Какво би попречило на лидера на една уважаваща себе си държава да пристигне в Пекин за откриването на Олимпиадата в петък вечерта? Явно можем да говорим за три фактора. Импийчмънт, природен катаклизъм или днешното специално състояние на умовете в обществото (то също спада може би към природните бедствия - хората не харесват Китай, особено в политически план).
Виктор Юшченко отмени своето пътуване до Пекин в последния момент заради наводнението в Западна Украйна. Същия ден (в сряда) се разбра, че в Пекин няма да пристигне и президентът на Пакистан Первез Мушараф.
Коалицията между Пакистанската народна партия и Пакистанската мюсюлманска лига Наваз реши на заседание във вторник, че президентът може и трябва да бъде отстранен от длъжност. Самият Мушараф, вместо да се качи на самолета за Пекин, естествено събра свои привърженици на съвещание и сега решава как да се бори срещу заплахата. (Часове след като пакистанското външно ведомство обяви, че Мушараф няма да пътува до Пекин, президентът взе решение все пак да присъства на церемонията по откриването на Игрите - б. р.)
Какво общо има тук Олимпиадата? Може би Игрите са пряко свързани с въпроса. Създава се впечатлението, че днес на Мушараф хич не му върви. Дотам, че няма възможност дори да се озове в най-високопоставената навярно компания от лидери в цялата световна история. А това е удар по неговия престиж, изобщо върху политическите му позиции.
Тоест китайската дипломация някакси е успяла да създаде впечатлението за велико светско събитие, което "не е за изпускане". По-точно става дума за най-престижната дипломатическа проява на най-високо ниво в света през последните години.
Стига да си припомним неотдавнашните опити да се загаси олимпийската факла на европейска територия; стига да си припомним какво стана през 1980 г. - опитите за бойкот на Олимпийските игри в Съветския съюз, и виждаме, че Китай не само успя да постигне нещо, което СССР не можа, а и много повече. Тук вече не говорим за спорт. Това е глобална политика.
В Пекин се събират общо 205 отбора (и 16 хиляди спортисти). Твърде любопитно с оглед на факта, че в света има общо 191 държави според списъка на членуващите в ООН. И щом стана дума за бойкот, нека посочим, че това са най-силните, най-представителните игри през цялата олимпийска история.
Междувременно обаче на летището в Пекин, чиято сграда наподобява люспестите гърбове на няколко грамадни дракона, ще кацнат с ВИП полети 110 самолета - там се очаква да пристигнат 80 държавни глави. Сред тях ще бъдат не само Джордж Буш, Владимир Путин, Шимон Перес или Нурсултан Назарбаев - в списъка на гостите виждаме също принцеса Ана от Великобритания, великия херцог на Люксембург Анри, наследника на датския престол Фредерик, катарския престолонаследник шейх Тамим. И една невисока на ръст персона като Хенри Кисинджър, планирал в средата на 70-те взаимното признаване на САЩ и комунистически Китай.
Чуват се множество слухове около този ВИП десант, по-специално за това кой каква охрана
ще има. 600 бодигардове от САЩ - това е нещо разбираемо и познато. Далеч по-интересно изглеждат обаче трите екипа елитни охранители от Китай, общо не повече от 100 души. Подбирани били заради специалните им умения, каквито не можел и да сънува дори Джаки Чан, днес холивудски китаец. Има и слухове, че китайската армия щяла да разположи из улиците на Пекин специални войски - военни от женски пол и с приятна външност, при това доста компетентни в изпълнението на задачите. Но това са вече непотвърдени данни.
Естествено, причина за това лидерско поклонничество в Пекин до голяма степен е президентът на САЩ Джордж Буш. Китай все пак още не е станал първата икономика и първата държава в света - трябва да потрае още малко, а засега номер едно са САЩ и щом се вземат решения, погледите се обръщат към Америка.
Буш никога не е давал основания за сериозни съмнения дали смята да дойде в Пекин. В сряда той бе на посещение в Сеул, столицата на Южна Корея, и на официалния банкет там яде два вида говеждо - южнокорейско и американско. Не друго, а говеждо, защото южнокорейското общество, изтерзано вече от промените в Азия и в света, концентрира целия си антиамериканизъм и цялото недоволство от "проамериканския" президент И Мюн-бак върху темата за вноса на американско месо, разрешен от държавния глава.
Всъщност реалните причини за нервната реакция в страната са други. Как ще изглежда бъдещият свят, в който САЩ и Китай известно време ще са равни партньори, а после нещата ще се усложнят още повече? Какво да правят в един такъв свят Южна Корея, Япония и другите страни? Как да се приспособят към новата си, не толкова значителна роля?
А какво да правят европейците, които почти принудиха някои свои държавни лидери да не идват в Пекин, за да получат китайците урок по европейски ценности? Какво излиза в крайна сметка - кой на кого е дал урок и какъв точно? И как да действа занапред Европа, за да не се превърне в един маргинален регион от тази планета?
