Мила ми Европо,
Точно в 1 на 23 ноември 2006, после коледната добавка и автобуса в задръстването, най-много чакам тебе. Не знам на кой да вярвам още, на този дето ми говори за скок във всички цени – и на салам, и на къщи, и на ниви или на оня, дето му отговаря, че това са спекулации. Дали на онзи, който вещае тъмно и студено, че спираме 3 и 4 или пък на гласа насреща, че това са глупости и ток ще си имаме.
Мила ми Европо,
Чувам сега, че при гласуването в Комисията по външна политика на Европейския парламент на поправките към доклада на Джефри ван Орден е приета поправката на докладчика за България, с която се иска да бъде отложено с осем месеца затварянето на блок трети и четвърти на АЕЦ Козлодуй. Приетият текст гласи, че Европейският парламент припомня призива си към Европейския съвет да бъде готов да разгледа датите за затварянето на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй” гъвкаво, което може да включва и осеммесечно отлагане, за да се направи преценка на ситуацията. Записано беше още, че и България, и други страни в Европа са изправени пред опасността от недостиг на енергия и нарастваща енергийна зависимост от Русия в следващите години.
Окончателното одобрение на доклада в пленарната зала на Европейския парламент предстои на 29-ти този месец, като до тогава отново ще могат да се предлагат изменения и допълнения.
Не знам дали, мила ми Европо, ще решиш в парламента си да оставиш до края на лятото българската атомна централа да произвежда повече ток и да крепи и нашия енергиен баланс и енергийната стабилност на региона. Но седнах да помисля, какво може да означава за мен и хората около мен решението от преди малко.
Първо ми показва, че като нов член в съюза ти, държавата ни няма да е просто лукова глава, посадена в европейската градина. Ще има място и за позиции и за отстояването им.
Показва ми и друго, че имало начин да се защитават националните интереси. Това, че едно и друго правителство не намери воля и начин да го направи, оказа се, не е опропастило напълно народната полза. И види се светлина в тунела. Някои ще кажат – внимавай, да не е от идващ влак.
И същите тези ме ръчкат да кажат – внимание – дали шансът за тази промяна не дава знак, че писаното в договор някак си не е толкова категорично, колкото би следвало да бъде. И как има възможност все пак да се поразклатят правилата. Добре дошло е, знам, за родната народопсихология, която е навикнала на удължени срокове и предпоследни решения.
Но, мила ми Европо, не казвай никому, че съм ти го казал – предпоследните решения винаги са вредни. Прояждат и разклащат дисциплината и ронят авторитета на договорите и правилата.
Е, вярно, сега ми е по-ведро от мисълта, че 3 и 4 на Козлодуй могат да поостанат, за да ми е със сигурност топло и светло през зимата. И на мен и на комшиите. Ама за радост голяма е рано, защото нищо не е решено, докато окончателно не е решено.
