Стига с агресивната романтика
Стига с агресивната романтика / netinfo

На този ден преди 15 години България първа в света официално призна Македония като самостоятелна и независима държава. 15 години след 15-ти януари 1992 година в Скопие за пореден път бе осквернена паметната плоча на българската революционерка Мара Бунева, а при отбелязването на годишнината от нейната смърт, бръснати глави биха македонски българи, дошли да почетат паметта й. 15 години по-късно май дойде време Македония да осъзнае, че нашето търпение има предел.

На стария мост в Скопие, лобното място на Мара Бунева, в събота за пореден път нямаше истинска панихида. Хулигани нападнаха с камъни и тояги възрастни хора, дошли да сведат глава в памет на българската революционерка. Отново имаше агресия, отново се чуха виковете “Умрете, бугари, тук е Македония”. И отново ни беше и болно и гневно, защото със сигурност това си беше поредното активно мероприятие. Всеки път, когато съседите ни решат да размахат юмрук на българските си съграждани, си задавам един и същи въпрос – с какво го заслужихме, къде сбъркахме... С това, че ги признахме първи ли, с това, че визите им са безплатни, с това че им даваме наши паспорти, с кое по-точно?!

Ако всичко се дължи на една гола завист, че вече България е в Европа не само географски, май е време да постъпим със съседите ни по европейски като им покажем, че всичко си има цена.

Понеже съм сигурна, че когато му дойде времето България първа ще подкрепи Македония за членство в ЕС, си мисля, че е редно родните държавници да обяснят на милите си македонски колеги, че ако искат нашето рамо за еврочленството си е редно най-сетне да спрат с репресиите над нашите сънародници, защото поведението им съвсем не е европейско. Вярно, че типична черта на хората тук на Балканите е силно да любят и мразят, но стига с тази агресивна романтика...

Не знам колко е болен македонският посланик у нас, та е заминал да се лекува чак в Скопие, но си мисля, че още в събота той или негов заместник трябваше да обяснят на всички ни – какво се случва по дяволите. Защото дори и днес във външното ни министерство да има някаква среща с представител на македонската дипломатическа служба, това съвсем няма да е бързата и адекватна реакция за каквато призова министър Калфин. Това няма да е навременно поведение на една страна, която за десетки години не само не е осъзнала, че на територията й едни хора силно мразят онези, с които са кръвно свързани и които на този ден преди 15 години първи са им дали лице пред света, признавайки държавата Македония за независима, при това под име, което други държави и до сега не признават, но и продължава, макар че в официалната политика говори за добросъседски отношения, да развива познатата ни антибългарска кампания.

Със сигурност на старите сърбомани в съседката ни, меко казано им е неприятно това, че хиляди македонци се редят на опашки за български паспорти. Със сигурност много от тях, преживявали сладко в кабинетите си, сътворявайки научните си трудове за това как България “краде” от македонската история днес осъзнават как дълго натрапваният пропагандно Б-комплекс в младата република изчезва, когато става дума за европейско бъдеще...

Но време е да разберат - националният комплекс, превърнат в идеология, комбиниран с натрапена омраза към една държава, не може да доведе Македония там, на където се е запътила. И е време и политически македонските власти да поемат някаква отговорност, че в държавата им пропагандната машина на антибългаризма води не толкова до отклоняване на вниманието от немалките проблеми на македонското общество, а до агресия по отношение на съседна и доста добронамерена спрямо тях държава, вече членка на ЕС.

Слава Богу поне този път българските политици се държат национално отговорно и като европейци, дано не е за кратко.., защото търпението ни все пак има предел...

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар