Те си инжектират отрова от черна мамба, окачват си примки, бесят се и едва наистина не се погубват - всичко все в услуга на науката. Опитите на учените често завършват зле. Ето четири от най-грандиозните провали:
Научните експерименти имат една отличителна черта, която в официални публикации често се премълчава, а именно че често са неуспешни. Жалко е, че учените мълчат по този въпрос, защото от злополуките и провалите могат да се извлекат не по-малко знания, отколкото да речем от статистики и научни резултати.
Но защо фаловете се премълчават? Може би защото просто са твърде неудобни за учените. Неочакваните неприятни случки обаче съставят, така да се каже, природата на експеримента, защото в тях теорията се сблъсква с практиката. Доказват го следните куриозни случаи:
Бягство през прозореца на тоалетната
За да изследва реакциите на хора в неудобна ситуация, психологът Хауърд Гарланд поставил участниците в своя експеримент точно в такава ситуация. Той накарал всеки един от тях да изпее песен пред публика. Един от участниците обаче се притеснил тъй много, че попитал къде е тоалетната и след като се озовал в нея, скочил от прозореца. Добре, че тоалетната се намирала все пак само на първия етаж!
Глава в примката
В своята "Студия върху обесването", публикувана през 1905 година, румънският експерт по съдебна медицина Николас Миновичи излага в детайли всички начини на бесене, а и ред други подробности. Например как се чувства човек миг преди да увисне на бесилото и какво точно става преди да настъпи смъртта. За да разбере това, ученият нямал друг начин, освен сам да изпробва какво е да си с примка на шията. Бесил се няколко пъти с различни примки и с помощта на асистента си - така, че краката да увиснат на метър-два над земята. Това разстояние едва не му коствало живота, а било и напълно ненужно - за експеримента щели да стигнат и само 5 сантиметра.
Упорството на учения се оказало почти фатално, защото при последния опит асистентът се втурнал да го извлече от примката, при което тя обаче така се заплела и затегнала около шията на експериментатора, че той без малко наистина щял да се обеси.
Фаталната черна мамба
Заглавието на студията не биело на очи: "Някои клинични наблюдения върху въздействието на отровата на черната мамба". "Наблюденията" обаче едва не коствали живота на учения Фридрих Айгенбергер. Той бил лекар в Уисконсин, САЩ, и имал склонност към най-невероятни експерименти със самия себе си. Няколко пъти инжектирал във вените си например малки количества отрова от гърмяща змия. През 1928 година решил да опита с отрова от черна мамба. Само дето не знаел, че отровата на гърмящата змия и тази на черната мамба имат съвсем различно действие. Първата поразява кръвоносните съдове и кръвните телца, причинявайки само болезнени отоци, докато отровата на черната мамба парализира нервните клетки, дишането и сърцето.
Експериментът с черната мамба докарал учения до тежко състояние - езикът му бил парализиран, не можел да преглъща, лицевите мускули и пръстите на ръцете и краката - също. На следващия ден симптомите на отравяне започнали да затихват. Злополучният опит все пак имал обаче и полезен ефект: до естествената си смърт през 1961 година ученият не провел вече нито един експеримент със себе си.
В джунглата на големия град
През 1980 година Стенли Милграм поставил на студентите си в Ню Йорк съвсем проста задача: да избутват с лакти чакащите на опашки, за да се наредят по-напред и да записват какви са реакциите на избутаните. Простата задача се оказала обаче коварна. Скоро студентите установили колко трудно и дори опасно нещо е да предредиш другите. Впрочем, един от премълчаните ефекти от експеримента е този, че ядосан гражданин извадил пистолет и го насочил срещу провеждащите експеримента студенти.
