Българите почитат на 1 март Баба Марта – един от най-тачените обичаи с хилядолетна традиция - най-вероятно езически.
Старите българи вярвали, че в природата съществува зла сила, наричана „лошотия“, която се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Снимка: Дарик, архив
Приказка за Баба Марта
Но появата на мартеничката се разказва във времената и с друга история. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята ѝ носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия - Голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко ще си отиде“, думал ѝ свекърът. „Кърпикожусите цъфтят сега, снахо", напомнил ѝ старецът: „Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй“.
„Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи“, казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка ѝ домъчняла. Нищо, че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена ѝ думат!
Не минало много и тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.
БГНЕС
Интересни обичаи у нас, свързани с мартениците
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало.
Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден.
Ако искате да сте румени и здрави през цялата година, трябва да завържете мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искате да се избавите от всяко зло, трябва да я хвърлите в течаща вода, която да отнесе злините и да ви върви като по вода.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.
