Споразумението за противоракетния щит разгневи Русия, макар че той може и да не влезе в действие. Източноевропейците нямат големи основания да се страхуват от нападение от Иран. Защо тогава с такова желание се присъединяват към американската система за прехващане на ирански ракети? Защото ги е страх от Русия. Дни след руското настъпление в Грузия Полша се съгласи да приеме десет американски ракети прехващачи. Украйна предложи да свърже радарите си за ранно предупреждение и да сътрудничи в космическото разузнаване. Чехия вече се съгласи да приеме радарна станция.
"Пресякохме Рубикон", заяви полският премиер Доналд Туск след финализирането на споразумението. Русия заяви, че всяка страна, която се включва в американските системи за противоракетна отбрана, се превръща в легитимна мишена за ядрено нападение. Американският държавен секретар Кондолиза Райс, която посети Полша през тази седмица, за да подпише споразумението, отвърна остро, че подобен заплашителен тон е неприемлив. Системите за противоракетна отбрана не могат да парират огромния арсенал на Русия, но приемащите ги страни застават под американския "чадър", ставайки фактически част от отбраната на САЩ. Американски представители казват, че заради войната в Грузия допълнително забавяне можеше да изглежда като капитулация пред Русия. Туск обаче предложи друга гледна точка - след руското настъпление САЩ най-накрая приеха полските искания за помощ в модернизирането на въоръжените сили на Варшава и разполагане на американска противовъздушна (и противоракетна) батарея "Пейтриът" в Полша. Иран даде допълнителни аргументи на американците, като през тази седмица се похвали (очевидно без да е истина), че е извършила изпитания на ракета, която може да носи спътник. Преди Иран твърдеше, че негови ракети могат да достигнат цели в Украйна и на Балканите. Но ако някога Техеран успее да постави обекти в орбита, това ще му позволи да изстрелва бойни глави на много по-голямо разстояние. Кремъл все още омаловажава иранската заплаха и твърди, че истинската цел на САЩ е да неутрализират руските ядрени сили. САЩ поканиха Русия да участва в щита, но безрезултатно. Системите за противоракетна отбрана не са само геополитически риск, който може да влоши и без това недобрите отношения на Запада с Русия. При тях има и технологичен риск. Системата не е изцяло доказана. Прехващачите от две фази, които ще бъдат разположени в Европа, все още не са изградени, и геометричните показатели на употребата на наземни прехващачи срещу бъдеща иранска заплаха все още трябва да бъдат изпробвани. Независимата служба на Пентагона, която оценява ново оборудване, заяви през миналия месец, че далеч не е в състояние да потвърди "висока вероятност (системата) да работи в оперативно ефективен начин, когато бъде разположена". От службата съобщиха, че точките на прехват на ирански оръжия са "много различни" от предишни изпитания със симулации на севернокорейски ракети над Тихия океан, тъй като по-кратките разстояния изискват по-бърза реакция. Европейската система също така ще трябва да може да се справя с два вида ракети - изстреляни към САЩ междуконтинентални ракети и изстреляни към Европа ракети със среден обсег, които са с различни траектории и скорости. Директорът на Агенцията за противоракетна отбрана (АПО) ген. Хенри Объринг нарече оценяващите от Пентагона "големи песимисти". Според него системата за прехващане с две фази е опростена версия на варианта с три фази, използван над Тихия океан. Принципите на противоракетната отбрана се различават незначително, независимо от обсега. Въпреки това критици настояват, че САЩ прахосва цяло състояние за невъзможно технологично решение. Вашингтон изхарчи над 110 млрд. долара за противоракетна отбрана, откакто Роналд Рейгън лансира програмата "звездни войни" (Инициативата за стратегическа отбрана) преди 25 години, представяйки неосъществимо амбициозен "щит, който ще ни защитава от ядрени ракети, така както покривът защитава едно семейство от дъжда". Новата система не е толкова амбициозна и е проектирана да отблъсквасамо малък брой ракети, но все пак ще струва близо 10 млрд. долара годишно. АПО разработва близо 16 припокриващи се системи, проектирани да поразяват ракети в различни фази на полета на принципа "стреляй рано, стреляй често". Европейската система ще се опита да прехваща ракети във фазата на междинния курс в космоса, където бойните глави се отделят. При няколко изпитания АПО показа, че може да "удари куршум с куршум" или дори по думите на ген. Объринг да "удари точка върху куршум". През февруари а
мерикански кораб свали шпионски спътник, който излезе извън контрол.
Може ли обаче системата да бъде заблудена чрез контрамерки? Липсата на въздух в космоса означава, че ракетите се придвижват предсказуемо, но и че примамки като балони се движат така. Как да се разпознае примамка, маскирана като бойна глава или бойна глава, скрита в примамка? Критици като Тиъдър Постъл от Масачузетския технологичен институт казват, че това е непреодолим проблем, независимо колко мощни са радарите и други датчици. "Това е като да се опитваш да откриеш бомба, скрита в купчина куфари, като само гледаш към тях, без да можеш да ги разклатиш и без полицейски кучета", твърди той. Кийт Ингландър, старши учен в АПО, не мисли така. Дори в космоса има "остатъчни" влияния, които помагат за идентифициране на бойни глави. Той казва, че системата вече може да различава бойни глави и балони. Тя все още не е пригодена за по-сложни контрамерки, признава той, но те са по-трудни за разполагане, отколкото си представят критиците. Въпреки това някои критики удариха право в целта. АПО иска да разработи нова система за наблюдение на полета на ракета от "изстрелването до падането", за да може да разпознава бойна глава. А ако тя не може да засича истинската мишена, се разработват прехващачи с множество "поразяващи средства", за да разрушават и примамките. Освен това в критиките има една голяма слабост - ако системите за противоракетна отбрана са просто скъпи боклуци, защо руснаците протестират толкова гръмко? /БТА/
