Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи
Как приеха европлана на българското правителство лидерите на Европейския съюз?
Приеха го като реален израз от страна на българското правителство действително съвсем сериозно да се занимае с тези въпроси, които остават за довършване до края на годината.
А имаше ли ирония от типа на Александър Божков. Той в един коментар казва "от 120 дни 26 пишат план, а кога ще действат".
Е, Александър Божков засега не е европейски лидер, така че това мнение остава негово. Напротив, мисля, че беше много позитивно приемането на плана за действие. Още повече че това е план за действие, който беше изработен във взаимодействие с Европейската комисия. Между другото това наложи и той да отнеме малко повече време, 20-ина дни. Но искам да ви уверя и вас, както много добре знае господин Божков примерно, че изготвянето на плана не значи, че държавата е спряла да работи. Напротив, в момента всички институции работят много активно по изпълнение на ангажиментите.
Сега, бихте ли обяснили защо вижда България положително в сигнала от Брюксел на лидерите на Европейския съюз, след като и в този сигнал се повтарят тежките условия от доклада на Европейската комисия към България. Повтарят се наистина и определените като технически условия към Румъния. Какво му е положителното на това, че повториха още веднъж това, което каза Европейската комисия?
Това не е точно така. Значи, Европейската комисия в доклада си беше много по-подробна и се занима и с конкретни области, в които имаше критики или похвали за държавата. Това, което беше прието като текст, като решение на Европейския съвет, е положително и е важно за нас, общо взето, поради няколко причини. Първо, той започва с един параграф, който подчертава колко полезен и колко успешен проект е петото разширяване, в което изрично се казва, че този проект и процес ще завърши с присъединяването на България и Румъния. На второ място, това, което се казва за България и Румъния, между другото в текста няма абсолютно никаква разлика между двете страни, в смисъл не се адресират поотделно проблемите на едната или на другата страна, или успехите, казва се, че европейските лидери очакват да приветстват България и Румъния в началото на 2007 година. Разбира се, призовават и да си довършат ангажиментите, съобразени с препоръките в мониторинговия доклад на Европейската комисия, и тъй като изразяват увереност, че до края на годината това е изпълнимо, насърчават страните, които не са ратифицирали договора за присъединяване, да го направят. Мисля, че в тази ситуация това е най-добрият текст, който можеше да получим от страна на Европейския съвет.
А колко ратификации?
Веднага искам да направя една уговорка. Че това в никакъв случай не е причина ние да, така, самодоволно да седнем и да решим, че ни е свършена работата. Напротив, това е една оценка, която ние би трябвало да защитим с много активна работа.
Колко ратификации остават, господин Калфин?
Седем ратификации още трябва да свършат. Холандската беше 18-а. Очаквам следващата седмица в понеделник да бъде приключена финландската ратификация, а в най-скоро време, може би още другата седмица, ще завърши процедурата във Финландия и доколкото имаме информация, на 4 юли ще завърши процедурата и в Люксембург. Така че аз очаквам преди лятната ваканция да имаме между 21, възможно е и 22 ратификации, но 21 примерно.
Франция, Германия и Дания твърдо обявиха, че остават за след доклада на Европейската комисия.
Значи това, което остава след това, е Германия, която очаквам преди следващия доклад през септември да мине на първо четене, поне през Бундестага, ратификацията. Във Франция гласуването в Националната асамблея ще бъде сега, преди лятната ваканция. Второто гласуване в сената ще бъде, надявам се, рано есента, ако не решат да го изтеглят и по-рано. В Дания казаха, че ще изчакат. Там процедурата е доста напреднала между другото. Също остава само едно гласуване, ще изчакат резултатите от доклада. В Белгия процедурата е такава, че гласуват 7 парламента за ратификацията на договора. Дотук 4 от тях са го гласували. Така че там също есента очаквам да завърши процедурата.
Още от темите от срещата на лидерите на Европейския съюз. Кога България ще разгледа проекта за евроконституция? Ще има ли референдум в България?
България с ратификацията на договора за разширяване ратифицира и европейската конституция.
Тоест няма да се прави нищо отделно?
Не, ние сме една от тези страни. В момента от страните членки, от 25-те страни членки, 15 са я ратифицирали, две са я отхвърлили и остава в още 8 тази процедура да продължи. Между другото във Финландия се очаква съвсем скоро това да стане. А като се присъединят България и Румъния, ще станат с две повече тези, които са одобрили проекта за конституция.
Друга тема е започването на преговорите с Турция, тяхната първа глава, която отвориха, беше за науката, нали?
Наука и образование, да.
Продължава ли България да подкрепя присъединяването на Турция към Европейския съюз въпреки възраженията от страна на българската опозиция, конкретно на ДСБ, лидера на ДСБ Иван Костов?
