Русия – суперсила в енергетиката
Русия – суперсила в енергетиката / netinfo

Силно впечатляващото поскъпване на петрола, което оказва неблагоприятно влияние върху световния икономически растеж, може да усложни срещата на върха на Г-8, като изостри спора между Русия и Запада за доставките на горива в света, отбелязва Франс прес. Новият пристъп на петролната треска поставя два проблема пред държавните и правителствените ръководители от Г-8 (Русия, САЩ, Япония, Германия, Канада, Франция, Великобритания и Италия), които се срещнат в Санкт Петербург.

На първо място поскъпването на петрола помрачава хоризонта на световната пазарна конюнктура, а клубът на великите сили се надяваше да има една по-спокойна среща. Управляващият директор на Международния валутен фонд Родриго Рато тъкмо обяви преразгледаните към повишение до 5 процента прогнози за световния икономически растеж през тази и следващата година.

Друга грижа на Русия, която е домакин на срещата на Г-8, е повишаването на ценитена петрола, което естествено ще засили напрежението около енергийните спорове със западните страни, особено с европейските.

Рекордните цени на енергията помогнаха на Русия да възвърне самоувереността си в редица сфери - от икономиката до дипломацията - и накараха мнозина да сравняват енергийната й мощ с ядрената заплаха на бившия Съветски съюз.

Агенция Ройтерс посочва основните енергийни козове на Русия.

НАРАСТВАЩ ДОБИВ НА ПЕТРОЛ - Откакто Владимир Путин зае президентския пост, руският добив на петрол е нараснал с 60 на сто до 9,6 млн. барела дневно, изравнявайки се със Саудитска Арабия. През този период Русия успяваше да задоволи почти половината от нарастващото световно потребление на петрол.

НАРАСТВАЩ ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ - През 2003 г. енергетиката вече бе толкова доходоносна, че Кремъл не можа да устои на изкушението да увеличи дела си в сектора. Той иззе активите на петролния гигант Юкос и вкара в затвора неговите собственици, известни със своите политически амбиции.

Кремъл и лоялните му компании в момента контролират над една втора от дневното производство на петрол. Държавата създаде два национални шампиона - Газпром и Роснефт, в които държи и ще продължава да владее контролен пакет от акции.

СТРАТЕГИЧЕСКИ НАХОДИЩА - Кремъл подготвя нов закон, според който само руски фирми ще имат право да разработват големи петролни, газови и метални находища. Бритиш петролиъм (British Petroleum) и Коноко Филипс (ConocoPhillips) бяха последните късметлии, които се сдобиха с големи дялове от капитала на руски дружества.

Газпром и Роснефт ще получават преференциален достъп до новите находище, а фирми като Ексън мобил (ExxonMobil) или Тотал (Total) най-вероятно ще се задоволят с миноритарно участие в съвместни предприятия.

МОНОПОЛ ПРИ ИЗНОСА НА ПРИРОДЕН ГАЗ - Руският парламент прие закон, с който де факто циментира монополното положение на Газпром при износа на природен газ, въпреки обещанието на Москва към Европейския съюз да либерализира пазарите си.

ЕС настоява Москва да ратифицира Енергийната харта, която цели да засили конкуренцията и да намали цените, като облекчи достъпа на газопроизводителите от Централна Азия до експортните пазари в Европа.

НА ЗАПАД - След като циментира положението си у дома, Кремъл започна да използва огромните си приходи, за да засили позициите си и в чужбина. Газпром се оглежда за възможности за изкупуване на дружества във Великобритания, Италия, Германия.

ЩОКМАН - Огромното Щокамнско находище се възприемаше като важен проект, в който Газпром да си сътрудничи с партньори от САЩ, Норвегия и Франция. Окончателното споразумение по проекта обаче е в задънена улица, защото САЩ гледат с неохота на кандидатурата на Русия за членство в СТО.

РОСНЕФТ - За да изтъкне приноса си към световната енергийна сигурност, Кремъл даде на Роснефт благословия да пусне миноритарен пакет на борсите в Лондон и Москва на 14 юли, ден преди откриването на срещата на върха на Г-8 в Санкт Петербург. Очаква се това да е петото по големина първично публично предлагане на акции в света.

ОНД - Политиката на Русия към бившите съветски републики е още по-агресивна от политиката й към Запада.

Газпром спря доставките на природен газ за Украйна и Беларус, за да повиши цените им, и така предизвика недостиг на синьо гориво за Европа и засили опасенията за енергийната зависимост на Европа от Русия, припомня Ройтерс.

Някои по-важни факти за Групата на осемте най-развитите индустриални страни:

* Г-8 е неофициален форум на лидерите на водещите индустриални демокрации в света: Русия, Съединените щати, Великобритания, Франция, Япония, Германия, Канада и Италия. На тези държави се падат 49 процента от износа и 51 процента от промишлената продукция в света, както и 49 процента от активите в Международния валутен фонд.

* Първата среща на върха на Г-8 /тогава Г-7/ се състоя през 1975 г. във Франция. Тя е свикана, за да бъде решен спор за валутите, но целите на тези форуми бързо се разширяват и те се превръщат във възможност световните лидери да обсъдят широк кръг икономически въпроси. Русия е приета в групата на срещата й на върха в Денвър през 1997 г.

* На практика клубът има и девети член - Европейският съюз. Представян е на срещите на върха от председателя на Европейската комисия и ротационния председател на Европейския съвет.

* На срещите на Г-8 се обсъждат най-важните икономически и политически въпроси, които стоят пред страните членки и международната общност като цяло. Такива по принцип са макроикономическото развитие, международната търговия, отношенията с развиващите се страни, икономическите отношения между Изтока и Запада, енергията и тероризмът.

В последно време на срещите се отделя внимание и на заетостта, информационните магистрали, транснационалните проблеми - замърсяването на околната среда, престъпността и наркотрафика, както и на редица въпроси, свързани със сигурността - от човешките права, през регионалната сигурност до оръжейния контрол. /По материали от БТА/