Правителството централизира власт, политическият двевен ред е заглушен от скандали, а скептицизмът на мнозинството българи постепенно отстъпва на песимизма, коментира „Труд”. Лидерите и водещите лица на всички основни партии са застанали в унизителни политически пози пред ГЕРБ и лидера му Бойко Борисов, предлагайки себе си или партиите си за партньор. Вероятно затова никоя от тях не носи алтернативен кредит на доверие или политически идеи, насочени към нещо друго, освен към оцеляване или окопаване във властта. Провалите, които ГЕРБ сами си произвеждат, са хранителна среда за политическа и икономическа нестабилност. На тях противостоят две решения - или укрепване на традиционните партии, или създаване на нови политически субекти, които да заменят оглушалия политически елит на нацията ни. Единствената алтернатива на ГЕРБ днес е нещо, което можем да наречем Партията на чакащите! Това е голяма аморфна група от български граждани, които имат някакви общи виждания за страната, е тезата на Димитър Аврамов от Института за моделна политика.
Социологическият щаб на „24 часа” тълкува изявлението на Лютви Местан, заместник-председател на ДПС, че лидерът на движението Ахмед Доган ще излезе от продължителното си мълчание и се кани да завие надясно. Живко Георгиев, „Галъп”, не очаква сближаване между ДПС и ГЕРБ или ДПС и ДСБ. Две партии, които се идентифицират с дясното, но дясното особено на едната от тях е силно под въпрос. Според Юрий Асланов, „Афис”, ако завоят е в посока към ГЕРБ, не че ще е прекомерна изненада, но ще е извън досегашната логика и ще се тълкува като сензация. Ако е към СДС или Иван Костов (ДСБ), това е завой, който води към нищото. Политологът Евгений Дайнов допуска ДПС да си направи дясна партия. И по този начин да се надява да привлече онзи десен вот, който напуска ГЕРБ, но не отива към „Синята коалиция”. Румяна Коларова смята, че завой надясно за ДПС означава преди всичко отдалечаване от БСП и заемане на автономно място в центъра, еднозначно позиционирайки БСП вляво и ГЕРБ вдясно. Тази позиция е печеливша, ако на президентските избори се стигне до втори тур, независимо от това дали Доган ще предложи подкрепа на левия или на десния кандидат.
Централната избирателна комисия вече ще може да отказва изборна регистрация на партии фантоми, информира „Монитор”. Това предвиждат текстове от новия Изборен кодекс, който вече втори ден се разглежда в Народното събрание. Според управляващите по този начин ще бъдат ограничени всички „активизиращи се по избори партии”. „Сега” допълва, че парламентът сложи край на удостоверенията за гласуване на друго място. Те ще останат само за хората, служебно ангажирани с провеждането на вота.
„Депутатите ще работят извънредно до Коледа”, съобщава „Класа”. До Коледа трябва да приемем Изборния кодекс, както и промените в Закона за съдебната власт и в НПК, с които се създава специализираният съд за престъпления по високите етажи на властта. Влизането в шенгенското пространство и справянето с организираната престъпност са сред основните цели на 41-ото народно събрание. Това съобщи вчера председателят на парламента Цецка Цачева.
В рубриката „Анализи” на „24 часа” проф. Драгомир Драганов коментира някои основни несъвършенства на току-що приетия Изборен кодекс. Според него той продължава да не отчита демографските промени в страната ни. През последните 20 години цели области практически се обезлюдиха. И ако през 1990 г. бяха направени 31 многомондатни избирателни района, сега трябва да бъдат преправени примерно на 20. Защото иначе ще има „евтини” и „скъпи” депутати. Не е честно един да се избира от 15 000, а друг - от пет пъти по-малко. Драганов посочва още, че ние сме една от малкото държави с еднокамерен парламент. Но всъщност ролята на „втора камара” изпълнява комисията по правни въпроси. Той предлага: вместо 240 да имаме 180 народни представители и 60 „сенатори”, които да бъдат избирани от 20-те района.
48% от посланиците, представлявали България зад граница през последните 20 години, са били агенти на ДС или на Разузнавателното управление на Генщаба. Това стана ясно от списък на бившите и настоящи шефове на мисии и генерални консули, които са работели за бившите тайни служби, публикуван вчера от комисията по досиетата, пише „Телеграф”. Нямам думи, в мен се заражда голям гняв, коментира във Facebook министърът на външните работи Николай Младенов.
„Пари” допълва: „Европейските дипломати и досега гледаха с доза съмнение на българските си колеги. Сега вече има и доказателство”.
