Коя е Бенита Фереро-Валднер
Коя е Бенита Фереро-Валднер / netinfo

Бенита Фереро-Валднер е родена на 5 септември 1948 г. в Оберндорф, близо до Залцбург, Австрия, в семейството на зъболекар. През 1966 г. завършва гимназия в Залцбург. Следва право в Залцбургския университет. Дипломира се през 1970 г. От 1972 до 1978 г. работи като ръководител на експортния отдел в две фирми във Фрайласинг, Германия: машиностроителната "Паул Кифер" (1971-1972) и текстилната "Гернс и Галер" (1972-1978). После е директор по продажбите в американска търговска компания в Ню Йорк, САЩ. През 1981 г. се връща във Фрайласинг и е назначена за главен асистент в "Гернс и Галер".

На 1 януари 1984 г. е нейният старт в политиката с назначаването й за консултант в посолството на Австрия в Мадрид, Испания. От септември с. г. до януари 1986 г. работи в австрийското Министерство на външните работи и събира дипломатически опит като сътрудник в няколко отдела - по икономическите, по политическите и по консулските въпроси.

През периода януари - юни 1986 г. е първи секретар на посолството на Австрия в Дакар, Сенегал. От юни 1986 г. до май 1987 г. отново работи в Министерството на външните работи на Австрия, в отдела за сътрудничество и развитие. От май 1987 г. до юли 1990 г. е съветник по икономическите въпроси в посолството на Австрия в Париж. До февруари 1993 г. продължава да работи в австрийското посолство в Париж отначало като първи съветник и после като и. д. посланик. След края на този мандат отново е на работа в Министерството на външните работи на Австрия като заместник-ръководител на протокола - от февруари до декември 1993 г.

В началото на 1994 г. тогавашният генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали я назначава за шеф на протокола на организацията в Ню Йорк. Остава на този до 4 май 1995 г., когато е назначена за държавен секретар в Министерството на външните работи, оглавявано от Волфганг Шусел, в правителството на Франц Враницки. Правителствената коалиция е съставена от Австрийската социалдемократическа партия с председател Франц Враницки и Австрийската народна партия с председател Волфганг Шусел. След като Враницки подава оставка, Фереро-Валднер запазва поста си и при федералния канцлер Виктор Клима (28 януари 1997 - 25 януари 2000). На 4 февруари 2000 г. е съставено правителство на Австрийската народна партия и крайнодясната Австрийска партия на свободата, оглавено от Волфганг Шусел. Бенита Фереро-Валднер е назначена за министър на външните работи на Австрия. Същия ден Европейският съюз налага дипломатически санкции на страната заради участието в правителството на крайната десница, които са вдигнати на 12 септември 2000 г. след сериозни усилия от страна на външния министър г-жа Фереро-Валднер.

На 25 април 2004 г. тя участва в президентските избори в Австрия като кандидат на Австрийската народна партия и печели 47,2 процента от гласовете. Съперникът й от Австрийската социалдемократическа партия Хайнц Фишер е избран за президент с 52,8 процента. На 22 ноември 2004 г. Бенита Фереро-Валднер е назначена в Комисията на Европейския съюз като комисар за външните отношения и политиката на добросъседство и от този момент тя участва в работата на Европейската комисия по този случая с осъдените български медици. На 11 октомври 2004 г. Европейската комисия отменя изцяло ембаргото си над Либия и уточнява списъка на темите, по които може да работи с тази държава, в това число драмата в Бенгази.

Бенита Фереро-Валднер е омъжена. Вторият й съпруг е испанец. Няма деца.

На 24 и 25 май 2005 г. еврокомисарят за външните отношения Бенита Фереро-Валднер се среща в Триполи, Либия, с либийския премиер Шукри Ганим и с либийския държавен глава Муамар Кадафи, за да се опита да издейства освобождаване на петте български медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт. На 28 декември 2005 г. тя призова в писмо до либийския министър по европейските въпроси Абдул Ати ал Обейди "случаят в Бенгази да се реши бързо и по хуманитарен начин". На 10 юни 2007 г. Бенита Фереро-Валднер се среща с представители на семействата на заразени от СПИН деца в Бенгази и посещава центъра по имунология и лечение на инфекциозни болести в града.След срещата заявява: "Изпитвам съчувствие към семействата и децата от Бенгази, както и към всички хора, страдащи от СПИН. Оставам дълбоко ангажирана към нашата (на Европейската комисия) подкрепа за семействата на децата (заразени със СПИН) в Бенгази и за либийската здравна система". Същия ден Бенита Фереро-Валднер и германският външен министър Щайнмайер се срещат с българските медицински сестри и палестинския лекар в затвора в Триполи. "Възхищавам се на куража на българските медицински сестри и палестинския лекар, които преминаха през тази голгота през последните осем години. Те могат да бъдат сигурни, че аз ще продължа да действам в рамките на всички мои правомощия, за да постигна тяхното освобождаване - колкото по-бързо, толкова по-добре". На 23 юли 2007 г. еврокомисарят Бенита Фереро-Валднер е в Триполи заедно със съпругата на френския президент Сесилия Саркози, за да се опитат да уговорят освобождаването на шестимата медици. На 24 юли на борда на френски самолет двете придружават освободените български медици до България. (БТА)