Масова емиграция от Източна Европа – на Запад към по-добър живот
Масова емиграция от Източна Европа – на Запад към по-добър живот / netinfo

Стотици хиляди млади източноевропейци заминават за Западна Европа в търсене на по-добро заплащане, по-добри перспективи за кариера и по-добър живот. Нещата се развиват твърде бавно за тях в собствените им страни и мнозина предпочитат да емигрират.

31-годишният Мачей Олшчик никога не изпитва носталгия. Той току-що си е тръгнал от офиса на "Скидмор, Оуингс и Мерил" - новия си работодател. Олшчик работи в лондонския клон на известната архитектурна фирма от три месеца. А тя е една от

най-добрите в бранша - измежду проектите й са кулата "Сиърс" в Чикаго и седемзвездният дубайски хотел "Бурж ал Араб". Олшчик заедно с 10 свои колеги в момента работи върху проект за небостъргач, който ще бъде построен в Докландс, модния лондонски квартал с офис сгради, разположен на река Темза. Небостъргачът ще бъде висок 130 метра.

Олшчик е в прекрасно настроение, докато преминава покрай Мастър Гънър пъб" на Сити стрийт. "Често идваме тук с колегите", казва той, полагайки големи усилия, за да придаде носово произношение на английския си. Той иска полският му акцент да изчезне. "Компанията ни е международна. Работя с хора от цяла Европа." Олшчик е от Варшава и Лондон е все още нов за него.

Олшчик току-що е подписал договора за наем на новия си апартамент - 750 лири (1100 евро) месечно за две големи стаи в хубав квартал. Сега архитектът печели четири пъти повече, отколкото е печелел доскоро у дома, във Варшава. Съпругата му Аня и синът им Макс възнамеряват да дойдат при него в Лондон през април: "Разбира се, и двамата ми липсват, но въпреки това идването ми тук си остава правилното решение. Нямаме намерение да се връщаме в скоро време."

Присъединяването на Полша, Чехия, балтийските държави, Унгария и Словакия към Европейския съюз преди три години доведе до масова миграция на стотици хиляди хора от Източна Европа към Обединеното кралство, Ирландия и Швеция - страните, които веднага отвориха границите си за имигранти от новите страни членки. От своя страна държавите, които имат общи граници с Източна Европа, като Германия и Австрия, се защитиха от приливната вълна търсещи работа имигранти посредством временни правила, които ще останат в сила до 2011 г.

По данни на министерството на труда и социалната политика във Варшава 2 милиона от общо 38 милиона полски граждани понастоящем търсят късмета си извън родината. Само в Ирландия живеят 196 хиляди полски работници. Повече от 60 хиляди латвийци и десетки хиляди литовци също са загърбили Балтика в търсене на по-добър живот, който не са могли да намерят у дома. Това е истинска масова миграция в ограничени мащаби.

Напускащите Източна Европа принадлежат към икономически най-важните слоеве на обществото. По-голямата част от имигрантите са под 35 години, една четвърт са завършили висше образование. Те искат повече пари, по-хубави жилища, искат да направят кариера по-бързо, да имат достъп до по-добри детски градини и училища за децата си, до по-добри университети и по-добре оборудвани болници. Една от последиците е, че както в Полша, където нивото на безработица е 14 процента, така и в Словакия, където то е 13,3 процента, се наблюдава недостиг на квалифицирана работна ръка.

Исторически поглед към миграцията

Олшчик наскоро се завърна след дълго отсъствие във Варшава. Това по всяка вероятност ще бъде последната му визита за дълго време напред. Въпреки икономическия бум в последно време кварталът му Бемово, намиращ се в южната част на Варшава, не се е променил особено, поне не външно. Панелните блокове от комунистическо време са си същите, няма исторически оформил се център, нито барове или ресторанти. Насред пустия градски пейзаж е отворил врати ресторант на МакДоналдс в наподобяваща на контейнер конструкция от бетон и нагъната ламарина, която се вписва добре в общата картина.