Контактите между 80-те ВИП персони в Пекин надали ще прераснат в пълноценна международна среща, където да бъдат обсъдени всички тези все по-злободневни въпроси. Наистина, мнозина ще се срещнат с мнозина други и все нещо ще обсъдят. И все пак основното ще бъде един показен ефект, към който безспорно се стремят китайските лидери. А именно, ефектът, създаден от предстоящите "олимпийски игри на високо равнище със специфични черти" - цитираме изявлението на китайския лидер Ху Цзинтао в понеделник, един вид равносметка преди откриването на Игрите. "Надяваме се също чрез Игрите да покажем искреното желание на китайския народ (...) да бъде заедно с останалия свят в изграждането на едно блестящо бъдеще", добави президентът Ху.
Общо взето, можеше и да не го казва, защото ефектът при всяко положение ще е точно такъв. Както ефектът от самата Олимпиада, така и от несравнимото умение на китайците грижовно и прецизно да подготвят подобни прояви.
Предстоящата програма включва и друг номер, който може да има неочаквано силен ефект. Както помним, след Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. в историята остана песента "Барселона" (и едноименният диск) на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе. Този път се подготвя дует между прочутата Сара Брайтман и не по-малко прочутия (в родината си) неин колега от Китай Лю Хуан. Музиката и текстът са засекретени изцяло. Със сигурност хората ще нарекат песента им просто "Пекин".
Бел. на РИА "Новости": Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията. (БТА)
ще има. 600 бодигардове от САЩ - това е нещо разбираемо и познато. Далеч по-интересно изглеждат обаче трите екипа елитни охранители от Китай, общо не повече от 100 души. Подбирани били заради специалните им умения, каквито не можел и да сънува дори Джаки Чан, днес холивудски китаец. Има и слухове, че китайската армия щяла да разположи из улиците на Пекин специални войски - военни от женски пол и с приятна външност, при това доста компетентни в изпълнението на задачите. Но това са вече непотвърдени данни.
Естествено, причина за това лидерско поклонничество в Пекин до голяма степен е президентът на САЩ Джордж Буш. Китай все пак още не е станал първата икономика и първата държава в света - трябва да потрае още малко, а засега номер едно са САЩ и щом се вземат решения, погледите се обръщат към Америка.
Буш никога не е давал основания за сериозни съмнения дали смята да дойде в Пекин. В сряда той бе на посещение в Сеул, столицата на Южна Корея, и на официалния банкет там яде два вида говеждо - южнокорейско и американско. Не друго, а говеждо, защото южнокорейското общество, изтерзано вече от промените в Азия и в света, концентрира целия си антиамериканизъм и цялото недоволство от "проамериканския" президент И Мюн-бак върху темата за вноса на американско месо, разрешен от държавния глава.
Всъщност реалните причини за нервната реакция в страната са други. Как ще изглежда бъдещият свят, в който САЩ и Китай известно време ще са равни партньори, а после нещата ще се усложнят още повече? Какво да правят в един такъв свят Южна Корея, Япония и другите страни? Как да се приспособят към новата си, не толкова значителна роля?
А какво да правят европейците, които почти принудиха някои свои държавни лидери да не идват в Пекин, за да получат китайците урок по европейски ценности? Какво излиза в крайна сметка - кой на кого е дал урок и какъв точно? И как да действа занапред Европа, за да не се превърне в един маргинален регион от тази планета?
Контактите между 80-те ВИП персони в Пекин надали ще прераснат в пълноценна международна среща, където да бъдат обсъдени всички тези все по-злободневни въпроси. Наистина, мнозина ще се срещнат с мнозина други и все нещо ще обсъдят. И все пак основното ще бъде един показен ефект, към който безспорно се стремят китайските лидери. А именно, ефектът, създаден от предстоящите "олимпийски игри на високо равнище със специфични черти" - цитираме изявлението на китайския лидер Ху Цзинтао в понеделник, един вид равносметка преди откриването на Игрите. "Надяваме се също чрез Игрите да покажем искреното желание на китайския народ (...) да бъде заедно с останалия свят в изграждането на едно блестящо бъдеще", добави президентът Ху.
Общо взето, можеше и да не го казва, защото ефектът при всяко положение ще е точно такъв. Както ефектът от самата Олимпиада, така и от несравнимото умение на китайците грижовно и прецизно да подготвят подобни прояви.
Предстоящата програма включва и друг номер, който може да има неочаквано силен ефект. Както помним, след Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. в историята остана песента "Барселона" (и едноименният диск) на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе. Този път се подготвя дует между прочутата Сара Брайтман и не по-малко прочутия (в родината си) неин колега от Китай Лю Хуан. Музиката и текстът са засекретени изцяло. Със сигурност хората ще нарекат песента им просто "Пекин".
Бел. на РИА "Новости": Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията. (БТА)
