Интервю на Цветана Минкова с Франсис Фукуяма, професор по международна политикономия във Факултета за напреднали международни проучвания при университета "Джон Хопкинс" във Вашингтон и автор на редица книги, включително "Краят на историята и последният човек".
Смятате ли, че новото иракско правителство ще се справи със задачите си – и ще предотврати възможния политически вакуум в страната?
Много е трудно да се каже доколко ще се справят добре. Очевидно те имат нов шанс със смъртта на Заркауи, в същото време всички са наясно, че има достатъчно сериозни проблеми, които трябва да се преодолеят. Смятам, че просто трябва да изчакаме, за да разберем как точно ще се развият нещата през следващите няколко месеца.
Казвате, че неоконсервативаният дневен ред изисква решения, различни от свръхвоенизираните, които се използват в момента – какви са те според вас?
По много начини САЩ лансират демокрацията чрез т.нар. мека сила. САЩ като демократична държава са пример за това – чрез политически инструменти – като подкрепа за отворените медии, за гражданското общество, мониторинг на изборите, такива неща. Твърдата сила определено е полезна при борба с диктатури и справяне с проблемите за сигурност. При създаването на демократични институции фундаменталният импулс трябва да идва от всяко едно общество и външните сили могат да са полезни, но не и те да са тези, които провокират процеса.
Смятате ли, че е възможно днешните демокрации да се борят срещу диктатурите без да използват насилие?
Зависи. На Балканите през 90-те, сръбската намеса в Косово не беше мека сила, а нещо съвсем различно. В случая с Босна става дума за хърватската армия и американските военновъздушни сили, в случая с Косово беше НАТО. Затова смятам, че твърдата сила остава от съществено значение. Но демокрацията – освобождаването от тоталитарните управляващи - е само част от създаването на демократичен политически режим. Трябва да бъдат създадени достатъчно на брой позитивни институционни органи, да съществува функцията за създаване на институциите, а това не е нещо, за което армията може да помогне.
В такъв случай – какво е решението, което може да вземе едно демократично общество по отношение на джихадитския тероризъм?
Този вид тероризъм е резултат от много радикална идеология, в която вярват много малко мюсюлмани. Трябва да бъдат разделяни едни от други силно вярващите мюсюлмани и широките маси от населението. Което означава, че голяма част от борбата е политическа и на ниво идеи и борба с идеи. Нещо като кампания на сърцата и умовете, чиято цел е да победи обикновените мюсюлмани, които не харесват цялата тази идеология. Смятам, че тази борба, която е в същността си политическа, е важна и много по – малко съществена от военната страна на въпроса.
Как точно виждате бъдещето на Ирак оттук нататък – имам предвид политиката, която предстои да проведе правителството на Ирак от една страна и външната намеса – от друга?
И двата въпроса ще са важни. Основните решения трябва да се вземат от иракчаните - дали могат да създадат обединено правителство и действително да работят заедно. Външните сили също имат важна роля, защото ясно са включени в подкрепата на въстанията в Иран и Сирия . Външните и вътрешните фактори трябва да работят заедно.
Казвате, че днешната американски външна политика не отговаря на реалностите – как трябва да се промени тя според вас?
САЩ вече започнаха да променят политиката си в посока, която ми харесва повече. Едностранността, характерна в началото за администрацията на Джордж Буш, вече е заменена от по – многостранен подход. Смятам, че това е важно. Мисля също, че при използването на други видове инструменти, силата е критична. Има преместване от твърда към мека сила.
Казвате, че идеалната държава е достатъчно силна, за да приложи законите в ключови сфери като върховенството на закона – как може да се случи това – проблемът е основен за България по пътя и към ЕС?
Главният проблем в много държави е слабостта на основните институции. Става дума за доста труден за осъществяване пакет от реформи. Процесът не е лесен. Не могат да се изброят също така 3-те стъпки, които да решат проблем. Защото съдебната система е много обширно понятие, тясно свързано със специфичните условия на всяка една държава. Няма магическа формула за сработване на една съдебна система. Това изисква много различни неща – ресурси, тренировки, промени в законите.
Говорите за преждевременна либерализация в държавите от Източна Европа? Смятате ли че такава се наблюдава в България например? В какво се изразява и как може да се излезе от тази ситуация?
Смятам, че проблемът е голям най–вече в други части на света. Например причината за финасовата криза в Азия – те либерализираха капиталовия си баланс преди до постигнат истински добро банкиране и регулаторна система. Преди да се либерализира капиталовата сметка обаче, трябва да е сигурно, че е налична подходящата регулаторна система. Говорим за преждевременна приватизация например, ако не разполагате с правилното количество гаранции, закони и закрила за минотираните собственици на акции.
