Лесно е човек да изпадне в депресия заради страданието на Тибет и смазването на неговите културни и политически стремежи. Все пак измина почти половин век откакто Далай Лама избяга от страната. Той никога не можа да се върне, а неотдавнашните събития силно снижават вероятността да може да го стори в обозримо бъдеще.
През този половин век Съветският съюз се разпадна на 15 независими държави, апартейдът в Южна Африка бе премахнат, колониалните империи изчезнаха, а САЩ може би ще изберат първия си чернокож президент. Тибет и тибетците обаче остават в желязната хватка на Пекин и са лишени не само от самоуправление, но и от свободно изразяване на уникалната си културна и религиозна идентичност. Песимизъм за бъдещето може да изглежда неизбежен, но не е нужно да е така. Вече съществува решение, което не само би удовлетворило тибетските стремежи, но и би направило това по приемлив за Китай начин.
Китай е страната, която изобрети концепцията за две системи в една държава. Тя направи това, за да абсорбира Хонконг обратно в родината без да убива кокошката със златните яйца. Това схващане беше вдъхновение на Дън Сяопин и то постигна бляскав успех. Вместо да се настоява хонконгските китайци да приемат комунистическа икономическа система в съчетание с политическо еднообразие, хората в Хонконг можаха да продължат да живеят в западен капиталистически анклав в китайското политическо тяло. Макар и да са поставени ясни граници на свободата и демократичните му права Хонконг се радва на истинска автономия, функциониращо върховенство на закона и либерални медии, които почти нямат еквивалент в останалата част на Китай. 
Подобни свободи бяха дадени на бившата португалска колония Макао. Няма съмнение, че китайското правителство на драго сърце би сключило подобно споразумение с тайванците, ако те бъдат убедени да приемат обединение с континентален Китай през следващите години. Следователно, щом Китай е способен да живее с истинска автономия и културна свобода в Хонконг и Макао, и щом ще бъде щастлив да даде същото на Тайван, защо да не се направи подобно предложение на Далай Лама и тибетския народ?
Отговорът е, че досега китайците не смятаха, че това е необходимо. Те допускаха, че могат да направят от Далай Лама "господин Никой", който постепенно да бъде забравен от тибетските си сънародници. Те се надяваха, че значителната и растяща миграция на китайци в Тибет би променила демографския състав на територията и би превърнала тибетците в етническо малцинство в собствената им земя.
Сега Китай трябва да признае, че тези цели са претърпели пълен провал. Китайските власти не само не маргинализираха Далай Лама, ами видяха как той се превърна в азиатския Нелсън Мандела, радушно посрещан по света и почитан от народа си както като символ, така и като лидер. Младите тибетци се радикализираха, както постъпват хората в модерния свят на места, където отричането на свободите се възприема като комбинирано с чужда окупация. Има вероятност Тибет да се превърне в кауза за протестни движения из цял свят, а общественото мнение в западните страни иска лидерите им да направят всичко възможно в помощ на Тибет.
Един автономен самоуправляващ се Тибет в рамките на Китай не би трябвало да е толкова труден за приемане от китайците. Далай Лама ясно даде да се разбере, че не се стреми към независимост и макар че това ще разочарова мнозина негови последователи, огромното мнозинство от тях би приело авторитета му и би реагирало с радост и облекчение на въвеждането на някакво истинско самоуправление.
Китайците от своя страна ще установят, че репутацията им по света се променя. Сега те изглеждат и се държат сякаш са последната колониална империя в света. Интернет и мобилните телефони правят невъзможни всякакви техни опити да изолират Тибет от останалия свят. Нарастване на репресията или политическа и културна реформа са единствените избори, които са им останали, а цената, която биха платили ако предпочетат репресията, ще е висока и ще расте.
Не бива да сме наивни. Каквато и да е цената, китайците ще са готови да я платят, ако им се стори, че Тибет се отцепва от Китай и става отделна държава. Това няма да е дори далечна възможност освен ако самият Китай не прегърне демократичните реформи. Но една тибетска провинция с културна свобода и значителна степен на политическа автономия няма да е нещо повече от това, на което вече се радват Хонконг и Макао. Това би било китайско решение на китайски проблем, което го прави още по-добро.
