Брюксел се смили над София и България ще влезе в Европейския съюз след по-малко от 100 дни, без да я грозят предпазни клаузи. Получихме това, което си поискахме. Големият въпрос обаче е какво ще правим после.
Докладът ще бъде изключително положителен. В правителството няма да има оставки. Властта ще се напие от радост. Медиите само ще изобилстват от нелицеприятни констатации, за което ще се окажат единствените виновни.
Всичко ще продължи по старому и където е текло пак ще тече. Президентските избори ще свършат. На Зорка Първанова няма да и се наложи да се изнася от Бояна.
Зимата ще дойде рязко и ще ни изненада, децата ще излязат в дървена ваканция, още неизяли масларовите кифли. Още няколко сгради ще се срутят, десетки ще умрат по пътищата, ще стане ясно, че и други като Вальо - Топлото крадат със страшна сила. Вътрешният министър ще даде една дузина интервюта, за да ни обясни, че акции в смисъл на кампанийност в борбата с престъпността тук не правим, а от прокуратурата ще се оттеглят още няколко хотелиери. Живот такъв, какъвто го живеем, цял преговорен процес време. Ще дойде 1 януари и на Василов ден до един ще бъдем европейци. Не втора ръка хора, не жалки гастарбайтери, не джебчийки във Виена и проститутки в Берлин. Ще бъдем гражданите на Европа. Ще домакинстваме висши форуми на съюза и ще си имаме цял еврокомисар.
От това обаче не цъфтят налъмите, господа и дами ... Служебно никой не изгражда ветеринарни пунктове по границата, не унищожава мафиите, не пресушава кранчетата към партийните централи, не произнася осъдителни присъди на лица от политическо настояще на страната – членка. Известно е че, реферите никога не вкарват головете, докато играчите си пипат топките и псуват на терена. На Родината ще и се наложи, точно както на Левски в Барселона, да се доказва върху мокрия терен срещу играчи, които знаят как се бие 5:0.
Прочетох нещо в черновата на доклада - докладът който много ни харесва днес, и то даде повод да не се зарадвам толкова на близкото ни евробъдеще.
Европа няма да наложи засега предпазни клаузи на страната ни, не защото няма основание да го направи, а понеже сложи ли юзда няма да й остане средство за натиск, а на нея много й се ще да ни натиска.
Членството ни нямало да е под условия не за друго, а за да се избегне впечатлението, че ще станем второкласен член на огромното семейство. Впечатлението за това обаче, вече е налично. Защото безпрецедентният мониторинг, на който Брюксел ще подложи София веднага след утре, извън буквалистичните формулировки на дипломацията, е всъщност етикет на членството ни – не сме готови. А за предпазни клаузи, както е известно, време, щом сме вътре, бол. Механизми за прилагането им също. Защото, господа и дами от родината на луканката, лютеницата и Виктор Крум, лъжите не се трансформират в истини по милост. Унгария ни е наблизо и е очеизваждащ пример за това.