Учени се доредиха до пари от кабинета, съобщава „Сега”. На фона на драстичен недостиг на средства във всичките звена на БАН правителството вчера реши да отпусне 245 000 лв. за астрономическата обсерватория в Рожен, изпаднала в ситуация да разпродава стари части от телескопа си. Премиерът Бойко Борисов обяви новината лично и представи щедростта на кабинета като доказателство за ползата от предложената реформа в БАН.
Средните доходи у нас не дават усещане за охолен живот. Една трета от домакинствата, които получават над средния доход, се определят като бедни. Общо 59% от българите се слагат в тази категория. Това показва национално представително проучване на „Алфа рисърч”. То е направено по поръчка на социалното министерство по повод заключителната конференция за Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване - 2010, посочва „Сега”. Като основна причина за бедността у нас все още се смята липсата на работа - 67% от хората посочват това като най-важен фактор за мизерията. 47% смятат, че работодателите не плащат справедливо, а 35% твърдят, че в обществото няма справедливост като цяло и това е причина да има бедност. Само 27% посочват като причина липсата на необходимото образование.
„Новинар” допълва картината с данни на Националния статистически институт за бедността и социалното изключване. Според изследването близо 65 на сто от българите пестят от отопление и живеят на студено. 35 на сто от домакинствата не могат да си позволят да включат в менюто си месо или риба повече от два пъти седмично.
Финансовото богатство на населението се увеличава с близо 4 млрд. лв. за последните 12 месеца, надхвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2010 г., сочи докладът на „Индъстри уоч” „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за третото тримесечие, извежда на първа страница „Класа”.
Според експертите увеличението на богатството с двуцифрени темпове (11% годишно) се дължи на нарастване на всички пера от финансовия портфейл на домакинствата (с изключение на акциите). Спрямо второто тримесечие българите са забогатели с близо 1 млрд. лв. Към юни общото им финансово богатство се оценяваше на над 37 млрд. лв.
„Президентът пусна бюджета, но с „несъгласие”, съобщава „Пари”. Президентът Георги Първанов подписа указ за обнародването на бюджет 2011 заради необходимостта страната ни да има приет бюджет за следващата година, особено в условията на продължаваща икономическа криза”. Според държавния глава макрорамката е несигурна и оптимистична, защото е заложен твърде висок растеж на БВП. Критики са отправени и към рязкото увеличаване на дълга, както и на „скритото и явното” увеличаване на данъчната тежест.
„СДС атакува пътната агенция за шефски бонуси”, отбелязва „Труд”. От януари до сега в Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) всеки месец като допълнително стимулиране на отделни служители били раздавани общо 300 000 лева. „Безобразията в агенцията са в такива размери, че могат да компрометират цялото правителство”, каза на специално свиканата пресконференция в кулоарите на парламента депутатът Ваньо Шарков. 130 души от централното управление на АПИ са получавали бонуси, а в Управителния съвет и в правния отдел средномесечните стимули били от 5000 лева. Сините не скриха, че са получили данните от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Бонусите в пътната агенция ядосаха министър Плевнелиев. Председателят на АПИ Божидар Йотов отхвърли твърденията на СДС за раздаване на големи бонуси във ведомството.
Има предпоставки парното да поевтинее от Нова година заради понижаването на цената на природния газ. Това заяви вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев, пише „Труд”. В момента регулаторът прави разчети, за да пресметне дали е възможно падане на цената на топлото от януари, тъй като към момента важат завишените стойности, приети през юли т.г. Тогава имаше средно поскъпване с около 12% в цялата страна.
„Хората се вслушват във вашия глас и в мнението ви. Надявам се на вашата подкрепа при довършването на така необходимите реформи в България”. С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърнал към посланиците на държави от ЕС вчера, пише „24 часа”. Борисов уверил дипломатите, че пенсионната реформа е приключила успешно и предстоят промени в съдебната система и здравеопазването. Министър-председателят гарантирал, че до излизане на междинния доклад на ЕК за напредъка на България в началото на следващата година страната ни ще е изпълнила 100% от препоръките към правителството в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Централните всекидневници съобщават, че основните акционери в „Софарма” Огнян Донев и Любомир Павлов заедно с австрийската „БГ Приватинвест” са новите собственици на вестниците „Труд” и „24 часа”. Освен с вестниците си в България ВАЦ се разделя още с печатниците си, разпространителската фирма и всички имоти. Неофициално - срещу 45 млн. евро. (БТА)