Китайците предвиждат олимпийският огън да премине през Тибет на път за Пекин. В сегашните обстоятелства това би предствавлявало срамно предателство на олимпийския идеал. Ако обаче китайското правителство е искрено в предложението си за диалог с Далай Лама в замяна на отказ от независимост и насилие, може и да настъпи промяна в настоящата отровна атмосфера.
Сериозно предложение за политическа и културна реформа не само ще зарадва тибетците и ще впечатли света, но и ще превърне Олимпийските игри в Пекин в уникална възможност новият Китай да бъде приветстван на заслуженото си място в концерта на нациите. /БТА/
Подобни свободи бяха дадени на бившата португалска колония Макао. Няма съмнение, че китайското правителство на драго сърце би сключило подобно споразумение с тайванците, ако те бъдат убедени да приемат обединение с континентален Китай през следващите години. Следователно, щом Китай е способен да живее с истинска автономия и културна свобода в Хонконг и Макао, и щом ще бъде щастлив да даде същото на Тайван, защо да не се направи подобно предложение на Далай Лама и тибетския народ?
Отговорът е, че досега китайците не смятаха, че това е необходимо. Те допускаха, че могат да направят от Далай Лама "господин Никой", който постепенно да бъде забравен от тибетските си сънародници. Те се надяваха, че значителната и растяща миграция на китайци в Тибет би променила демографския състав на територията и би превърнала тибетците в етническо малцинство в собствената им земя.
Сега Китай трябва да признае, че тези цели са претърпели пълен провал. Китайските власти не само не маргинализираха Далай Лама, ами видяха как той се превърна в азиатския Нелсън Мандела, радушно посрещан по света и почитан от народа си както като символ, така и като лидер. Младите тибетци се радикализираха, както постъпват хората в модерния свят на места, където отричането на свободите се възприема като комбинирано с чужда окупация. Има вероятност Тибет да се превърне в кауза за протестни движения из цял свят, а общественото мнение в западните страни иска лидерите им да направят всичко възможно в помощ на Тибет.
Един автономен самоуправляващ се Тибет в рамките на Китай не би трябвало да е толкова труден за приемане от китайците. Далай Лама ясно даде да се разбере, че не се стреми към независимост и макар че това ще разочарова мнозина негови последователи, огромното мнозинство от тях би приело авторитета му и би реагирало с радост и облекчение на въвеждането на някакво истинско самоуправление.
Китайците от своя страна ще установят, че репутацията им по света се променя. Сега те изглеждат и се държат сякаш са последната колониална империя в света. Интернет и мобилните телефони правят невъзможни всякакви техни опити да изолират Тибет от останалия свят. Нарастване на репресията или политическа и културна реформа са единствените избори, които са им останали, а цената, която биха платили ако предпочетат репресията, ще е висока и ще расте.
Не бива да сме наивни. Каквато и да е цената, китайците ще са готови да я платят, ако им се стори, че Тибет се отцепва от Китай и става отделна държава. Това няма да е дори далечна възможност освен ако самият Китай не прегърне демократичните реформи. Но една тибетска провинция с културна свобода и значителна степен на политическа автономия няма да е нещо повече от това, на което вече се радват Хонконг и Макао. Това би било китайско решение на китайски проблем, което го прави още по-добро.
Китайците предвиждат олимпийският огън да премине през Тибет на път за Пекин. В сегашните обстоятелства това би предствавлявало срамно предателство на олимпийския идеал. Ако обаче китайското правителство е искрено в предложението си за диалог с Далай Лама в замяна на отказ от независимост и насилие, може и да настъпи промяна в настоящата отровна атмосфера.
Сериозно предложение за политическа и културна реформа не само ще зарадва тибетците и ще впечатли света, но и ще превърне Олимпийските игри в Пекин в уникална възможност новият Китай да бъде приветстван на заслуженото си място в концерта на нациите. /БТА/
