Стив Ханке, професор по приложна икономика в американския университет "Джон Хопкинс"
Кое е по–доброто решение за българската икономика според вас? Какво мислите за предложение за отпадане на ДДС сметката и връщане към солидарната отговорност?
Мисля, че идеята не е добра. Трябва да съществува специален инструмент, с помощта на който ползите да бъдат насочвани към много специфична таргет група. Ако например има такса за използването на една магистрала, или данък върху бензина, който отива в специален фонд и единствената цел на този фонд е да се строят и ремонтират магистрали. Достигането до много широка група - т.нар. солидарна отговорност е най–лошият възможен вариант. Може да имате много специфични такси, които биват насочени към много специфични сметки, за да обслужват специфични бенефициенти, ако именно тези бенифициенти са тези, които са плащали данъка. Например: ако пътувате по магистрала и плащате данък , и вие сте този, който използва магистралата, парите постъпват по специална сметка, средствата от която се използват само и единствено за ремонт на пътя. Това би имало смисъл. В противен случай бихте предизвикали всички видове корупция и специални групи на интереси, защото кой реално ще има квалификацията да получи парите по социалната отговорност. Ако се създаде обща сметка, насочена към толкова неясно формулирана целева група дава път на много лош фискален мениджмънт и фискална политика.
Значи смятате, че премахването на ДДС сметката би дало възможност за корупционни практики?
Това си е покана за корупция. Такова нещо ми довело до много по–високо ниво но корупция в системата, която и без друго е една от най–корумпираните в Европа.
Договорът между българското правителство и МВФ бе удължен с още 6 месеца и това се случи след като бе обявен доклада за готовността на България да се присъедини към ЕС. Това означава ли, че до присъединяването си българското правителство се нуждае от мониторинг на фискалната си политика?
Първата важна забележка, която бих направил по този въпрос е, че всички тези неща са въпрос на договорка между ЕС и България. Ако ЕС има изисквания и забележки към България, нека и ги каже. Но нещата имат политическо измерение. Вторият въпрос, който бих искал да повдигна обаче е свързан с икономическата гледна точка, за която един икономисти може да каже много повече. Разполагам с доклад на Европейската централна банка, който е наистина технически издържан. В него е отразена и ефективността на публичния сектор. Ако тя бъде разгледана обективно, нивото на ефективност в България е много ниско. Разглеждат се голям брой държави – от Бразилия до Турция, като средното ниво на ефективност е 1.09, най-висока тя е за Сингапур – 2.39. Минималното ниво е 0,63 – то е характерно за Турция. Следва Бразилия - 0,69, а след това- България – с 0,77. Както неведнъж съм казвал, в България публичният сектор е изначално корумпиран. Пълен с измами и нефункционален, а България някак отказва да се изправи пред проблема. Вместо това се оплаква от ЕС, МВФ, СБ, или някой друг, вместо да реши собствените си проблеми.
Един от двата най–големи български синдиката КНСБ организира голям протестен митинг във вторник срещу разминаванията между обещанията на правителството и изискванията на МВФ по политиката на доходите. Как може да се разреши това противоречие, като се има предвид че МВФ така или иначе ще остане в България за още 6 месеца?
Според мен от икономическа гледна точка минималната работна заплата трябва да отпадне като понятие. Това е друго нещо, което отнема времето в България – трябва публичният сектор да бъде разчистен, като синдикатите да се тревожат най–вече за разчистването на публичния сектор, само че няма да го направят, защото характерно е синдикатите да лобират за дори по–широк публичен сектор. Което реално означава, че провеждат кампания за по–голяма корупция. Причината в България да има толкова много корупция и измами е именно фактът, че правителството е прекалено голямо. Това е реалният проблем. Затова, ако имате редица закони, които да третират формирането на минималната работна заплата, както и мониторинга и регулациите, това само ще стане катализатор на повече корупция. Затова по отношение на корупцията размерът на правителството трябва да бъде намален възможно най–много. Никой досега не го е направил по разумен начин. Част от проблема тук е МВФ, защото той прилага много малък натиск върху страните членки да контролират размера на правителствата си . В същото време настояват за повишаването на данъците, за да се поддържат разходите на това излишно голямо правителството.
