Разпространението на западната култура - т. нар. уестърнизация, има огромно значение и за Китай. Поела пътя към модернизация на своята икономика, Поднебесната империя вече е развила широки търговски отношения с Америка и Европа. Съответно китайците по естествен начин се включват в световните пазари, от които на практика вече е невъзможно някой да се изолира през 21 век. И неизгодно при това. Нещо повече, създаваш ли пречки за тази тенденция, може да постигнеш точно обратния резултат.
Глобализацията промени външния облик на стотици милиони китайци от мегаполисите, а освен кройките и модата преобрази и социалното им поведение. Най-големите рекламни компании в Китай впрочем са собственост на американци. Десетки хиляди китайски младежи следват в западни университети, а милиони учат английски в самата страна. Китайците вече виждат, че Западът означава разкрепостяване и свободни нрави, широки схващания за обществения морал и толерантност към инакомислието, битов комфорт и тъй нататък - неща, присъщи за американско-европейския стил на живот.
Китайската власт обаче вижда и друго. Онова, което въвлича страната в процеса на глобализация - а той наред с всички положителни моменти съдържа множество противоречия, свързан е с много заплахи и загуби. Най-вече за националната икономика и
социалната сфера.
Основните насоки на протекционистката политика, водена от Китай в обществената сфера, намират потвърждение в редица примери. Ще изброим някои стъпки, предприемани от китайското ръководство.
* Въведени са мерки, ограничаващи свободната дейност на ред религиозни организации. Най-ярък пример са гоненията срещу духовното движение Фалунгун. Бившият председател на КНР Цзян Цзъмин противопостави обществото и духовната практика на Фалунгун още през 1999 г.; свободата на вероизповедание среща някои проблеми в Китай и до днес.
* Създадени са протекционистки системи, наричани понякога още "великата цензурна стена". Правителството на Китай е издигнало в Световната мрежа виртуална стена, известна под името Great China Firewall. Тази "стена" - "Златният щит", ограничава достъпа на китайците до чуждестранни сайтове, форуми и новинарски портали. Там смятат, че Интернет трябва да носи само ползи, да подпомага икономическото развитие и общото укрепване на страната. Китайските потребители отдавна вече нямат достъп до световноизвестни сайтове като ЮТюб, Туитър, Фейсбук и други. От 16 март 2012 г. в страната е забранено да се ползват анонимно социалните сайтове в Интернет. Властите в Пекин наредиха на компанията Сина (най-популярната платформа за микроблогове в Китай), както и на конкурентите й Байду и Тенсент, най-късно през март т. г. да регистрират всички свои потребители с истинските им имена. На абонатите често се забранява освен това да използват едни или други непристойни думи и политически некоректни изрази.
* Контролира се развитието на културната сфера. Представители на местни кинокомпании и разпространителски фирми вече изразиха мнение, че няма да е зле властите да поотпуснат цензурните юзди - та нали забраните на практика не засягат западните филми. Добре се знае например, че Китай не разрешава снимането на кинопродукции за призраци и свръхестествени сили в днешния свят, ако са предназначени за широко разпространение. Лентите, заснети в Китай, не трябва да показват такива явления; съвсем пък не бива да има нищо подобно във филмите, чието действие се развива в Китай. Което обаче не изключва възможността да се демонстрира "другата реалност" в продукции от чужбина. Популярната лента на Кристофър Нолан "Черният рицар" бе забранена в Китай, тъй като властите заявиха, че "противоречи на културните ценности на страната". Чуждестранните филми впрочем също се цензурират. През 2006 г. по китайските екрани не можа да тръгне "Мемоарите на една гейша", където ролите на японски гейши се изпълняват от китайски актриси.
Според официалната версия на Пекин властите използват цензура, за да потиснат порнографията, хазарта и престъпността. Мрежовите търсачки, работещи в Китай, са задължени да се цензурират сами - самостоятелно да филтрират резултатите от търсенето. Ако някоя Интернет компания не въведе тази система, ще бъде принудена да напусне територията на КНР, както стана например с търсачката Google през март 2010 г.
Някому може да се види спорен този китайски подход към демократичните ценности, друг да не е съгласен с него. Но аз като бъдещ експерт по тази страна* разказвам за нещата, каквито са, и за логиката, следвана от държавното ръководство.
Главен "инструмент" на протекционистката политика в Китай според мен е активното внедряване на националистически идеи в съзнанието на китайския народ. Не говоря за конкретен етнос, а за всички граждани на Китай с многобройното му население с оглед активната политика в подкрепа на етническите малцинства. Да си припомним основната идея в концепцията за "голям Китай" - страната да разширява политическите и икономическите си възможности, използвайки различни структури и методи от общата дипломация.
В икономиката действа активно националната идея, предвиждаща Китай да търси опора в собствени източници на растеж, да замества вноса на западни стоки с родно производство, да води политика на протекционизъм, също и да образува азиатски икономически обединения. Китай иска да сътрудничи с държавите от Югоизточна Азия, да формира общ пазар между страните от региона, от Централна и Западна Азия, включващ и Русия, и по този начин да отслаби своята зависимост от индустриално развитите западни държави. Център на това икономическо образувание според националистите естествено трябва да е Китай.
С цел да бъде предотвратено по-нататъшното разслояване на китайското общество и неравенството в икономическото развитие на отделните региони се планира страната да развива и разширява вътрешния пазар, увеличавайки същевременно покупателната способност на населението. Освен това, при все че китайският капитал работи активно на западните пазари и особено в САЩ, Пекин се стреми интензивно да развива стратегическите отрасли от националната икономика.
Властта и обществото вече са положили доста усилия, за да укрепят международния авторитет на Китай: стига да споменем например пекинската олимпиада от 2008 г. или изложението ЕКСПО-2010 в Шанхай.
Още нещо специфично за Китай: научил се е вече как да черпи изгоди и от минусите на глобализацията. Привлечени от западната култура и начин на живот, множество млади китайци заминават в чужбина, за да учат и да поживеят известно време в някоя европейска страна, а това овакантява работни места за други хора. Емигрантите дават голям принос в икономиката на Китай, получават европейско образование и разпространяват китайската култура в цял свят. Национализмът, националната гордост са сигурен щит за Китай, дават му възможност да запази основите на държавата, да се противопостави на тенденцията към глобализация.
Дори ако работи дълго време в чужбина, един китаец ще полага усилия да подкрепя семейството си, останало в страната. И даже онези, които напускат завинаги КНР, ще допринесат за разпространяване на китайското влияние в други страни.
Трудно е да се предвидят всички плюсове и минуси от този протекционизъм. Но стъпките, предприети вече от Китай, дават съществен ефект с оглед противоречивите желания на държавата - да запази финансовата мощ на страната и да остави практически непроменен китайския социум. Всъщност обаче засега само днешен Китай е демонстрирал успешно как се стреми да почерпи от глобализацията всички възможни ползи за самата страна.
* Анастасия Ковальова е студентка от Челябинския държавен университет (Русия) - бел. на изданието. (БТА)
