавна скала за достигане не единните равнища в средносрочен план. . .
Тоест пакетите, пакетите да останат с по-ниска ставка?
Вижте, директивата за ДДС не е толкова дълга. Всеки може да я прочете. Израз пакети там няма, затова е проблемът да потърсим. . .
Няма, но акомодейшъна можело. . .
Да, затова е проблемът да потърсим подходящия механизъм, за да запазим конкурентоспособността на отрасъла.
Не, въпросът е ще мине ли от ваша гледна точка, понеже водите преговори с европейците, ще мине ли нашия превод на акомодейшън. Да кажем ние го превеждаме, че това е да дадеш и яденето, настаняването, че и билета, ако трябва.
Ами вижте, можем да опитаме всякакви отклонения. Есента ще ни коментират отклоненията и ще ни укажат какво да направим, ако не искаме да плащаме глоби.
Сега, като говорихме толкова много за икономика, изкушавам се да ви попитам. Вие сте всъщност политик с дългогодишна практика, участвахте в много горещи битки. Последните седмици предлагат интересни скандали - Гоце, Виктор, савойският братовчед, псуващият посланик. Вашата гледна точка към тях.
От няколко години политическите въпроси въобще не ме интересуват и не бих коментирал каквито и да са политически въпроси.
Да, ама "Икономист" ви. . .
Аз имам други задачи и се стремя да ги изпълнявам по оптимален начин.
"Икономист" казва, че това ще се отрази обаче на икономиката, нали, ако тези скандали стигнат дотам да се разпадне правителството, управляващата коалиция.
Отново хипотези, "ако". Когато въвеждаме предпоставки "ако" и има цифри, би могло да се коментира, но другото са свободни интерпретации.
Добре, хайде тогава да не завършваме с политиката. Най-важното за следващите три години. Кой е големият приоритет на България според парите, които сте разписали?
Големият приоритет на България е напълно хармонизиране на регулациите ни с Европейския съюз. И още по-големият - успешно стартиране на усвояването на фондовете от Европейския съюз. Едно от големите предимства, не бих искал да кажа единствено, в никакъв случай, но едно от големите предимства е достъпът ни до ресурси на общността за следващите три години. Тоест за следващите седем години имаме достъп до 12 милиарда евро, или 24 милиарда лева, и колкото по-голяма част от тях усвоим, толкова по-бързо ще развием и икономиката, и стандарта на живот.
Тоест приоритетът на нашия бюджет е да вземем парите от Европейския съюз?
Точно така. Основният приоритет като че ли за следващите години - максимално усвояване на средствата от Европейския съюз, които, повтарям, не са заеми. Това са помощи.
