Портрет на Европа без Европейския съюз
Портрет на Европа без Европейския съюз / netinfo

Безкрайни опашки от камиони по границите, трийсетина различни валути, различни мобилни телефони във всяка държава, никакви полски водопроводчици, но пък няколко авторитарни режима - такава би могла да бъде Европа през март 2007 г., ако го нямаше Европейския съюз.

Повече от 60 години след Втората световна война комунистическите диктатури вероятно щяха да са изчезнали и Европа щеше да живее в мир. Европейците обаче щяха да имат по-малко свобода на движение и нямаше да са така отворени към съседите си.

През ваканционните месеци самолетният билет щеше да е твърде скъп и колите щяха да образуват километрични задръствания по границите, докато претоварените полицаи проверят паспортите на водачите. Изключение биха били само райони като Бенелюкс или скандинавските страни.

Шофьорите на ТИР-ове щяха да чакат още повече, понякога цял ден, както беше на полско-германската граница преди 2004 г.

Триста и дванадесетте милиона европейци, които сега се разплащат в евро, щяха все още да използват банкноти с ликове на прочути национални поети, неизвестни в съседните страни.

Без ЕС нямаше да има общ европейски пазар. Дори ако европейските страни бяха премахнали повечето мита, множество пречи щяха по всяка вероятност да затрудняват движението на стоките.

Фаровете на колите във Франция щяха да са жълти, а не бели, както навсякъде другаде, а в Германия щеше да е забранена продажбата на бира, която не отговаря на предписанията, въведени от краля на Бавария през 1512 г.

За да попречи на луксозните германски лимузини да конкурират "Пежо" и "Рено", Франция щеше да въведе специален данък за автомобилите с голям обем на двигателя. Италия щеше да увеличи акцизите на френските вина, а от предпазливост Германия щеше да забрани вноса на произвеждани от нестерилизирано мляко сирена тип камамбер.

"Икономиката във всяка страна щеше да функционира според принципа: изнасяй колкото можеш и внасяй само това, от което наистина имаш нужда", казва Йозеф Янинг, специалист по въпросите на ЕС в германската фондация "Бертелсман".

Енергийните или телекомуникационни монополи щяха все още да съществуват. Върли бранители на обществените услуги, французите щяха да имат само една компания, "Телефон дьо Франс", с много високи тарифи. Подобно на цветната телевизия през 60-те години, мобилните телефони нямаше да могат да се ползват във всички страни, тъй като работят с различни стандарти.

Заради липсата на конкуренция и раздробеността на пазарите цените щяха да са по-високи, а покупателната способност - по-малка. Това обаче щеше трудно да се забелязва поради непрекъснатите колебания в курса на валутите, оставени на произвола и на най-малката национална политическа криза.

Много по-малко младежи щяха да учат в чужбина заради взаимно непризнаване на дипломите. В резултат смесените бракове в Европа също биха били по-малко. Нямаше да има нашествие на полски водопроводчици на Запад, но пък някои страни щяха да имат още повече затруднения при осигуряването на квалифициран персонал в болниците или строителството.

Не е ясно дали без ЕС и неговите регионални помощи някогашни бедни страни като Ирландия и Испания щяха да изживеят неотдавнашното си икономическо чудо.

Преди всичко обаче, състоянието на посткомунистическа Европа вероятно щеше да е далеч по-лошо. При липсата на перспектива за членство в съюза тези страни нямаше да имат стимул да понесат болезнените политически и икономически реформи. Много от тях, като Словакия например, щяха да бъдат бедни и затворени автокрации, подобно на днешна Беларус.

През март 2007 г. малцина идеалисти щяха да мечтаят за Европейски съединени щати. Те щяха да изпаднат в конфликт с националистите, привърженици на идеята всеки да стои в родината си, или с противниците на либерализма, които в проекта за ЕС биха съзрели възраждане на "неолибералната глобализация". /БТА/

Последвайте ни

Коментар