Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: Sofia Photo Agency, архив

„Ос-тав-ка!”, е озаглавен коментар в „Капитал”. За двайсетината дни управление на „висящата” коалиция БСП, ДПС и „Атака”, удобно подпирана от съзнателната пасивност на ГЕРБ, се разбра, че правителството на Пламен Орешарски може всичко друго, но не и да управлява почтено и в полза на гражданите. За сметка на това го бива: елементарно да плаши и пресира - без сегашното правителство България ще загуби еврофондовете за следващите години, ще има режим на тока. Да продължава да инфилтрира в държавната администрация и в силовите ведомства провалени партийни креатури. Да създава хаос и нестабилност заради лобистки и необмислени реформи, каквото се случи в ДАНС и МВР. ако в първите си стъпки прави толкова първолашки грешки, представете си какво ще се случи, когато трябва да взима важните решения. Освен това за политическо нахалство и провал най-накрая трябва да се плаща цена, иначе завинаги ще останем в затворения кръг от лоши към по-лоши политици. Така че -

За да избегне исканията за персонална оставка, соцлидерът Сергей Станишев се скрил зад колективната политическа отговорност на пленума в четвъртък, съобщава „Сега”. На продължилия почти до полунощ форум се очакваше да бъде гласуван вот на доверие на лидера, но вместо това вотът бил разширен - за доверие в цялото Изпълнително бюро на партията. Така Станишев парирал опитите на съпартийците си да му поискат сметка за скандалното назначение на Делян Пеевски начело на ДАНС, основна вина за което носи лично той.

„След като пленумът подкрепи Станишев, конгрес не е нужен”, казва в интервю за „24 часа” Татяна Буруджиева, депутат от „Коалиция за България”. Тя посочва, че част от хората, които защитаваха искането за предсрочен конгрес и смяна на лидера, по време на кампанията изразяваха тежки съмнения относно някои ходове на този председател. Имаше много обвинения, че Станишев няма да е премиер. Сега всички твърдят, че е правилен ход. След това имаше обвинения за това дали подслушването трябва да се изнесе пред обществото. Оттук нататък всяка позиция ще се преценява и от членовете, и от симпатизантите по реално постигнатите неща, уверява Буруджиева.

„Самоизяждане”, е коментар в „Капитал”. Дали Сергей Станишев щеше да подаде оставка като председател на БСП или не имаше значение само за едно важно нещо, извън теснопартийните боричкания - за определянето на скоростта, с която ще падне правителството. С досегашния председател агонията ще продължи още известно време, без него може би ще приключи по-бързо. Точно кога ще се случи това зависи от няколко неща, едно от които е кога премиерът Пламен Орешарски ще прецени, че повече няма смисъл да търпи негативите от управление, върху което той няма контрол. Ако пък се стигне до избор на нов председател на БСП и той се противопостави на прекалените претенции от страна на ДПС във властта, разривът с движението и разпадът на подкрепата в парламента за кабинета ще са неизбежни, оттам и стабилността на правителството - непредсказуема. Иначе личната партийна съдба на Сергей Станишев вече ясно се очертава - това е последният му мандат начело на БСП.

„Ще стане ли градивна енергията на улицата?”, коментира „Дума”. Всеки микрофон, предоставен на участници в протестите, ясно показва, че един от дефицитите на нашата демокрация е липсата на правна култура и непознаване, дори от интелигентни и проспериращи хора, на правилата за управление и политическо поведение. Може би не им е работа, но ако си „срещу”, трябва да можеш да формулираш какво точно искаш, а не само „промяна и тия да се махат”. Ами те и без това си се махат перманентно. Днес едни, утре - другите, а обществото истеризира и разочарованието е повсеместно. От всичко около нас и най-вече от ужасяващо ниското ниво на овластени от самите нас управленци. Прословутото ни търпение със сигурност е изчерпано и който е пропуснал момента на прозрение, ще плаща политическа цена.

