Не познавам по-последователна в действията си държава в света от либийската. От 9 февруари 2000 година, когато започна СПИН процесът срещу българските медици и палестинския лекар Ашраф Хаджудж, през 11 юли 2007, когато най-висшата съдебна инстанция потвърди смъртните им присъди, до 17 юли, когато Висшия съдебен съвет взе решение да ги промени в доживотни – през всичките тези години Либия не отстъпи и на йота от определението за тях – “престъпници” и от единствената присъда, която те заслужават – “виновни”.
Затова и либийската милост към българите и палестинеца, проявена в тъмната част на деня, беше изречена с половин уста, почти с погнуса. За да омаловажи молбата за милост на осъдените на смърт, Висшият съдебен съвет я разгледа някак между другото, заедно с други смъртни присъди по чисто криминални съдебни дела. Стиснатото благоволение на либийската държава унижи публично България, която се надяваше на пълно помилване на медицинските сестри и палестинския лекар и тяхното скорошно завръщане у дома. Едва ли някой помни моралната индулгенция, която либийският външен министър Абдел Рахман Шалгам ни даде само преди седмица, като заяви, че България не носи отговорност за действията на своите граждани. И до днес, обаче, всички помнят паметните думи на полковник Мумар Кадафи, че “освобождаването на българските медици са глупости без значение”.
Сега пред страната ни стоят много въпроси, чийто отговори знае само ръководителя на Първосептемврийската революция. Ще стоим и ще тръпнем да се задейства правната спогодба с Джамахирията, в която никъде не е изрично посочено, че трябва да се уважи искането на съответната страна за депортиране на осъдените и в която липсват каквито и да е срокове за неговото удовлетворяване. Благодарение на тази спогодба Либия може да държи в затвора българките и палестинеца още години и нито ЕС, нито САЩ имат правото да я обвинят в нарушаване на човешките права, защото такъв е законът. А устните договорки, които страната ни е получила от Либия, че делата на либийските офицери за клевета няма да спънат сънародниците ни по пътя им към дома, много приличат на жестовете, с които водещите на новините на катарската телевизия “Ал Джазира” говорят на глухонемите си зрители.
Като запази силни козове за финала на голямата игра Либия си осигури достатъчно време да извива ръцете на т. нар. международна общност, докато тя не задоволи от най-малките до най-големите и прищевки, от обучението на заразените със СПИН деца в престижни европейски университети до завръщането на осъдения за атентата над Локърби Абдел ал Меграхи.
Най-страшното е, че петте българки и палестинският лекар с българско гражданство вече не са застрашени от изпълнение на смъртните им присъди, а от всеобщото безразличие, с което лека-полека ще бъде обградена тяхната съдба. Светът се интересуваше от тях най-вече заради смъртните им присъди. Броят на съпричастните към тяхната драма значително ще се стопи заради новия им статут на шестима от десетките хиляди затворници по света, които гният в занданите заради несправедливи съдебни решения. Минути след решението на Висшия съдебен съвет д-р Здравко Георгиев каза, че петте българки и палестинецът не могат да променят съдбата си, могат само да се приспособят към нея. Пред абсолютно същия избор в момента е изправена и цялата българска държава.
Като запази силни козове за финала на голямата игра Либия си осигури достатъчно време да извива ръцете на т. нар. международна общност, докато тя не задоволи от най-малките до най-големите и прищевки, от обучението на заразените със СПИН деца в престижни европейски университети до завръщането на осъдения за атентата над Локърби Абдел ал Меграхи.
Най-страшното е, че петте българки и палестинският лекар с българско гражданство вече не са застрашени от изпълнение на смъртните им присъди, а от всеобщото безразличие, с което лека-полека ще бъде обградена тяхната съдба. Светът се интересуваше от тях най-вече заради смъртните им присъди. Броят на съпричастните към тяхната драма значително ще се стопи заради новия им статут на шестима от десетките хиляди затворници по света, които гният в занданите заради несправедливи съдебни решения. Минути след решението на Висшия съдебен съвет д-р Здравко Георгиев каза, че петте българки и палестинецът не могат да променят съдбата си, могат само да се приспособят към нея. Пред абсолютно същия избор в момента е изправена и цялата българска държава.
