Руски маневри в Персийския залив
Руски маневри в Персийския залив / netinfo

В края на седмицата руският президент ще посети за пръв път монархии от Персийския залив - Саудитска Арабия, Катар и Йордания. Страни, които традиционно поддържат отношения със Запада и никога не са влизали в московската орбита на влияние.

Толкова по-любопитно е, че и трите са заинтересовани от развитие на отношенията с Русия. Сред основните причини са несполуките, които преследват в региона отдавнашните им партньори - САЩ.

Ярък пример е Ирак. САЩ лесно успяха да свалят Саддам Хюсеин, но войната не донесе на иракчаните нито спокойствие, нито демокрация. На фона на безредиците в Ирак американският план от 2004 г. за създаване на нов демократичен Голям Близък

Изток днес изглежда наивен, но е все така опасен за арабските режими. Защото планът предлага възможно най-бързи политически реформи в източните страни и в отговор арабските лидери сочат "реформите" в Ирак - ето, казват, бързата камила слепи ги ражда.

Йордания и Саудитска Арабия граничат с Ирак, Катар не, обаче е близо, в същата зона на Персийския залив ("Арабския", както го наричат самите араби) и Червено море. И на преговорите с Путин и тримата монарси неизбежно ще повдигнат темата за Ирак.

Но може ли Москва да им бъде от помощ? Арабите смятат, че може. Защото Ирак затъва в хаоса, но успоредно с това се развива друг процес - все по-силен става съседен Иран. Вече го няма заклетият враг на персийците - Саддам Хюсеин, а властта в Ирак е в ръцете на техни едноверци, мюсюлмани шиити.

Повечето мюсюлмани в арабските страни (с изключение на Ирак и Бахрейн) са сунити, но шиитските малцинства надигат глава. От своя страна Иран развива дейност не само в Ирак, но и в Сирия и Ливан. Това тревожи правителствата на държавите, чийто гост ще бъде Путин между 11 и 13 февруари. Ще обясним позицията им с един цитат от арабския в. Нахар: "Не" - на нов Близък изток, управляван от Вашингтон, и "не" - на нов Близък изток, управляван от Техеран".

Как да се въздейства върху Иран? Саудитска Арабия реши да се обърне за помощ към Русия. Колкото до американците, нещата са ясни - те бездруго, без никой да ги придумва, избраха твърдия тон към иранците, макар засега и да няма полза. Източните араби схващат: човешки погледнато, с персийците трябва да се действа по-изтънко, по-хитро. Москва се опитва да прави точно това. И ако още има шанс иранците да се вслушат в нечий глас, това ще е гласът на Русия. Още повече, че Москва (също като арабите) остро се изказва против нова война в Персийския залив и ракетни удари срещу ядрените обекти на Иран, с каквито отвреме навреме заплашват горещи глави от Израел и САЩ.

Русия наистина призовава иранците да действат предпазливо, да зачитат интересите на своите съседи - без обаче да прекалява. Руско-саудитското сътрудничество тепърва предстои; междувременно Москва вече развива съвместна дейност с Техеран, при това почти без конкуренция.

Доставките на руски зенитни ракетни комплекси "Тор-М1" за Иран, приключили през януари, й донесоха над 700 милиона долара. А персийците вече отправят искания и за модерни зенитни ракетни комплекси с далечен обсег "С-300". Русия изгражда атомна централа в Иран и започва да разработва местни находища на петрол и газ. Двустранният стокооборот стабилно надхвърля 2 милиарда долара, без да смятаме военнотехническото сътрудничество.

Сложна е също и руската позиция за Ирак. Кремъл споделя тревогите на арабите заради влошаването на ситуацията в тази страна и редовно го заявява, но всъщност не изпитва кой знае какво безпокойство.

Събитията в Ирак не заплашват сигурността на Русия, коментира тези дни пред автора високопоставен московски чиновник, пожелал анонимност. "Друго нещо са несполуките на САЩ и силите на НАТО като цяло в Афганистан. Това наистина ни държи нащрек. Не дай Боже натовците да вземат да си оберат крушите. Афганистан е къде по-близо до нашите граници и тамошната нестабилност означава заплаха и за нашата сигурност. За нас Афганистан е десеторно по-важен от Ирак", открито заяви чиновникът.

Колкото до Ирак, моят събеседник цитира прогнози на руските тайни служби, според които положението там ще се влошава и занапред, има опасност и от разпадане на страната. Въпросът е само дали влошаването ще се развие бавно или бързо.

Има впрочем и друг въпрос - кога американците ще вземат решение да се изтеглят от Ирак. Москва обаче няма съмнения, че е неизбежно американските войски да бъдат изтеглени до 3, най-много до 5 години. Русия осъзнава и това, че съседен Иран ще спечели независимо с какво темпо Ирак ще се придвижва към катастрофата. Това също е сред последиците от грешките на Джордж Буш, смятат в руската столица.

Управляващото семейство и по-голямата част от населението на Саудитска Арабия изповядват сунитския клон на ислям и страната подкрепя мюсюлманите сунити в Ирак (близо една трета от иракчаните). Йордания и Катар са склонни да следват същата линия. Иран естествено ще продължи да подпомага иракските мюсюлмани шиити. С оглед на руските интереси в региона и желанието си да стои "над схватката", Москва надали ще вземе страна.

Русия ще остане вярна на своя навик от последните години да маневрира между различните си партньори. Дори ако враждуват помежду си, Москва винаги се изхитрява да поддържа с всеки от тях невинаги топли наистина, но спокойни прагматични отношения. Руско-иранското сътрудничество ще продължи; най-много арабите да изтръгнат от федерацията обещание да повлияе върху Техеран чрез преговори. (БТА)

Последвайте ни

Коментар