Сделано в България
Сделано в България / снимка: sxc.hu

Допреди няколко дни, когато вкъщи беше топло и имаше гореща вода, си мислех каква ли сметка ще ми прати този път „Топлофикация”, след като новата година дойде с нова цена. В това време предполагам шефовете на предприятия са мислели как да надживеят поредната криза, която както ни натъртиха от трибуната на управляващите, не е Made in Bulgaria.

Нито аз, нито шефовете на фирми допускаха, че вместо да се тюхкаме и калкулираме в бюджетите си поскъпналия за пореден път газ, истерично ще започнем да мислим как на мен – да ми е топло на каквато и да е цена, а на тях – да не им се взривят заводите от внезапно спрения газ и как по-бързо да минат на дизел, мазут или каквото там може, ако изобщо е възможно.

Някъде в суматохата около нашето общо заГАЗване стана ясно, че Русия чрез посланика си в София още на 18 декември ни е предупредила, че по Нова година може да имаме неприятности. Господата управляващи, които по-добре от мен би трябвало да разбират от дипломация обаче, са прибрали писмото в някоя прашасала папка и се отдадоха на коледно-новогодишната си ваканция. Сякаш депешата е написана, понеже руският посланик се чуди по цял ден какво да прави.

Така осъмнахме „изненадани" – този път не от снега – и като големи философи се включихме в общия поток на псувните по адрес на Русия или Украйна, а после и на Европейския съюз, който трябва да ни спаси задника.

Министри се оправдават от сутрин до вечер, че правят всичко възможно да ни стоплят и водят безмислени телефонни разговори с хората в добре отоплите кабинети на управляващите в Русия и Украйна, сякаш те ще загърбят собствените си битки и понеже сме много велики, веднага ще отвъртят кранчето.

Като в зората на демокрацията, когато ни беше обхванал ирационален ентусиазъм, се хванахме за идеята на държавния глава да си пуснем изключените блокове на АЕЦ и да надхитрим онези от Брюксел, като им ударим от бюрата проблема „криза". Ама вярваме ли си наистина?!

Добре отбягваната и прикривана истина обаче е друга. Да ви прави впечатление, че никой не е в състояние да даде точни данни колко газ има в Чирен? Не е ли странно всеки да прави различни сметки за колко време ще ни стигне? А да не забравяме как от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране дърпаха ушите на „Булгаргаз", що не взели от там, ами ни пробутват скъпия руски газ? Я, само си представете това да се беше случило. Сега, както се казва и за цяр нямаше да имаме. По-жестоката история обаче е друга и тя е старателно замаскирана в тези студени дни.

Газ в Чирен има толкова, че да изкараме поне два месеца – не само ние с радиаторите, но и тези с предприятията, с много малки изключения. Обаче няма как да го изтеглим. Защо ли? Ами защото през всичките тези години, в които понатрупахме малко финансова тлъстинка, беше ужасно важно тя да бъде похарчена от определени хора за определени неща. А не да се инвестира в това, да можем да си ползваме собствения газ.

Да не забравяме и друго - да се сещате за друга някоя държава освен още 1-2, които изобщо не са от онези, в които бихме забегнали, ако решим да имигрираме, която да се е оставила заложник на руския газ? Ами няма. Хората са си организирали така нещата, че да не се налага да си духат в шепите, за да се топлят, докато обединена Европа измисли как да се откачи от енергийната си зависимост от Русия.

На нас обаче и мисленето не ни е вече силна страна и е крайно време да престанем да сме хвалим, че сме умен и работлив народ.

Вече дори не искам да знам, защо така наречените управляващи спаха от 18 декември нататък и чак като изстинаха радиаторите, се юрнаха да търсят мазут, тепърва да го превозват, топлофикациите да го топлят и прочие неща, които като плащам всеки път данъците си, изобщо не би трябвало да ме интересуват.

Не искам да знам защо вместо управляващите да се изказват по глобалните политически проблеми, които не ми топлят радиатора, не си свършат поне веднъж работата навреме.

Не искам да знам дали след като сме се доверили 100 процента на руския газ, сега ще се държим като свестна държава и ще си поискаме неполученото с лихвите.

Защото отдавна в тази държава подобни въпроси са риторични и никой средноинтелигентен вече и не чака отговор, а се спасява поединично.

Едно мога да кажа със сигурност – финансовата криза за облекчение на правителството не е Made in Bulgaria, обаче газовата, която се вихри на българска територия, е сделана в България.

Последвайте ни

Коментар