Обещанието на Дик Чейни за солидарност с Грузия има за цел противопоставяне на Русия, осигуряване на петролните доставки и подпомагане на републиканците. Рядко се случва Дик Чейни да тръгне по света и да не предизвика буря във външнополитическите кръгове. Последното му пътуване до Азербайджан, Украйна и Грузия също не ни разочарова. Вицепрезидентът на САЩ предложи на Украйна и Грузия членство в НАТО и обеща на втората хуманитарни помощи за един милиард долара, за да стъпи на крака след войната с Русия.
Кога Грузия стана 51-ият американски щат? Приветствам инициативите за изпращане на хуманитарни помощи, но един милиард долара за страна с население четири милиона? Онова, от което ми се повдига, е че причината не е американската щедрост - това е студен, пресметнат ход, насочен пряко срещу Русия. Нещо повече, ние възнаграждаваме безразсъдното поведение на грузинската власт, която нападна сепаратистка провинция въпреки предупрежденията на Вашингтон да не го прави, и по този начин създаваме предпоставки за недобросъвестно поведение.
При посещението си Чейни нарече грузинците "храбри" и заяви, че американците са "солидарни с грузинския народ". Сериозно? Бас държа, че повечето американци не могат дори да посочат Южна Осетия на картата, да не говорим да произнесат името й.
Причините за внезапната любов на американците към всичко грузинско не са една или две. На първо място е подновената конфронтация с Русия в стила на Студената война, надвиснала през последните години. Аферата Юкос, руската кибервойна срещу Естония и скандалът с Британския съвет бяха все знаци, сочещи в тази посока. Всеки път, когато Владимир Путин си прочиства гърлото, от устата му излиза нещо антизападно.
Второ - през Грузия минава важен енергиен коридор. Тръбопроводът Баку-
Джейхан преминава под грузинската земя от изток на запад и е от жизнено значение Русия и Иран да държат лапите си далеч от каспийския суров нефт. Никой не знае това по-добре от Чейни. Преди да напусне поста си, той държи да подсигури енергийни проекти за бъдещи клиенти, или по-точно да си осигури пенсията. А Грузия плаща щедро, както със сигурност знае Ранди Шойнеман, който сключи сделка за 200 000 долара с Тбилиси през април, докато беше съветник на Джон Маккейн по външната политика.
Трето - грузинският президент Михаил Саакашвили пусна чара си в офанзива с размаха на Ахмед Чалаби. Младият, елегантен и говорещ добър английски грузински президент щедро е черпил всички неоконсерватори във Вашингтон. За да върне услугата, почти цял Вашингтон си направи оглушка, когато Саакашвили заповяда на войниците си да стрелят по невъоръжени демонстранти миналия ноември и когато закри независимите телевизии, предизвиквайки предсрочни президентски избори.
И накрая - студена война с Русия е от полза за републиканците. Колкото повече американските гласоподаватели се притесняват за националната сигурност, толкова по-надясно клонят. Дори Путин намекна, че грузинската операция била планирана във Вашингтон, за да помогне на Маккейн. Въпреки че това предположение е малко пресилено и намирисва на теория на конспирацията, човекът, който спечели от влошаването на отношенията между САЩ и Русия, несъмнено е Маккейн (а Сара Пейлин разбира се, е изпечен кремлинолог, благодарение на близостта на нейния щат с Русия).
Това не оправдава руското поведение. Трудно би било да се оправдаят руските действия където и да било в "близката чужбина" през последното десетилетие. Но безразсъдната подкрепа за всяка държава, която се противопоставя на Русия, както и необмисленото разширяване на НАТО на изток, не е нито стабилна политика, нито стратегически приоритет, докато Иран напредва все повече в реализирането на ядрените си амбиции, а Афганистан с всяка седмица заприличва повече на Ирак. Необходимо е сътрудничество с Русия по тези въпроси. Това не означава, че не бива да критикуваме Москва, но бъркайки в окото на руската мечка, Чейни може единствено да завещае на следващия президент външнополитическа каша.
