Защо дяволът винаги е изобразен с рога, копита и опашка? Той наистина ли ги има? И ако да, за какво са му? За отговорите на тези въпроси отново се насочваме към Питанка на Драго Симеонов.
Ето какво научихме:
Думата Дявол идва от гръцки и означава буквално клеветник. Другата популярна дума – сатана, е еврейска и означава противник, обвинител, прокурор. Или иначе казано, това са наречия, залепени на морална концепция. За Лукавия важи същото. Що се отнася до външния му вид, Библията не казва нищо по темата, така че той може да изглежда по всякакъв начин – зависи от въображението ни. Не само може да има рога, опашка, да е червен, крилат, с копита, но също така може да има раздвоен език, четвърта сливица, обърнат менискус и какво ли още не.
Но какво казва Библията за дявола? Там той е представен по различни начини - като обвинител в книгата на пророк Захарий, изкусител - в "Хрониките" и обвинител при Йов. И в трите случая става дума за Божи служител, подчинен на всевишния и изпълнител на неговия план.
Той е персонифициран, но библейските персонификации са малко особени. Те не съвпадат една с друга. Те са описания на качества. Ето как дяволът е клеветник. Изкусителят е сила, която те подмамва да кривнеш от пътя. Как си я представяш, това си е твоя работа. В "Откровението на Свети Йоана" се казва, че мястото на нечестивия е до Господния трон, което означава, че дяволът не е опозиция на бог, а негово момче за мръсни поръчки. Той има задача да те изпита. Той е лошото ченге в играта на добро и лошо ченге. Той в никакъв случай не може да се мери по сила с Бог.
Концепцията за нещо лошо включва серия от визуални елементи. Така дяволът се сдобива със зъби, рога, крила, копита, лапи и какво ли още не.
А всъщност става въпрос за ангел. Тоест дори архангел, който изпълнява мокри поръчки и има армия от лъжци. Евреите го асоциират със стари сирийски вавилонски божества, а европейските християни с разгулните и разпасани сатири.
Ето как дяволът получава копита и опашка по нашите географски ширини, става наполовина козел, някакво антропоморфно създание, защото така е много по-лесен за описание и много по-страшен.
Но ако следим внимателно текста, нищо подобно няма в Библията. Дяволът е просто лукав обвинител, който подлъгва хората, защото Бог иска да ги изпита. Бог е висшият магистрат. Дали ще попаднеш в клопката на лукавия, тоест в клопката на съдебната система, това си е твоя работа.
Лошите момчета обаче, типовете под прикритие, винаги са будели човешкия интерес. Така дяволът става обект на допълнително надграждане и вече не може да се отърве от рогата, копитата и опашката си.
Ето какво научихме:
Думата Дявол идва от гръцки и означава буквално клеветник. Другата популярна дума – сатана, е еврейска и означава противник, обвинител, прокурор. Или иначе казано, това са наречия, залепени на морална концепция. За Лукавия важи същото. Що се отнася до външния му вид, Библията не казва нищо по темата, така че той може да изглежда по всякакъв начин – зависи от въображението ни. Не само може да има рога, опашка, да е червен, крилат, с копита, но също така може да има раздвоен език, четвърта сливица, обърнат менискус и какво ли още не.
Но какво казва Библията за дявола? Там той е представен по различни начини - като обвинител в книгата на пророк Захарий, изкусител - в "Хрониките" и обвинител при Йов. И в трите случая става дума за Божи служител, подчинен на всевишния и изпълнител на неговия план.
Той е персонифициран, но библейските персонификации са малко особени. Те не съвпадат една с друга. Те са описания на качества. Ето как дяволът е клеветник. Изкусителят е сила, която те подмамва да кривнеш от пътя. Как си я представяш, това си е твоя работа. В "Откровението на Свети Йоана" се казва, че мястото на нечестивия е до Господния трон, което означава, че дяволът не е опозиция на бог, а негово момче за мръсни поръчки. Той има задача да те изпита. Той е лошото ченге в играта на добро и лошо ченге. Той в никакъв случай не може да се мери по сила с Бог.
Концепцията за нещо лошо включва серия от визуални елементи. Така дяволът се сдобива със зъби, рога, крила, копита, лапи и какво ли още не.
Thinkstock/Getty Images
Ето как дяволът получава копита и опашка по нашите географски ширини, става наполовина козел, някакво антропоморфно създание, защото така е много по-лесен за описание и много по-страшен.
Thinkstock/Getty Images
Лошите момчета обаче, типовете под прикритие, винаги са будели човешкия интерес. Така дяволът става обект на допълнително надграждане и вече не може да се отърве от рогата, копитата и опашката си.