Снощи в софийската синагога се проведе служба за възпоменание на загиналите при терористичния атентат в Бургас миналия месец, при който все още неизвестен самоубиец отне живота на петима израелци и един българин. На службата за 40 дни от смъртта на жертвите присъстваха български и израелски политици, както и семействата на шестимата жертви.
Церемонията в софийската синагога, организирана от уважение към шестте жертви на терористичния акт в Бургас на 18 юли, събра техните роднини, както и представители на различните вероизповедания в България - в знак на солидарност и с твърдата позиция, че добрите намерения винаги ще бъдат по-силни от омразата. Специално от Израел бяха поканени роднините на Ицик Коланги, Амир Менаше, Кохава Шрики, Маор Аруш и Елиор Прайс, а от благоевградското село Юруково присъстваше семейството на Мустафа Кьосов. По време на възпоменанието те бяха поканени да запалят свещи за покойните, а пламъците, които горяха силно и непрестанно до самия край на церемонията, напомняха за светлината с която тези шест души са огрявали своите семейства.
Ицхак Шрики - съпруг на Кохава Шрики коментира, че не изпитва никакви чувства към атентатора, който отне живота на бременната му съпруга Кохава. Според него това е един страхливец, който има за прицел деца и бебета: "Затова не чувствам нищо към него", каза Ицхак Шрики.
На въпрос как чувства отношението на държавните институции в България и в Израел след атентата и как се чувства 40 дни след убийството на жена му, той разказа, че след атентата миналия месец веднага е бил принуден да се върне в Израел, въпреки че не е искал да си тръгва. Искал е да намери тялото на съпругата си, но му казали, че то не може да бъде разпознато. Това ще стане само по зъбните й досиета. Ицхак Шрики разказа още, че държавните служби в Израел са му помогнали с психологическа и медицинска помощ. По думите му, в България болницата е била стара, но отношението на лекарите - добро. В момента за тях се грижат от посолството. Сега той е забелязал, че има повече охрана на летището, около автобусите. Пристигнал е отново през Бургас, както и преди месец. Това завръщане е било много емоционално за него.
"Приятелите ми в Израел ми помагат, но когато оставам сам, непрекъснато плача. Много ми е трудно", каза Ицхак Шрики.
Сестрата на Маор Аруш - Шърли, също разказва колко й е трудно да се примири със смъртта на брат й: „Все още се опитваме да осъзнаем тази загуба, не знаем как да се примирим със случилото се. Никога не сме си представяли, че на нас ще се случи подобен терористически атентат, че ще засегне нашия дом и нашето семейство. Но сме наясно, че, като евреи, из целия свят има хора, които искат да ни наранят. Ето, сега успяха. Загубата и болката са огромни. Не могат да се опишат. Няма как да разбере човек, който не е преживял подобна болка. Родителите ни са съкрушени и вече нищо не ги радва. Чувстваме, че и ние сме мъртви заедно с брат ми и не знаем дали ще можем да продължим да живеем без него.
Хора от нашия град, в Израел ни помогнаха. Кметът на Акра ни помага от първия момент, в който научи за атентата. От правителството на Израел - не сме получили помощ", разказа Шърли.
Обсъжда ли се бургаския атентат в медиите и сред хората в Израел?
В Израел нас ни учат на мир, не на война. Ние сме от Акра - в най-северната част на Израел. Там арабите и евреите живеем заедно. Брат ми Маор и приятелите му живееха в една мирна и весела атмосфера. Всичките обичат живота и бяха много шокирани и ядосани от този атентат. Нашето послание е мир.
В Израел има доста мерки за сигурност. Когато Вие пътувате в чужбина, като туристи, чувствате ли, че поне за малко бягате от всичкото това напрежение?
В Израел мерките за сигурност са навсякъде - в училищата, в банките, в моловете, навсякъде. Когато брат ми е пристигнал в България той е нямало как да знае какво е нивото на мерките за сигурност тук. Ние сме много изненадани, че на летището не са взети никакви мерки за сигурност. Но за това сега не е момента да се говори.
Маор пристигна в България с двама негови приятели от детството. Единият е Елиор Прайс, който също загина в атентата. Другият е Даниел Фахима, който все още е в болницата в Израел. Той е в много тежко състояние - не може да диша самостоятелно, загуби едното си око и е почти изцяло обгорен.
Коби Прайс - баща на Елиор Прайс, изрази своите чувства в реч пред събралите се:
„Ицик, Амир, Кохава, Маор и Елиор - те не са вече с нас. Ние все още отказваме да го повярваме. Дните на тъга и гняв преминаха, заместени от моменти на болка и загуба, невъзможни за понасяне от липсата на нашите любими, които се озоваха в този ад, в един момент, в който омразата и гневът се срещнаха и взривиха. Това каза Kоби Прайс - баща на Елиор Прайс. Искам да спомена и българският шофьор Мустафа Кьосов, който, в задълженията и желанието си да прехранва своето семейство, попадна заедно с нашите любими в този смъртоносен капан. В този ужасен момент, смисълът на нашия живот се промени завинаги, допълни той. По думите му, смъртта на Ицик, Амир, Кохава, Маор и Елиор са ги превърнали в едно голямо, израелско-българско осиротяло семейство. Тук, в България, ние загубихме пет деца - съпрузи и съпруги, ценни и обичани братя и сестри. Всеки един от тях със своята житейска история, със своя светски път. Всеки със своите планове, амбиции и цели", каза Kоби Прайс.
И продължи емоционално: „Ицик, Амир, Кохава, Маор и Елиор, които ние отгледахме и, които растяха чрез нас; с които се смеехме и, които ни развеселяваха; за които на моменти бяхме загрижени, които понякога ни ядосваха; с които се карахме, но които после ни прегръщаха. Обичахме ги повече от собствените си души!"
„За нас, семействата им времето спря!", каза Kоби Прайс.
