Ама наистина искам да знам благодарение на кого през 2006-та ме залива поредната вербална вълна на досиета и псевдоними. Не, че този някой ще се заинтересува особено, обаче искам да му кажа, че докато 13-годишният ми син очаква оценката си на тема за речта на Странджата- слово за страданието и родолюбието, очакваше от мен да му отговоря на въпроси какво е досие и доносник.
Наистина много ми се иска да съм наясно какво точно е правил Гоце. Не само защото имах шанса да познавам лично Методи Димов и помня радостта му, когато излезе книгата му „Габеро”, която Георги Първанов рецензирал и така се бил появил Гоце. Не само защото знам, че Методи Димов без капка героичност, въпреки тежката си съдба, винаги е казвал, че е българин и плачеше със слепите си очи, когато говореше за родната си Битоля, а още преди да бъде президент историкът Първанов така и не се произнесе категорично за това има ли македонска нация и какви са тези от ОМО „Илинден”, дето през година- две се учредяват за „защита правата на македонското малцинство в България” .
Искам да съм наясно и заради онова, което винаги ще помня от същия този бай Методи Димов. Когато Митре тръгвал в четата да защитава Родината, занареждал в торбата- блуза, гащи, елек, гащи, пушка, гащи. А на жена си обяснил: „Така е, жено! Комита да бидеш, много гащи требват.”
Сетих се пак за този стар македонски виц тези дни, когато по скоро усетих, отколкото видях, пресъхналите устни на един настоящ български президент, обясняващ, че „Гоце” е папка.
Сетих се, когато видях бивш български президент ясно да поставя ултиматум всички веднага да се заемат с изчистване на името му от псевдонима Виктор.
Всъщност искам да знам и за Виктор, и за Сава, и за Мурат, и за Бончо и изобщо... Искам да знам, ще знам ли някога дали мога сама да преценя кой, за кого и за какво е работил в ДС.
Но всичко това исках да го знам и преди 15-тина години...
Искам да знам защо и сега продължавам да искам да знам, без да съм сигурна, че изобщо някога ще имам своето право на преценка.
Искам освен това да гласувам. Наистина искам да гласувам и на тези, и на следващи избори, и да имам право на истински избор за кого да гласувам. И искам да знам тези, дето и сега няма да ми дадат това право, с какво право го правят.
И дали пък на някого от тях не му е минала през главата мисълта, че в България може и да има хора, които са я дъвкали вече емоционално тази ДС- дъвка, а сегашният й вкус е на фалшиви лекарства, скъп живот, стресиращ ден и абсолютна липса на вяра. От онази на Странджата, дето говори за страданието, но и родолюбието.
Защото да бъдеш политик в България, очевидно трябват много гащи, но да бъдеш гражданин на България, трябват още повече гащи. За да се чувстваш поне малко чист. И непукизъм трябва - за да затвориш очи за това как някой се опитва да те лиши от едно от малкото ти права- това да избираш от нещо стойностно.
