Противоречивото наследство на десетилетието на Блеър
Противоречивото наследство на десетилетието на Блеър / netinfo

За десетте години начело на британската политика, министър-председателят Тони Блеър - харесван от едни, критикуван от други, ще остави отпечатъка си върху епоха, която завинаги ще бъде свързана с неговото име.

Блеъризмът ще е мръсна дума за онези, които смятат, че реформите на новите лейбъристи не са оправдали очакванията и че агресивната външна политика е накърнила репутацията на Великобритания в чужбина.

Но други ще хвалят най-дълго управлявалия лидер на лейбъристите за това, че е трансформирал и модернизирал партията си, а с нея и целия британски политически пейзаж, за да го изведе в 21 век.

"Той накара британската политика да се върти по-скоро около изпълнението на обещания и постиженията, а не толкова около скърцащата ос на класовото и идеологическо противопоставяне", каза водещият политически анализатор от университета в Есекс, професор Антъни Кинг.

Като пожертва социализма, разхлаби връзките с профсъюзите и доказа, че лейбъристите могат успешно да управляват икономиката, Блеър направи партията си привлекателна за избирателите.

"Триумфът на Блеър не е в изместването на лейбъристите от лявото към центъра, а в отказа от идеята за ляво, дясно и център", заяви Кинг, оценявайки десетилетието на Блеър.

По този начин постиженията на Блеър са сравними с дълбоките промени, настъпили при управлението на бившия министър-председател консерватор Маргарет Тачър през 80-те г. - политик, на когото Блеър, както е известно, се възхищава.

Въпреки че спечели три поредни изборни победи - рекорд в историята на Лейбъристката партия - Блеър не успя да осъществи амбицията си - да надмине по продължителност управлението на Тачър от 11 години и половина.

53-годишният министър-председател е обещал, че ще се оттегли преди края на лятото, за да даде път на наследник от лейбъристката партия. Очаква се в най-скоро време той да обяви датата на оттеглянето си.

Въпреки фундаменталните промени, постигнати във вътрешнополитически план, анализаторите са съгласни, че външната политика бе основният лайтмотив на управлението на лейбъристите при Блеър.

Първоначалните инициативи като военните кампании в Косово, Сиера Леоне и Афганистан бяха оценени като успешни, но именно реакцията на Блеър на нападенията от 11 септември в САЩ и последвалата инвазия в Ирак придобиха решаващо значение за британската външна политика.

"Решението след 11 септември да се нападне Ирак беше ужасна грешка и политическите последици от настоящото поражение ще се усещат още дълги години", се казва в оценка за управлението на Блеър на Кралския институт за международни отношения, известен като "Чатъм Хаус".

"Основният препъни камък на външната политика на Блеър беше неговата неспособност да влияе съществено на администрацията на Буш, въпреки жертвата - военна, политическа и финансова - която Обединеното кралство направи", се казва в доклада.

"Ирак е може би определящият момент от управлението на Тони Блеър", се обобщава в доклада.

Социологическо проучване публикувано във вестник "Обзървър" показа, че 58 на сто от британците определят войната в Ирак като "най-големият провал" на Блеър, а две трети смятат, че той "само е следвал Америка".

Блеър също не успя също така да предотврати сериозната загуба на позиции на Великобритания в Близкия Изток, въпреки желанието му лично да допринесе за уреждане на най-деликатните въпроси.

Той не успя "напълно да реализира дивидентите", които можеше да се очакват от тесните исторически връзки на Великобритания с Индия и допусна правителството му да бъде "въвлечено в класически европейски увъртания" относно вдигането на оръжейното ембарго над Китай.

Европейските измерения на външната политика на Блеър пострадаха от разделението, причинено от инвазията в Ирак, тенденция, която беше подсилена от "разпадането на Европейския проект" след като конституцията бе отхвърлена от ключови държави членки.

"Великобритания вече не е определящ фактор, когато става въпрос за Европа, британското влияние е строго ограничено, а британската общественост се чувства все още неудобно в европейската си кожа", се казва в доклада на "Чатъм Хаус".

Според анализатори най-положителната част от наследството на Блеър в международните дела е политиката му по отношение на климатичните промени, област, в която "силата на убеждението" на Блеър ефикасно поставя този проблем в международния дневен ред.

Същото важи и насочване на вниманието към Африка, а приключването на мирния процес в Северна Ирландия трябва да се оцени като "най-големия" му успех.

"Тони Блеър ще остави огромно политическо наследство. Няма и съмнение. Проблемът е, че в него ще има както големи дългове, така и значителни активи и историята ще трябва да отсъди какво е съотношение", заключава професор Кинг.(БТА)

Коментар