Интервю на Миа Михайлова с министъра на финансите Пламен Орешарски в предаването „Портфейл” на „Дарик” радио
Какво не трябва да объркваме, за да можем да усвоим добре парите от еврофондовете?
Не трябва да объркваме досегашни практики за усвояване на средства, чисто местни, със стриктните изисквания на Комисията, стриктни изисквания, които в значителна степен са транспонирани вече в нашето законодателство, в новия Закон за обществени поръчки. В момента институциите полагат всички усилия да изградят необходимия капацитет, за да може от началото на следващата година, след стартиране на оперативните програми, да върви усвояването на средствата по начин, който не допуска никакви съмнения - нито вътре, сред нашата общественост, във възможности за нарушения, отклоняване на средства, което е също толкова важно, нито пък от страна на Европейската комисия.
Какви са рисковете в това, което казвате? Рисковете за замразяване или спиране, редуциране на тези структурни фондове?
При една нова дейност, при това, подчертавам, сравнително нова за нашата страна, вярно е, че имаше предприсъединителни фондове, но също така е вярно, че предприсъединителните фондове бяха управлявани по същество от делегацията на Европейската комисия или поне делегацията имаше последната дума. При структурните фондове не е така. Ще трябва да управляваме целия процес ние, Европейската комисия ще следи доколко правилен е подходът, който използваме. А рисковете са на всички етапи, като започнем от самото структуриране на програмите, през дефинирането на целите, но най-големите рискове, по наша оценка, са наличието на конкурентни проекти, които отговарят на целите и задачите на оперативните програми.
Аз се страхувам, че в началните месеци няма да имаме достатъчно качествени проекти. Не съм толкова песимистично настроен за следващите 7 години. Това са усилията ни, които полагаме, от една страна да уведомим неправителствения сектор, местните органи на власт, бизнеса за възможностите на структурните фондове и да съдействаме в определена степен за подготовка на самите проекти.
Вие казвате, че се страхувате от липсата на достатъчно конкурентни проекти. Какъв процент смятате, че ще успеем да усвоим тогава? Тези 5-10%, , за които се говори, малко или много са, като се изходи от опита на страните преди нас?
Въпросът колко ще усвоим е с висока степен на неопределеност, защото не става въпрос само за една година, а за следващите девет.
Именно.
Затова каквато и сума да споменем само и единствено за следващата година, тя ще бъде доста хипотетична. Не е важно колко усвоим първата година. Важно е да направим организацията така, че тя да набере скорост, за да можем в края на периода да отчетем висока степен на усвояване. Висока степен на усвояване означава 70, 80, 90 процента.
Което, пръснато по години, означава?
Ами, пръснато по години...
Редуцирано.
... означава цифрата, която вие споменахте преди малко. Просто стоте процента трябваше да се разпределят на броя на годините. Но, подчертавам, линейното разпределение не е удачно в този случай.
Говорите за добри проекти, конкурентни. Има ли изготвени критерии за разпределянето именно на еврофондовете? Например от сто проекта как ще бъдат избрани десетте или петнайсетте?
Ами разбира се, че има критерии. Ще подчертая, че това е във функциите на управляващите органи на оперативните програми, знаете, че оперативните програми са шест. И буквално в следващите седмици самите управляващи органи ще одобрят и процедурите, и апликационните форми, с които се кандидатства.
Така че малко по-късно в края на тази година ние ще имаме пълна информация и обществеността ще има пълна информация за условията, критериите, дори, подчертавам, апликационните форми, които трябва да се попълнят, така че още от началото на следващата година да започне процесът на заявяване на проектите.
Доколко пък сме готови с акредитирането и разработването на механизмите?
Акредитацията е процес, който аз много се надявам да приключи до края на тази година, тъй като без акредитация достъпът ни до фондовете ще бъде затворен. Процесът никак не е прост, зависи от много ведомства, шест на брой, и във всяко едно от тях има определени проблеми, в това число и в Министерството на финансите естествено, но съм оптимист, че ще ги решим до края на годината. Само ще отбележа, че нито една от първите десет страни не е влязла с акредитирани агенции на границата на приемането й в Европейския съюз.
Тоест? Хайде още малко да продължим по тази тема.
Т.е. ние ще се опитаме до края на годината да акредитираме цялата система, така че решенията да се вземат не в Брюксел, а в София. Това е логиката и философията на цялостния процес на децентрализация, който тече в посока от Брюксел към столиците на страните-членки и прехвърлянето на отговорностите по усвояване на фондовете от Брюксел към София в случая.
Да. В този контекст не мога да не ви попитам за бюджет 2007, тъй като този бюджет, позициите, от които вие ще изхождате, защото той ще бъде натоварен с разходи за еврочленството. Бюджет, който и днес се обсъжда из пресата, за нови данъчни идеи на БСП, които ще струват 233 милиона, чета ви, идеи, които, наред с идеите за доходите, за облагане на доходите на богатите, сега предложението е доходите между 200 и 250 лева на месец да се облагат с 16% вместо с 20%, тези от 250 до 600 лева с 20% вместо сегашните 22%, а ставките над 600 лева да се запазят 24%. В този контекст обсъжданията за корпоративния данък, за осигуровките. Каква е вашата визия, има ли вече яснота?
Проектобюджетът за следващата година по отношение на дебатите не прави изключение, както досегашната ни практика. Ние знаем, че по това време обикновено се лансират най-различни идеи. Знаете ли кое е лошото? Че обикновено идеите са за увеличаване на разходите и в същото това време за намаляване на данъците. Сами разбирате, че много от тези идеи впоследствие ще бъдат редуцирани, т.е. разходите няма да могат да се увеличат така, както се лансират идеи, и в същото време данъците също така няма да могат да се намалят в същите степени, в които се дискутира в предварителния порядък, защото когато се съпоставят всички идеи, в автентичния си вид те ще доведат до един необвързан бюджет.
Нашата задача е да селектираме и да предложим първо в Министерския съвет, а след това и в парламента, най-разумното балансиране на тези идеи. Затова не очаквайте от мен на този етап да коментирам идея по идея. Те всички са, в по-голямата си част те всички са много добри, обосновани. Единствените ми възражения идват, когато ги съпоставим и открием недостиг на средства.
Така, казвате, че лошото е, че тези идеи преди всичко са за увеличаване на разходите и намаляване на данъците. Кое е хубавото?
Ами, хубавото е, че има много идеи.
Само това?
Хубавото е, че има много идеи. И хубавото е, извън шегата, и хубавото е, че икономическият растеж за тази година е над нашите прогнози до този момент. Има всички индикации, че до края на годината растежът ще бъде устойчиво около 6 и над 6%. Това ни дава основание за по-оптимистични прогнози за икономическия растеж през следващата година. А най-хубавото е, че страната се развива позитивно, с нарастващи темпове на икономически растеж. Не толкова, колкото ни се иска, но все пак аз запазвам оптимизъм, че растежът тази година ще бъде 6 и над 6%. И това ще ни позволи по-голяма част от тези идеи да бъдат реализирани.
Добре, например 9,99% корпоративен данък ще ни направи ли данъчни шампиони?
Тръгвате по конкретни идеи.
Поне една.
Много е хубава идеята да се намали корпоративният данък. Работим в тази посока. Считаме, че при възможно намаление на корпоративния данък под 15%, колкото е сега, ние действително ще дадем допълнителен стимул за стопанската активност и това ще намери отражение в приходите в следващите години, т.е. с по-ниските ставки да събираме още по-големи приходи спрямо сегашните.