„Протестът на ценностите или протестът на цените”, е съботният очерк в „24 часа”. Две вълни на масово недоволство заляха България само за пет месеца в рамките на една календарна година. През февруари и март хората бяха на улицата срещу кабинета на Бойко Борисов, сега също са там, но за оставка на Пламен Орешарски. Протестът на гладните през февруари показа, че улицата вече е фактор, с който политиците трябва да се съобразяват. И това даде увереност на умните през юни, че отново ще успеят. Една от очевидните разлики между зимните и летните протести са лидерите. Те бяха ясно изразени през февруари, много на брой, разделени във враждуващи лагери. Кандидат-лидерите от юни потъват в сивота и предизвикват снизхождение. Тълпата е единна, няма йерархия и открояващи се над другите. Лицата от бунтовете през зимата направиха опит да влязат в системата, срещу която протестираха. Опитът се оказа пълен провал. Според политолози улицата днес може да роди нов десен проект.

„Не стреляйте по президента!”, коментира „Преса”. В момента президентът Росен Плевнелиев се държи според легитимните си функции като изразител на интересите на всички български граждани. Картината, при която протестиращите хора аплодират с лице към „Дондуков” 2 и с гръб към Министерския съвет, е добра метафора на една важна промяна. Нека не забравяме, че през февруари Плевнелиев беше освиркан при опита си да влезе в контакт с протестиращите, а днес излезлите на улицата му ръкопляскат. Стига да има куража да застане изцяло на страната на гражданите в очертаващата се безкомпромисна война с олигархичната върхушка, президентът трябва да бъде подкрепен.

Соларните електроцентрали ще съдят държавата за 300 млн. лева. Компаниите от Българската фотоволтаична асоциация ще искат да им бъдат възстановени парите, които енергийният регулатор им е събирал в продължение на около година под формата на цена за присъединяване - така наречената такса достъп, научи „Сега” вчера. Преди дни Върховният административен съд окончателно се произнесе, че таксата, която действа от миналия септември, е незаконна и ДКЕВР неправомерно е събирала пари от ВЕИ фирмите.

Механизмът за сътрудничество и проверка, чрез който Европейската комисия наблюдава няколко ключови сфери в България, ще продължи да функционира безсрочно, отбелязва „Сега”. Това даде да се разбере председателят на ЕК Жозе Барозу след срещата си с нашия премиер Пламен Орешарски вчера. Мониторингът няма да бъде прекратен, докато България не демонстрира трайни положителни резултати в наблюдаваните области. Барозу е обърнал специално внимание на Орешарски, че еврофондовете трябва да бъдат ползвани внимателно. Шефът на ЕК изрази притеснението си от политическата обстановка у нас през последната седмица и призова партиите да загърбят различията си и да постигнат консенсус по ключовите въпроси.

„Брюксел не вярва на катарзиси”, коментира „Труд”. Едва ли можеше да има по-лош момент за Пламен Орешарски да направи първата си официална визита като министър-председател в чужбина. И то точно в Брюксел. Ако за нещо трябва да се притесняват Орешарски, Сергей Станишев и Лютви Местан, то е втвърдяването на тона. Когато председателят Барозу казва, че има „дълбока загриженост” за прилагането на законите в София, това идва да покаже само едно - че Брюксел на катарзиси не вярва.

„Орешарски си спомни брюкселските кошмари”, коментира „Сега”. Живата памет за онази драматична 2008 г., когато ЕК замрази през юли 825 млн. евро от трите предприсъединителни фонда за България, а в края на ноември отне от тях окончателно 200 млн. евро, е Пламен Орешарски, сегашният министър-председател. Причината бе липсата на наказания за висши служители след засечени нарушения с европейски и национални средства. Според данни от служебното правителство на Марин Райков в риск от загуба за тази година са 272 млн. евро. Според отговарящия за България в Генерална дирекция „Регионална политика" на Еврокомисията Йероен ван Оел рискът е поне за 500 млн. евро, защото досега са усвоени по сметките на Брюксел едва 31% от полагащите се 6,67 млрд. евро на България. През оставащите 30 месеца държавата трябва да се справи с другите 69%, или да усвоява по 150 млн. евро на месец. Евродепутатът Ивайло Калфин отбеляза, че това е половината истина, защото най-вероятно ще загубим поне 1 млрд. евро. (БТА)

Последвайте ни

Коментар