В понеделник френският Конгрес, който събра във Версайския дворец парламентаристите и сенаторите на Петата република, направи промени в конституцията. С мнозинство от един глас бе засилена политическата роля както на президента, така и на парламента - за сметка на премиера.
Конституцията на Петата република бе скроена по мярката на генерал Де Гол. нещо повече, генералът лично си я скрои по своя мярка. Всяка нейна промяна изискваше мнозинство от три пети от гласовете на Конгреса, или общото заседание на двете камари - Националното събрание и Сената. Да спечелиш такова мнозинство не е шега работа.
Именно това майсторско изпълнение направи Никола Саркози. А гласът, който наклони везните, бе на социалиста Жак Ланг. Ланг бе член на комисията, която подготвяше сегашната реформа. Макар партията му да се обяви против, Ланг нямаше избор - беше положил подписа си под проекта. Трябваше да даде и гласа си (във френския парламент няма партийна дисциплина) и точно това стори.
Социалистите бяха против реформата, не само защото я предлага Саркози. В миналото подобни промени искаше да направи социалистическият президент Франсоа Митеран. Страхуваше се обаче, че няма да успее да убеди опозицията. И така, социалистите се хванаха в капана, който им заложи сегашният президент - оказаха се противници на собствените си някогашни идеи.
Реформата не променя нещо особено от гледна точка на обикновения французин. Създава възможност за организиране на референдуми по обща инициатива на електората и парламентаристите и признава регионалните езици (напр. баския, бретонския, каталонския) за национално наследство.
От политическа гледна точка най-важно е обаче успоредното укрепване на ролята на парламента (който получи право да се намесва в някои президентски номинации), както и на самия президент. Президентът ще може да свиква Конгреса и да произнася пред депутатите и сенаторите програмни речи. От 19-ти век до 21 юли 2008 г. на президента на Франция бе забранено да се появява в парламента и в Сената (заради разделението на властите - б.р.). Макар и архаична, забраната никога не е била нарушавана.
Възможността президентът да се изказва пред Конгреса е изключително нововъдение. То повишава неговия ранг, давайки му направо кралски привилегии, тъй като президентът представя гледната си точка и напуска заседателната зала. Дискусията ще се води в негово отсъствие.
За тези промени най-тежка цена ще плати премиерът. Щом президентът ще може лично да говори пред парламентаристите, функцията на премиера, който досега бе връзката между парламента, президента и изпълнителя на волята им, губи значението си. Бързо може да се окаже, че при тази система премиерът ще е излишен, ако президентът пожелае сам да ръководи дейността на правителството.
Затова тези промени водят направо към нова политическа система на Франция. След промените в конституцията центърът на тежестта съществено се измества към прерогативите на президента. Все по-правдоподобно става преминаването с течение на времето към Шеста република с чисто президентска система на управление, без премиер. Не напразно Никола Саркози взема пример от САЩ. (БТА)
netinfo