Господин Костов, честно да ви кажа, не ми е ясно точно какво, какво защитава. Той твърди, че всяко едно решение за действието на Турция трябва да се взима през българския парламент. Няма такова нещо. Значи Европейският съвет, на който България присъства, както знаете, като наблюдател, взе решение за започване на преговори с Турция миналата година и оттук нататък преговорите се водят от Европейската комисия, а не нито от правителствата, нито от страните членки. И тогава, когато Европейската комисия прецени, че е свършила преговорите, тогава те ще свършат. И тук страните членки, общо взето, приемат оценки на Европейския съвет за това как върви преговорният процес, но не участват в конкретно водене на преговорите. Така че това, което казва господин Костов, е интересно, но това няма нищо общо с процедурите в Европейския съюз.
А що се отнася до членството на Турция, мисля, че е безспорно, че в дългосрочен аспект България има интерес нашата съседка Турция да бъде член на Европейския съюз, само че аз очаквам това да бъде един доста, така, продължителен и изпълнен с доста подробности от преговорите процес.
Смятате ли, че Никола Филчев трябва да остане посланик след тежките констатации за управлението на прокуратурата по негово време? Впрочем да ви кажа, че проверяващият прокурор Камен Ситнилски изрично подчерта в "Седмицата", че лично Никола Филчев е извършвал нарушения, които той описа като доста тежки. А и след отказа на Никола Филчев да спази българските закони и да се яви като свидетел по дело, като впрочем, нека направим връзка с разговора за Европейския съюз, основните критики са несправянето с престъпността. А отказът на свидетелите да свидетелстват срещу престъпниците пък е основен проблем според българските магистрати в България.
Все пак ще трябва да разделя двата ви въпроса. От проверката, която тече в прокуратурата, доколкото разбирам, в момента се взимат административни мерки там. Ако има някакви наказателни или някакви други мерки, които се вземат срещу Никола Филчев, разбира се, това би могло да повлияе на неговото посланическо място, но общо взето, административни мерки, които на всичкото отгоре самата прокуратура не ги насочва срещу него като бивш неин ръководител, не виждам как биха могли да бъдат взети предвид в работата на Министерството на външните работи. Пак казвам, тогава, когато има формално решение, примерно обвинение или нещо друго, към господин Филчев, тогава можем да говорим за негова тежка, конкретна вина, примерно обвинение в престъпление и т.н.
Аз имам друга гледна точка, господин Калфин. Това е сериозен обществен въпрос. Какъв пример е бившият главен прокурор за останалите български граждани, за младите например хора в България, които виждат, че неспазването на законите се
награждава с посланичество?
Неспазването на кои закони?
Например на задължението всеки български гражданин, без да обсъжда по какви причини не би желал да свидетелства, да е длъжен да се яви, когато българският съд го е призовал.
Значи, вие понеже ме попитахте за проверката в прокуратурата, аз ви отговорих за нея точно. Аз там не знам да има някакво обвинение за нарушение на закона от господин Филчев. Пак ще повторя, ако има такова, вероятно ще ни го кажат и тогава ще можем да вземем някакви мерки. А що се отнася до неговото свидетелстване по другото дело като свидетел, по това прословуто дело, аз действително не виждам, административно нямам и такава възможност да се намеся. Това е проблем между господин Филчев и съдебната власт. Аз много съжалявам, че се появи този проблем и действително, доколкото е във възможностите ми, ще направя всичко възможно да улесня българските институции. Но искам да ви напомня нещо - процедурата за назначаване, определяне, назначаване и изпращане на посланик продължава няколко месеца. А в тази процедура са включени и няколко наши институции, и чужда държава като наш партньор. И на мен ми е много трудно да съобразявам тези процеси с нещо, което изниква междувременно. Съжалявам, че се създаде тоя проблем между господин Филчев и съда и се надявам той да намери действително начина да реши този проблем, защото за мен е също толкова неприятен, колкото и за вас.
Още един път ви казвам, нека да разделим, така, възможностите именно за да си спазваме принципите на разделението на властите и на възможностите в държавата. Аз ще направя всичко, което е в рамките на компетенциите на Министерството на външните работи.
Да ви попитам като български вицепремиер. От това, което вие обяснихте, излиза, че България няма никакъв механизъм да накаже важен свидетел, защото ми се струва, че дело за подслушването на главен прокурор на България е особено важно дело за България, България няма механизъм да докара важен свидетел от чужбина, при положение че той е неин посланик. Цялата ни държава не може да го направи това. Тогава аз разбирам критиките на ЕС за правосъдието в България.
Аз в никакъв случая няма да се съглася с вашето обобщение. То не е вярно.
Тоест смятате, че Никола Филчев ще бъде... ще свидетелства, така ли?
