Руският президент Путин вероятно ще разтопи леда със Запада
Руският президент Путин вероятно ще разтопи леда със Запада
/
снимак: БГНЕС
Руският президент Владимир Путин планира да заяви на срещата на върха на НАТО тази седмица, че страната му иска да работи със Запада, а не да се конфронтира с него, и да се оттегли с помирително изявление след осемгодишно управление, което даде храна на приказките за нова Студена война. Путин, който ще бъде почетен гост на срещата в Букурещ, вероятно ще предаде посланието си само ако Алиансът първо не го предизвика, като използва срещата, за да покани бившите съветски републики Украйна и Грузия в НАТО. "Самият факт, че президентът ще бъде в Букурещ показва конструктивната позиция на Русия и нейното желание да продължи диалога", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
"Но тази готовност включва и очакването, че нашите партньори ще се вслушат в мнението ни", допълни той. Путин, който е бивш служител на КГБ, се оттегля от поста си през май. Откакто е президент той възстанови ролята на Русия като играч на световната сцена и се сблъска със Запада по различни въпроси от независимостта на Косово до планирания американски ракетен щит. В реч в Мюнхен миналата година той обвини Съединените щати, че се опитват да налагат волята си на останалия свят. Резкият тон на Путин тогава събуди у присъстващите дипломати-ветерани спомените за конфронтацията от времето на Студената война. Речта, която ще произнесе в Букурещ, ще бъде по-кротка, заяви Фьодър Лукиянов, редактор на списание "Русия в глобалната политика". "Путин отива в Букурещ, за да произнесе реч, която е много важна за него, тъй като ще бъде възприета като външнополитическото му завещание", каза Лукиянов. "Той не иска Мюнхен да се превръща в наследство. Иска да бъде по-конструктивен, може би и по-философски настроен, а не да е реакция на едни или други действия на Запада". Видим знак за желанието на Русия да работи със западните държави би могло да бъде едно споразумение с НАТО, позволяващо на Алианса да използва руското въздушно пространство, за да снабдява операциите си в Афганистан. Други видове логистична подкрепа също могат да бъдат предложени. Освен ако членството на Украйна и Грузия в НАТО не я провалят, сделката "е в кърпа вързана", каза западен дипломат. Руският подход към срещата на върха на НАТО ще зависи от това дали Алиансът ще предложи на Украйна и Грузия да започнат предприсъединителни преговори. Москва възприема двете държави като част от традиционната си сфера на влияние и твърди, че членството им в НАТО ще даде на САЩ възможност да разположат оръжията си югозападния й фланг. Ако Алиансът предложи на Украйна или Грузия преговори за при
netinfo
съединяване, той "ще хвърли ръкавица в лицето на Русия", каза Лукиянов.
Дипломати предвиждат, че в този случай Путин, който трябва да присъства на сесията на съвета Русия-НАТО на последния ден от срещата в Букурещ, може и да не се появи. Самият Алианс е разделен по въпроса. Вашингтон подкрепя Украйна и Грузия, но някои европейски държави, водени от Германия, твърдят, че времето не е подходящо. "Общото усещане е, че по този въпрос ще отстъпим пред руснаците", каза друг западен дипломат, който ще бъде в Букурещ. "Какво да очакваме в замяна? Те да отъпят по въпроса за ПРО", допълни той. Дипломатът имаше предвид американския план, на който Москва се противопоставя, да разположи ракети-прихващачи в Полша и радарна инсталация в Чехия, за да защити Европа от възможни ракетни удари от т.нар. "бандитски държави", и по-специално от Иран. Дори и накрая НАТО да отстъпи пред Русия за Украйна и Грузия, преговорите вероятно ще бъдат тежки. "Преди всичко Путин иска да получи отговори на всички 20 или 30 въпроса, които сме поставили на Алианса", заяви пред Ройтерс Дмитрий Рогозин, посланик на Русия в НАТО. "И ако някой не ги е чул, ние ще ги повторим, надявайки се да получим открит отговор". В тези въпроси вероятно ще влиза и бъдещето на Договора за конвенционалните оръжия в Европа, който ограничава броя на танкове, тежката артилерия, военните самолети и хеликоптери, разположени между Атлантическия океан и Урал. Москва се оттегли от договора с твърдението, че той ограничава само собствените й сили и дава на НАТО възможност свободно да придвижва войските си чак до границата с Русия.