Грузия се вписва идеално в републиканската черно-бяла концепция за външната политика - легендата, че на този свят има добро и зло, и че Русия попада директно във втората категория. Демократите обичат да анализират детайлно и да 
обръщат внимание на нюансите в ситуации като войната на Русия с Грузия, както и да преговарят със злото - израз, който чуваше често в Сейнт Пол миналата седмица.
Безразсъдната външна политика на Чейни трябва да бъде обуздана. Обещаване на всякакви видове подаяния на Грузия, Украйна и Азербайджан не е последователна политика. Това е условен рефлекс срещу руската агресия, който само ще налее още масло в огъня. Интересното е, че ако Саакашвили е "политически труп", както го определи руският президент Дмитрий Медведев в пристъп на гняв, тогава излиза, че неотдавнашната среща на Чейни с грузинския лидер е била разговор между политически трупове. (БТА)
Джейхан преминава под грузинската земя от изток на запад и е от жизнено значение Русия и Иран да държат лапите си далеч от каспийския суров нефт. Никой не знае това по-добре от Чейни. Преди да напусне поста си, той държи да подсигури енергийни проекти за бъдещи клиенти, или по-точно да си осигури пенсията. А Грузия плаща щедро, както със сигурност знае Ранди Шойнеман, който сключи сделка за 200 000 долара с Тбилиси през април, докато беше съветник на Джон Маккейн по външната политика.
Трето - грузинският президент Михаил Саакашвили пусна чара си в офанзива с размаха на Ахмед Чалаби. Младият, елегантен и говорещ добър английски грузински президент щедро е черпил всички неоконсерватори във Вашингтон. За да върне услугата, почти цял Вашингтон си направи оглушка, когато Саакашвили заповяда на войниците си да стрелят по невъоръжени демонстранти миналия ноември и когато закри независимите телевизии, предизвиквайки предсрочни президентски избори.
И накрая - студена война с Русия е от полза за републиканците. Колкото повече американските гласоподаватели се притесняват за националната сигурност, толкова по-надясно клонят. Дори Путин намекна, че грузинската операция била планирана във Вашингтон, за да помогне на Маккейн. Въпреки че това предположение е малко пресилено и намирисва на теория на конспирацията, човекът, който спечели от влошаването на отношенията между САЩ и Русия, несъмнено е Маккейн (а Сара Пейлин разбира се, е изпечен кремлинолог, благодарение на близостта на нейния щат с Русия).
Това не оправдава руското поведение. Трудно би било да се оправдаят руските действия където и да било в "близката чужбина" през последното десетилетие. Но безразсъдната подкрепа за всяка държава, която се противопоставя на Русия, както и необмисленото разширяване на НАТО на изток, не е нито стабилна политика, нито стратегически приоритет, докато Иран напредва все повече в реализирането на ядрените си амбиции, а Афганистан с всяка седмица заприличва повече на Ирак. Необходимо е сътрудничество с Русия по тези въпроси. Това не означава, че не бива да критикуваме Москва, но бъркайки в окото на руската мечка, Чейни може единствено да завещае на следващия президент външнополитическа каша.
Грузия се вписва идеално в републиканската черно-бяла концепция за външната политика - легендата, че на този свят има добро и зло, и че Русия попада директно във втората категория. Демократите обичат да анализират детайлно и да обръщат внимание на нюансите в ситуации като войната на Русия с Грузия, както и да преговарят със злото - израз, който чуваше често в Сейнт Пол миналата седмица.
Безразсъдната външна политика на Чейни трябва да бъде обуздана. Обещаване на всякакви видове подаяния на Грузия, Украйна и Азербайджан не е последователна политика. Това е условен рефлекс срещу руската агресия, който само ще налее още масло в огъня. Интересното е, че ако Саакашвили е "политически труп", както го определи руският президент Дмитрий Медведев в пристъп на гняв, тогава излиза, че неотдавнашната среща на Чейни с грузинския лидер е била разговор между политически трупове. (БТА)