Това, което аз ви казвам, не говоря за цялата държава, казвам, че в държавата има право, има законов ред, има и институции. Слава богу, тези институции не работят по целесъобразност, а работят съобразно закона. Ако на вас не ви харесва законовият ред, това е друг проблем и може би трябва да го обърнете към тези, които измислят закона. Аз ви казвам, че ние ще спазим изцяло закона и аз лично ще насърча много енергично г-н Филчев да реши този проблем със съда. Но той не е в моите административни правомощия.
Как мислите да го насърчите?
Мога да го насърча единствено чрез разговор с него и чрез съдействие на институциите. Аз написах и писмо вчера до председателя на военния съд, че според мен е съвсем излишно, както, предполагам, че и вие разбирате, да се обявява за национално издирване г-н Филчев, при положение че много добре се знае къде е той. И като негов работодател вече, аз имам възможност при постъпване на призовка, такава не е постъпила, аз да се постарая тя да стигне до него.
Тоест вие ще я предадете. И оттам нататък, понеже не се съгласявате с мен, че България има проблем в този случай с изслушването на важен свидетел, вие какъв законов механизъм виждате?
Не, аз казах, че България има много ясен законов ред, който аз поне бих предпочел да спазвам.
А какъв е законовият ред важен свидетел в чужбина, посланик на България, да бъде накаран да свидетелства, ако той не иска да го направи? Ако е тук, в България, го хващат и го довеждат. Четох коментари, че наша полиция можела и да го арестува на българска територия в чужбина, но има спорове по тази тема. Та какъв е от ваша гледна точка механизмът да бъде накаран? Да оставим Никола Филчев. Важен свидетел на България, който се оказва и посланик.
Това е механизъм, който е, така, подробно, надявам се, описан в съдебните закони и в правомощията на съда. Той е в правомощията на съда и не е в правомощията на работодателя. Ако вие сте работодател на някого, който се издирва за дело в съда, какво бихте направили?
Според вас вие съгласен ли сте, че може да бъде арестуван?
Можете да му предадете призовката и да го насърчите действително да отиде и да си изпълни дълга към институцията, и така да направя.
Г-жа Балева, прокурор от Ловеч, бивш прокурор от Ловеч, е ваш колега от парламентарната група за "Коалиция за България, каза, че според нея вие трябва да командировате или да поискате да се яви в София като работодател Никола Филчев по време на делото. Ще го направите ли?
Всичко, което е в рамките на правомощията на Министерството на външните работи като административен работодател на г-н Филчев, вие уверявам, че ще го направя, за да съдействам на българския съд.
Тоест бихте го командировали, ще го командировате на 21 септември тази година в България и неизпълнението...
Аз не мога да задължа г-н Филчев да влезе в съдебната зала, нали, това нещо...
Не, ще го командировате ли в България? Това би било неизпълнение на разпореждане на работодателя да дойде в България.
За да участва в заседание на съда, нали така?
Значи, вие може да намерите повод и да го извикате точно на тази дата. Ще го направите ли?
Г-н Вълчев, пак ви казвам, ще спазя изцяло закона, който съществува в Република България.
Да, няма закон, който да ви задължава, но...
Има закони много и, слава богу, тези закони работят.
Няма закон, който да ви задължава, както каза г-жа Балева, на 21 септември, от БСП г-жа Балева казва, на 21 септември вие да командировате в София г-н Филчев. Но това очевидно би свършило работа за решаване на този обществен въпрос. Вие ще го направите ли?
Ще обмисля вашето изключително интересно предложение, което...
Не, то не е мое, на г-жа Балева от БСП, депутатката. Това е нейно предложение. Последно, за да свършим с тази тема, ще бъде ли наложен запор върху заплатата на г-н Филчев, ако откаже да си плати глобите пред съда?
Това мисля, че също е законов ред, на който аз отново ви казвам, че ще съдействам изцяло.
Добре. Сега започваме големия дебат за табелите на колите. Да ви питам според вас зелената карта ще отпадне ли?
Зелената карта е вероятно да отпадне. Табелите на колите е един проблем, който имаше срок отпреди 3 години да бъде решен и за 3 години той някак си не беше придвижен напред. Става въпрос за коли преди 1976 г., значи по-стари от 30 години автомобили. Действително по статистиките, които имахме, под 50 процента от колите, регистрирани в КАТ, бяха застраховани. След провеждането на... в смисъл то не е акция, защото това е един срок, който действително съществува от 3 години, се оказа, че в момента процентът нарасна значително. Просто голяма част от тези стари коли над 30 години се водят регистрирани, но не се карат, не се използват. Така че, надявам се, че ако продължим в тази посока, действително може, така, да вървим към спазване на европейските правила.
