Мечтах за Африка
Мечтах за Африка / netinfo
Очевидно е, че африканските теми не успяват да заситят холивудския сюжетен глад. През последните година, година и половина, поне половин дузина прекрасни филми са снимани в Африка и – съответно – са на африканска тематика. Това, което французите наричат mal d'Afrique или онази странна болест, която навестява всички посетители на любимия ми континент, днес бавно-бавно обхваща американските филмови дейци.

Филмите? Първият, за който си спомням, е The Constant Gardener. Снощи гледах The Last King of Scotland, който ме накара да се замисля усилено за поредно африканско посещение, този път в сърцето на континента. Сцените от Уганда, да не говорим за Форест Уитакър, са толкова завладяващи, че някак заличиха силния спомен от Blood Diamond, който пък гледах в събота. Африканският ми уикенд не приключи само с това. Някъде в колекцията си открих Hotel Rwanda и I Dreamed of Africa.

Повечето от тези филми представят една конкретна африканска действителност – диктатора Иди Амин, гражданската война в Сиера Леоне, геноцида в Руанда, лагери за бежанци, болници, майки без деца, осакатени войници. Трудно ще откриете африканското слънце, страхотната храна, аристократичното сафари или богатия бял свят от някои други филми, тези в личните видеотеки.

Миналата седмица в Буркина Фасо се проведе фестивалът Fespaco (www.fespaco.bf), който – както твърдят организаторите – показва истинската страна на Африка. Много местни режисьори представят една друга африканска картина, която би могла чудесно да се опише със заглавието на един от филмите, Africa Paradis.

Каквато и да е картината, една тъга не престава да съществува. Гражданска война, геноцид, престрелки – всичко това отминава, но ежедневно умиращите 6500 души от СПИН остават. В този контекст бе твърде изненадващо, че уважаваното американско издание Ad Age публикува стряскащ материал на първата си страница, който директно обвинява в неуспех и излишно похарчени средства актуалната инициатива RED, създадена от Боно и Боби Шрайвър. В нея се твърди, че кампанията е спечелила едва 18 милиона долара, при похарчени 100. Което, разбира се, няма нищо общо с действителността.

Кой е Боно? Вокал на U2, собственик на ултрауспешни звукозаписни студия и създател на инициативи като One и Make Poverty History. Кой е Боби Шрайвър? Брат на съпругата на Арнолд Шварценегер. Джон Ф. Кенеди е чичо на Боби. Това май е достатъчно.

През октомври миналата година те създадоха RED, дружество с ограничена отговорност, което дарява пари за борба със СПИН в Африка по изключително прост начин. Няколко партньорски компании са включени в проекта – Apple, American Express, Converse (собственост на Nike), Motorola, Emporio Armani, Gap. Всяка от тях произвежда специални червени продукти с марката RED. Apple има специален iPod nano, 10 долара от продажбата на който отиват във фонда. American Express дарява 1% от всеки изхарчен долар за каузата. Gap предоставя 50% от продажбата на определен модел тениски, а Motorola по 15 долара от всеки продаден мобилен телефон MOTOSLVR RED.

Това е бизнес-модел, който е прост, прекрасен и очевидно работи. Само за шест месеца са събрани около 25 милиона долара, а не 18, както твърди изданието Ad Age. Освен това, за първи път през последните години, някой се опитва да намери лек на новата болест – отегченост от благотворителни кампании. Факт е, че участието на хората спада, а в западните медии дори наричат тенденцията celebrity fatigue, т.е. хората са уморени от участие в инициативи, подкрепени от знаменитости.

Американското издание твърди, че за промоция на тези продукти са похарчени 100 милиона долара. При все, че въобще не са толкова, никой не отчита факта, че тези пари за маркетинг така или иначе щяха да бъдат похарчени, но навярно за промоция на други продукти.

Тъжно е, че подобна креативна инициатива за набиране на средства среща негативен прием дори от уважавано списание като Ad Age, което винаги е заставало зад нестандартното мислене. Каквото и да се случи обаче, Конгресът на САЩ гласува рекордните 724 милиона, които ще дари през тази година за борба със СПИН в Африка. Това е категоричен резултат от усилията на RED. Което е достатъчно плакатите “6500 африканци починаха вчера от лечима болест” да придобият ново измерение в първата си, цифрова част.

Дано това да е и достатъчно за някой в България, който да се досети, че пари за благотворителни каузи могат да бъдат набирани по далеч по-интересни начини от търгове, благотворителни балове и прозрачни кутии, в които би трябвало да се пускат банкноти.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар