Тъмните страни на джогинга
Тъмните страни на джогинга / снимка: sxc.hu

Редовните занимания със спорт са един от най-добрите начини за предпазване от заболявания на сърдечно-съдовата система. Но много хора тренират прекалено, което повече вреди на сърцето, отколкото да му помага.

На европейския конгрес в Берлин, посветен на сърдечния ритъм, специалистите представиха резултатите от най-новите си изследвания за спорта и здравословното състояния.

"Понякога твърде много добро не е на добре", казва Луис Монт, кардиолог от университетската клиника в Барселона. С други думи твърде много тренировки вредят на сърцето, което се отнася съвсем не само за професионалните спортисти.

Спортът и рискът от инфаркт

"На консултациите при нас идват много мъже на средна възраст, които се оплакват от смущения на сърдечния ритъм, в повечето случаи в предсърдието, и то мъже, които от години редовно тичат или карат колело. Такива смущения обичайно се проявяват при по-възрастните хора, или при пациенти с високо кръвно налягане или други сърдечни заболявания. Но при здравите, относително млади мъже подобно явление е рядкост. Така че започнахме да търсим обяснението."

Този, който редовно тича или кара колело, редовно натоварва сърцето си, което от своя страна води до разрастване на сърдечния мускул, целият орган се уголемява, включително предсърдието. Това така наречено атлетично сърце по принцип не е заплаха за здравето. Ако спортистът се успокои, органът се връща в нормалните си размери.

Но по-големите предсърдия очевидно по-лесно излизат от ритъм, а последствията са ускорен пулс и отпуснатост. Спортистите често игнорират тези симптоми - обяснява Монт, тъй като те не се проявяват по време на тренировки, а нощем. Смущенията в предсърдието също не са непосредствено опасни за живота, но чрез тях се увеличава рискът от инфаркт, а може и да се стигне до внезапна сърдечна смърт.

На базата на направени от учените опити с плъхове се стига до извода, че най-вероятно и хората биха могли да ликвидират сърдечните си смущения, ако спрат да тренират. Но Луис Монт проявява засега предпазливост - проучванията на механизмите и рисковите фактори за смущенията в сърдечния ритъм при спортистите едва започват да се разбират и изучават.

Кой попада в рискова група?

Очевидно най-застрашени са мъжете, и то тези с по-висок ръст, които по природа имат по-големи сърца, и не се занимават екстремно със спорт, но пък методично, в продължение на години. По думите на Монт все още е рано за генерални препоръки:

"Лично аз бих посъветвал всекиго най-напред да се прегледа основно за сърдечни заболявания, преди да се заеме трайно със спорт. Освен това спортистите трябва да имат предвид възрастта си, тъй като има голяма разлика дали си на 20 или на 60. Днес виждаме все повече възрастни хора, които тренират точно толкова често, колкото по-рано. Което вероятно е в повече”.