Мачей Олшчик преди е живял тук в апартамент от 30 квадратни метра със съпругата си Аня и сина си Макс. Вляво е кухнята, в която има два електрически котлона. От пода до тавана е претъпкано с книги, на един от рафтовете има компютър с издърпваща се напред клавиатура. Втората стая служи едновременно за спалня и всекидневна за двойката и детето им. Олшчик е получавал по 3000 злоти (780 евро) месечно на варшавската си работа - добра заплата по полските стандарти.

Заплатата му в Лондон обаче е 2000 лири (2930 евро). "Разбира се, че парите бяха от значение", казва той. "Така е за повечето хора. Но при мен ставаше въпрос и за кариерата ми. Във Варшава нямаше нищо ново, което да науча."

Миналата есен той събрал кураж, заредил компютъра си и започнал да търси в интернет работа в чужбина. Още първото му интервю за работа завършва с успех. "Ние сме на около 30 години, което означава, че сме малко изостанали. Хората, които сега са на по 40 се облагодетелстваха най-много от падането на желязната завеса в Полша", казва Олшчик.

По това време, в началото на 90-те години, в Източна Европа започва икономическият бум. Чуждестранните компании и приватизираните полски компании наемат цели курсове абсолвенти направо от университетите. "Тези хора и днес са все още млади", обяснява той. "Те пречат на издигането на хора като нас."

Полша се мъчи да намери квалифицирана работна ръка 25-годишният Томаш Гавликовски има повече късмет. Той е психолог и работи за фирмата за набиране на служители "Кадри полские" в Ополе. Би било преувеличено да го наречем "ловец на глави". Гавликовски работи в офисите на варшавската асоциация на работодателите и набира служители за полски и чуждестранни компании. "Имаме проблеми с намирането на оксиженисти и други квалифицирани работници", казва Гавликовски. "Отнема ни цели седмици, защото всички са в Англия."

В отчаянието си Гавликовски дори понякога се свързва със свещеници, тъй като те често са запознати с амбициите на по-младите членове на своите паства. Или пък праща свои хора за набиране на персонал по футболните клубове, където да раздават

формуляри на феновете. Всичко това обаче си остава трудна задача. "Младите поляци напускат страната на тълпи", оплаква се Гавликовски. "Тук има достатъчно работа, но заплатите не могат да догонят покачването на цените. Тези, които наскоро са станали част от работната сила, трябва да работят особено усърдно, а в замяна получават ужасни заплати."

Гавликовски опитва да убеди работодателите да плащат по-високи заплати и да предлагат такива услуги като помощ при намирането на жилище или планирането на кариера. "Манталитетът на наемане и уволняване на нови и нови служители от 90-те години е вече отживелица. Полските трудещи се искат да бъдат глезени", казва той.

Ситуацията в публичния сектор е дори по-лоша. Дори и мизерните заплати на медицинските сестри в Западна Европа се струват привлекателни на дипломираните медицински сестри от Източна Европа. А лекарите спокойно могат да печелят десет пъти повече, отколкото у дома.

Тясноспециализираните лекари като Роман Браздил, директор на анестезиологично отделение в Карлови Вари, Чехия, могат да печелят по около 1000 евро (1334 долара). Клиниката му е ремонтирана наскоро и отговаря на модерните западни стандарти. И все пак не личи колегите му да искат да останат. "След завършването на университета са необходими още около шест години, преди хората да могат наистина да започнат да практикуват независимо. Точно тогава те заминават", обяснява Браздил.

Драматична миграция

Той наема словаци, за да запълва вакантните места. Словакия също е държава членка на ЕС, но заплатите там са дори по-ниски отколкото в Чехия. "Светът е свидетел на драматична миграция в сферата на здравния сектор: лекари от Германия, Франция и Англия заминават за САЩ; чехите и поляците заемат тяхното място; те на свой ред са заменяни от българи и румънци."

Според изчисленията минимум 200 хиляди българи ще се насочат към Западна Европа през следващите години. След като България стана членка на ЕС, правилата на Съюза им позволяват да живеят и работят където си поискат. (БТА)

Коментар