В ръцете на италианското следствие и родната прокуратура е съдбата на един човек, от чиято пък съдба зависи не само бъдещето на една от управляващите партии, а и на самото правителство. Българското чудо – цар-премиер, е поставено под сериозен въпрос след последните разкрития и обвинения срещу италианския му братовчед Виктор Емануил и чудо ще бъде, ако Симеон Сакскобургготски и НДСВ излязат съвсем сухи от тази история.
Точно преди година всички скочиха срещу Ахмед Доган, който простичко обясни схемата с обръча от партийни фирми. Те ни подкрепят, ние им помагаме – каза тогава лидерът на ДПС и всички хукнаха да търсят приятелските фирми на движението му. Никой не погледна към жълтите бизнес благодетели, нито към тези, които подкрепят червената идея, раздробената синя кауза или нечия друга.
Резултатът! Днешният скандал с „италианската следа” в миналото управление ни завари на изходната позиция – неясно партийно финансиране с безброй вратички в закона, липса на каквато и да е публичност и контрол върху имуществото и доходите на хората във властта. Не е нужно Европа да иска от нас осветляването на тази тъмна страна в политиката ни, за да осъзнаем, че точно там е заровено кучето, от което смърди на корупция, скрити интереси и лично облагодетелстване.
Дори и нищо да не е обещавал Симеон Сакскобургготски на Пиерпаоло Черани, за да се вози в неговия самолет – съмненията за кулоарно лобиране в полза на бизнесмена висят със страшна сила. За всеки цар, дори и за този, който не е виждал трон, приемането на услуги под формата на превоз, гостуване и вечеря сигурно са въпрос на някакъв неписан роялистки протокол. Покани за подобни рандевута със сигурност са препълвали програмата в тефтерчето на секретарката му.
Имало е и такива, които са се въртяли край особата му, заради голата екзотика да разговарят и нагостят не просто премиер, а министър-председател със синя кръв. Никога обаче обядът не е без пари, дори и за царете. Защото времето е пари, а бизнес се прави навсякъде – в самолета, на масата или на голф-игрището.
Всичко обаче е въпрос на гледна точка и мислене. Защото четирите години премиерстване на Симеон Сакскобургготски нямаше как да променят и не промениха съзнанието му на монарх, градено 65 години. Логично е приличащото на политическа шизофрения раздвоение на Симеон между държавния пост на министър-председател и наследник на последния български цар, да обърква постоянно представите му за позволеното и забраненото, за моралното и неморалното.
Затова за нас е скандално, а за царя – провинциално да търсим вината му, че е отскочил до Миланската скала със самолета на Черани. За един цар – това е съвсем нормално, но за един действащ премиер – недопустимо. Дори и едно евро да не е влязло в НДСВ от Черани или който и да е друг чужд бизнесмен със симпатии към царя.
Политическото бъдеще на Симеон и НДСВ е заложено на картата с „италианската афера”. Рано е обаче врагове и партньори на царската партия да потриват доволно ръце отстрани, защото обръча от приятели, който цъфна около царската корона, може да изскочи за всяка една партия у нас.
Време е управляващите да напишат Закон за лобизма и да си кажат овреме за своите Черановци и други приятелски настроени бизнесмени. Защото рано или късно всичко излиза наяве и помита всеки премълчал. Засега ДПС се измъкна сухо от своя рубикон с партийните обръчи, ще видим как ще излезе НДСВ от целия този скандал.
Дали пък не е ред на левицата?!?
