Отказвайки да плаща новата такса, въведена от османските власти за преминаването през Босфора, богатият константинополски търговец Керабан решава да се завърне в къщата си в Скутари по обратния път: да заобиколи Черно море и да се върне у дома, без да плаща този "уникален" и "обиден" данък, въпреки че това пътуване ще му струва много повече, отколкото скромния налог, искан от правителството.
И понеже влакът не му се нрави, а от пътуването с кораб го хваща морска болест, той трябва да премине с пощенска кола близо 3000 км за 45 дни сред често пъти негостоприемните земи около това голямо вътрешно море, известно в древността под името Понт Еуксин.
Романът на Жул Верн, който разказва за тази бурна одисея, се казва "Вироглавият Керабан". Публикуван е през 1883 г. и не е сред най-известните произведения на автора на "Необикновени пътешествия", но е добър урок по география за всеки, който се осмели да потегли по следите на Керабан из ориенталските покрайнини на Европа. "От момента, в който господарят Керабан пожела да следва очертанията на Черно море, маршрутът му трябваше най-напред да премине по крайбрежието на Румелия, България и Румъния, за да стигне до руската граница", обяснява авторът.
След това пътникът трябваше да премине през Бесарабия, Херсонез, Таврида, после Кавказ и Закавказието, преди да прекоси Анадола и да достигне отново до Босфора, без да е платил каквото и да било от новата такса.
Страните, които заобикалят Черно море днес са Украйна на Север, Русия и Грузия на Изток, Турция на Юг, България и Румъния за Запад. С присъединяването на последните две страни към Европейския съюз, той получи излаз на Черно море.
Това море, което навремето беше силно прикрепено към съветското пространство, стана до голяма степен европейско, и ще става още по-европейско, след като Турция, а после евентуално и Украйна на свой ред се присъединят към ЕС.
Не е нужно да се доказва стратегическото значение на Черно море, откъдето преминават природният газ и петролът от Каспийско море, и откъдето се стига до Средиземно море през Босфора и Дарданелите. То обяснява силния ламтеж към тази зона от векове насам. Европейският съюз обаче няма ясна стратегия по отношение на страните от региона.
Всъщност има три стратегии, подчертава Мариус Вал от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел: присъединяването на България и Румъния, политиката на добросъседство към Украйна и Грузия, и новото стратегическо партньорство с Русия. Докато Европа се мъчи да развива край границите си едновременно "северно измерение" и "средиземноморско измерение", тя все още не се се е сдобила с "черноморско измерение" поради липса на активна подкрепа от нейните членки, изтъква експертът.
България и Румъния си поставят за цел именно да допринесат за намиране на това ново сътрудничество, или "синергия", според определението на друг експерт от същия център, Фабрицио Тасинари. Той приканва ЕС да съсредоточи усилията си за съгласуване на стратегиите в пет приоритетни сектора: околната среда, транспорта, енергетиката, вътрешната сигурност и демокрацията. Европейският съюз ще трябва да прояви твърда решителност, за да организира това сътрудничество. Той ще трябва да привлече към дискусиите Русия и Турция, които са двете основни сили в региона. Отношенията и с едната, и с другата страна не са от най-добрите. В преговорите с Брюксел руснаците и турците показаха, че са неотстъпчиви събеседници. Нека препрочетем Жул Верн: вироглавството на господаря Керабан е равно по сила единствено на упорството на друг от персонажите на писателя - руснака Михаил Строгов. /БТА/
