Коментар

Преглед на печата

29 юни 2013 12:10

„Какво да се прави”, коментира „Капитал”. Демонстрациите из цялата страна са за нещо много по-голямо от оставката на кабинета - те са борба за рестарт на прехода. За реформи, които този път ще доведат до истинска демокрация и истинска пазарна икономика. По-голямата цел обаче иска много повече време. И много повече от това да надуваш свирката на жълтите павета в София, пред общината във Варна, на центъра в Пловдив и по улиците на другите големи градове. Протестите днес всъщност са отчаян опит да спрем още по-големия провал на държавата. Макар и оставката още да изглежда далече, протестите постигнаха първата си победа - те обединиха до скоро разделените на много малки групи хора. Сега нямаме отговор на въпроса какво правим, защото сме в самото начало на дълъг път. Ако заедно с протестите сега започнем да мислим и работим по по-дълбоките цели, скоро ще имаме и яснота как да действаме. На етапа само осъзнаваме, че държавата е разкапана отдолу догоре и трябва да се построи отново.

„Президентът и гражданите - естествени съюзници срещу олигархията”, коментира „Дневник.bg”. На 16 юни, на третия ден от протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски, се навърши една година от първата победа над олигархията. Тогава, след демонстрации, президентът Росен Плевнелиев се солидаризира с гражданското общество и наложи вето на закона за горите, писан за олигарсите. Сега държавният глава зае страната на възмутените от новото управление на първия ден и свали доверието си от правителството. Година след първата победа гражданите имат шанс в съюз с президента да спечелят нова, по-голяма схватка - за по-широко участие във взимането на решения, за по-пряка демокрация. Президентът трябва спешно да организира кръгла маса, която да направи прехода от партизанщина към консолидация.

„Президентско танго”, коментира „Труд”. Направи ли стъпка назад президентът Росен Плевнелиев в престрелките си с правителството? През последните дни той демонстрира един по-умерен и отстъпчив изказ, което подсказва нещо подобно. Плевнелиев подготвя обръщение към нацията. Но обръщението към нацията вече беше направено: „Оттеглям доверието си към кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски", заяви президентът. Сега ще го върне ли? Това би било отстъпление и няма да бъде прегърнато от протестиращите. Вторият проблем е доста по-сериозен: Волен Сидеров, който вилнее из столицата. Какво точно може да направи президентът по въпроса? Плевнелиев смекчи тона и открехна вратата за мнозинството, но това е като танго, в което нямаш партньор да те поддържа и не виждаш стълбите зад себе си, когато правиш крачка назад”.

„Излъганите червени”, коментира „Стандарт”. Хората, които вярват в левите идеи и каузата на социалната справедливост, след тези избори вече нямат субект, за който да гласуват. Те са двойно по-излъгани от онези избиратели, които не видяха своите партии в Народното събрание, защото гласовете им се оказаха недостатъчни, за да прескочат бариерата. Двойно по-излъгани са и от десните, които в момента са на площада, защото техният проект въпреки всичко има шанс да се състои. Тези хора са парламентарно представени, но по начин, граничещ с абсурда. Те със сигурност не са искали да гласуват за партия, чиято представа за социално е да хвърля по някой лев на майки и пенсионери, докато в същото време зад кулисите се дели далеч по-голяма баница. Не са искали да пратят в Народното събрание хора, чието парламентарно поведение зависи от това дали един човек ще си изпие сутринта хапчетата и ще реши да влезе в парламента. Не са дали вота си за партия, която дори още не е окомплектовала всичките заместник-министри в правителството, защото при реденето на списъците им се вихри партизанщина. Столетницата рискува да изгуби и последния си интелигентен избирател, ако вече не го е направила.

„Политически лумпени въдворяват ред сред протестиращите „интернет лумпени”, коментира „Сега”. В паниката си за своето оцеляване властта пусна обслужващи я политически лумпени да въдворят ред сред протестиращите „интернет лумпени”. Шпицкомандата на Волен Сидеров тръгна завчера да се разправя с журналистите, защото подклаждали напрежение. Малко преди това парламентът повиши в длъжност министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев и го направи вицепремиер, както беше и при полицейското правителство на ГЕРБ. Чакаме камионетки да започнат да събират недоволните, за да повярват, че властта е загрижена за тях. На видно място в списъка са журналистите, както разбрахме от председателя на парламента Михаил Миков в неговото телевизионно обръщение в сряда вечерта. Миков забравя, че нормалното е парламентът да се опира на обществено доверие, а не да се крие зад полицейски кордони.

Лидерът на „Атака” Волен Сидеров отново скандализира държавата, пише на първа страница „Преса”. На 15-ия ден от началото на протестите той нахлу с пистолет и нож в сградата на парламента. Преди това налетя на бой на освиркващ го младеж, а след това от трибуната постави ултиматум на вътрешния министър Цветлин Йовчев - или арести на „вандалите с домати”, или гражданска война.

„За лудия и зелника”, коментира „Стандарт”. Лидерът на „Атака” разиграва спектакъл, който засега е фарс. Но ако не му се спусне завесата, не е изключено да се превърне в трагедия. Днес лидерите на БСП не пестят критики и обидни квалификации към участниците в гражданските протести и дори се опитват да поучават журналистите как трябва да работят. От ДПС пък изведнъж забравиха за антитурската истерия на Сидеров и сега прехвърлят опасенията си за етническия мир върху протеста. Въпреки че никой от протестиращите не визира в плакатите и лозунгите си обикновените турци и въобще мюсюлмани. Но и двете партии мълчат като новобранци пред ефрейтор пред Сидеров. Който с поведението си компрометира самата идея на парламентаризма.

„В Брюксел ме питат защо двете най-големи партии у нас не работят заедно за подготовката на неизбежните предстоящи избори. Тревогата тук е, че политическата криза у нас може да прерасне в икономическа, което е лоша новина не само за България, а и за все още притиснатия от криза Европейски съюз. Ако политиката на безмилостно противопоставяне продължи, рисковете за България са сериозни", пише в блога си еврокомисарят Кристалина Георгиева, цитирана от „24 часа”. Според нея очакванията за промяна ще се сбъднат, ако енергията на протестите се трансформира от „Долу!” в едно добре премислено „За”.

От три дни Даниела Бобева е икономически вицепремиер в кабинета на Пламен Орешарски. От поне 15 години такава длъжност не е имало в българските правителства. Което дава да се разбере, че ще се обръща сериозно внимание на развитието и просперитета на бизнеса и на неговите проблеми. Както и на прозрачността на тези процеси. Като начало вицепремиер Бобева ще отвори вратите на кабинета си за хора с добри идеи за икономиката. Ще впрегне потенциала на капацитети извън властта за решаване на болни въпроси, ще помага на колегите си от ресорните министерства да решават заедно стратегически задачи. И не е съгласна с пораженчески предчувствия за оставка на правителството, казва в интервю за „Стандарт”.

„Светлина в тунела”, коментира „Дума”. Европейските лидери вместо да говорят само за икономии, както обикновено, се споразумяха да предприемат нови стъпки в борбата с безработицата сред младежите. През следващите 7 години 8 млрд. евро - с 2 млрд. повече от договорените средства през февруари, са предвидени за финансиране на младежката гаранция, която осигурява на младежите до четири месеца след завършване на училище достъп до работа, обучение и образование. Определено това е светлина в тунела за т.нар. изгубено поколение, за което, ако не се действа сега, последствията, както икономически, така и психологически, ще бъдат изключително тежки и непоправими. И те ще засегнат всички. Да не забравяме, че общо държавите членки губят 153 млрд. евро от изгубеното поколение. (БТА)