Основните въпроси, свързани с постоянния статут на окупираните от Израел палестински територии, би трябвало да се договорят след международната среща в Анаполис, но са все още пречки, които може да блокират мирния процес, отбелязва Франс прес.
Агенцията изброява основните спорни теми между израелците и палестинците.
1. Създаване на палестинска държава и нейни власти
Палестинците искат да обявят създаването на суверенна държава на Западния бряг и Ивицата Газа. Израел настоява тя да е демилитаризирана и той да държи контрол над въздушното й пространство и външните й граници.
2. Определяне на границите на палестинската държавна структура, съдба на селищата
Официално палестинците настояват Израел да се изтегли от всички окупирани след юни 1967 г. територии, включително от Източен Ерусалим. Палестинският президент Махмуд Аб
ас заяви, че палестинците искат "неразделена и удобна за обитаване държава с границите от 1967 г." "Общата площ на Западния бряг и ивицата Газа е 6205 кв. км и ние искаме тези 6205 кв. км", каза Абас. Той обаче изрази готовност да приеме "промени в границите на едно или друго място".
Израел категорично изключва връщане към границите отпреди 1967 г. Той възнамерява да анексира зоните, където са събрани най-големите еврейски селища на Западния бряг. Те са обитавани от над 250 000 заселници, особено около Ерусалим. Палестинците настояват за пълното демонтиране на селищата.
През 2005 г. Израел едностранно премахна всички еврейски селища в ивицата Газа и още четири изолирани селища на Западния бряг.
3. Статут на Ерусалим
През 1967 г. Израел завладя източната (арабска) част на Ерусалим и я анексира. Той счита града за своя "неразделима" столица.
Палестинската автономна власт иска да превърне Източен Ерусалим в столица на евентуалната бъдеща палестинска държава и твърди, че това не подлежи на договаряне.
По време на преговорите в Кемп Дейвид през 2000 г. тогавашният израелски премиер Ехуд Барак разби едно табу, като за пръв път предложи разделяне на суверенитета върху Ерусалим, предлагайки периферните арабски квартали да преминат под палестински суверенитет, а другите да се ползват с широка автономия.
Барак предложи също специален статут за Комплекса на джамиите в Източен Ерусалим, който е построен върху мястото на унищожения в древността Соломонов храм. Барак обаче изключи палестински суверенитет върху тази част от града.
4. Съдбата на бежанците
Палестинските бежанци наброяват над четири милиона души. Става дума за палестинците, които са били прогонени от територията, която през 1948 г. стана държавата Израел, както и за техните потомци.
Палестинците винаги са настоявали Израел да признае правото на завръщане за тези бежанци на негова територия, съгласно резолюция 194 на Съвета за сигурност на ООН.
Израел категорично отхвърля въпросното "право на завръщане", защото, ако бъде приложено, то ще сложи край на еврейския характер на тази държава. Израел казва, че приема настаняването на тези бежанци в бъдещата палестинска държава.
5. Контрол над водните ресурси
Израел си заделя 80 процента от подпочвените води на Западния бряг. Палестинците искат по-справедливо разпределение, предвид по-бързото нарастване на палестинското население и хроничния недостиг на вода.
6. "Еврейският характер" на Израел
Ехуд Олмерт изисква палестинците да признаят Израел като "държавата на еврейския народ" като отправна точка на мирните преговори. Палестинците отхвърлят това искане, защото за тях приемането му би било равносилно на отказ от "правото на завръщане" на техните бежанци в Израел.
7. График
Палестинците искат да се определи крайна дата за сключване на мирен договор, за предпочитане преди изтичането на мандата на президента на САЩ Джордж Буш през януари 2009 г. Израел отказва задължаващ график, въпреки че премиерът Ехуд Олмерт "изрази надежда" да бъде постигнато споразумение през 2008 г. (БТА)
ас заяви, че палестинците искат "неразделена и удобна за обитаване държава с границите от 1967 г." "Общата площ на Западния бряг и ивицата Газа е 6205 кв. км и ние искаме тези 6205 кв. км", каза Абас. Той обаче изрази готовност да приеме "промени в границите на едно или друго място".
Израел категорично изключва връщане към границите отпреди 1967 г. Той възнамерява да анексира зоните, където са събрани най-големите еврейски селища на Западния бряг. Те са обитавани от над 250 000 заселници, особено около Ерусалим. Палестинците настояват за пълното демонтиране на селищата.
През 2005 г. Израел едностранно премахна всички еврейски селища в ивицата Газа и още четири изолирани селища на Западния бряг.
3. Статут на Ерусалим
През 1967 г. Израел завладя източната (арабска) част на Ерусалим и я анексира. Той счита града за своя "неразделима" столица.
Палестинската автономна власт иска да превърне Източен Ерусалим в столица на евентуалната бъдеща палестинска държава и твърди, че това не подлежи на договаряне.
По време на преговорите в Кемп Дейвид през 2000 г. тогавашният израелски премиер Ехуд Барак разби едно табу, като за пръв път предложи разделяне на суверенитета върху Ерусалим, предлагайки периферните арабски квартали да преминат под палестински суверенитет, а другите да се ползват с широка автономия.
Барак предложи също специален статут за Комплекса на джамиите в Източен Ерусалим, който е построен върху мястото на унищожения в древността Соломонов храм. Барак обаче изключи палестински суверенитет върху тази част от града.
4. Съдбата на бежанците
Палестинските бежанци наброяват над четири милиона души. Става дума за палестинците, които са били прогонени от територията, която през 1948 г. стана държавата Израел, както и за техните потомци.
Палестинците винаги са настоявали Израел да признае правото на завръщане за тези бежанци на негова територия, съгласно резолюция 194 на Съвета за сигурност на ООН.
Израел категорично отхвърля въпросното "право на завръщане", защото, ако бъде приложено, то ще сложи край на еврейския характер на тази държава. Израел казва, че приема настаняването на тези бежанци в бъдещата палестинска държава.
5. Контрол над водните ресурси
Израел си заделя 80 процента от подпочвените води на Западния бряг. Палестинците искат по-справедливо разпределение, предвид по-бързото нарастване на палестинското население и хроничния недостиг на вода.
6. "Еврейският характер" на Израел
Ехуд Олмерт изисква палестинците да признаят Израел като "държавата на еврейския народ" като отправна точка на мирните преговори. Палестинците отхвърлят това искане, защото за тях приемането му би било равносилно на отказ от "правото на завръщане" на техните бежанци в Израел.
7. График
Палестинците искат да се определи крайна дата за сключване на мирен договор, за предпочитане преди изтичането на мандата на президента на САЩ Джордж Буш през януари 2009 г. Израел отказва задължаващ график, въпреки че премиерът Ехуд Олмерт "изрази надежда" да бъде постигнато споразумение през 2008 г. (БТА)
