Копринка не е сама
Копринка не е сама / netinfo

Този коментар е за всички, които смятат, че да помогнеш е по – трудно, отколкото да попречиш. Действието се развива в една червена къща. Главната героиня е на почтена възраст, носи дънков клин, загащен в черни чизми, символ на 80-те. Главата й стърчи над дебел шал, който я е обгърнал като родопско одеяло. Уж трябва да ти е симпатична, но по – добре да не е в списъка на приятелите ти. Говори бавно, но истерично.

Коя е тя?

Имаш право на избор. Може и да е реална жена, която се къпе, плаче, гримира. Може и да е олицетворение на живота ни – уж е модерен, но носи настроението на лошото минало. Уж е по – добър, но е и излишно злобен.

А може да е и двете.

Тази дама живее не в нашия живот, живее на страниците на един вестник. Вестник за култура, поезия, изкуство и изкуствен живот. Дамата с черните чизми може да пише дори и бели стихове, сигурно знае наизуст поне пет стихотворения на Шилер. Няма представа, обаче кои са и какво се случва с пет жени, които не носят очила като нейните, нито подобни дънки, но носят една планина спомени за мъчения, болка, зверства, затвори и мъртва надежда. Дамата с дънковия клин не знае какво се случва отвъд вълнения шал около шията й. Имало там някаква трагедия в държавата, нещо ужасно се било случило с някакви жени. Някой ги обвинил в нещо чудовищно, с което те нямали нищо общо. Убивал ги и съживявал. За да им е още по – тежко.

Госпожата обаче не вижда и не чува, какво се случва тях. Няма време. Ами кой ще разсъждава за историята на изкуството през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет….

Тези пет жени говорят нейния език, около нейната възраст са. Може би някога са се возили и в един трамвай. Но после животът друго е решил. Едната госпожа е станала човек на словото, а другите пет на либийски затвори и изтезания. На тези петте им е само до културната персона. Тя пък от своя страна няма много, много представа какво се случва с тях. Докато един ден не развързала шала си и не осъзнала, че всички говорят за петте затворнички. Вестниците пишели само за тези пет почти убити жени, телевизиите и радиата говорели само за тях. „Аааа, явно вече не се говори за свръхреализъм и гротескността в произведенията на Кафка”, казала си дамата с шала. „Ама какви са тези пет жени? Кой ще ми каже? Какво? От осем години се в един затвор и о, ужас обвинили са ги, че са заразили със СПИН стотици либийски деца. Аууу, това не е за изпускане”, решила пишещата.

Само, че какво да стори. Каква позиция да заеме? Как не ги е срам. Някакви си младоци взели, че се напънали да помагат на бедните жени. Без да питат по – старите и „мъдрите”. Тези младите закачали лентички, запознавали най – важните европейци с трагедията на сънародниците си, изкарали десетки хиляди души по улиците на столицата им, за да подкрепят съгражданките си в беда. Та нали тези петте са осъдени два пъти на смърт.

Два пъти, ама трябваше да се допитате поне веднъж до по – преживелите, мъдреците. „Щом сте свършили толкова работа, я да видя техническото и изпълнение?”, казала си културната дама след като си показала главата от шала.

Младите нахалници продължавали да опаковат Света с информация и загриженост за злощастните си сънароднички, а възрастната госпожа, все повече се озадачавала.

И решила. „Я да ги изпитам аз тях. Правили те шествия, закачали ленти, пели песни, говорили с големи политици. Някой да ме е питал??” Поканила ги в една тъмна стая и ги подхванала:

„Да ви видя сега, достатъчно стилни ли са тези ленти, които закачате на хората? Що за глупост ще викат „Не сте сами” и „невинни”? Та тези два призива се бият на семантично ниво. Първото е емоционално експресивно, а другото е по – скоро юридическо твърдение. И защо толкова хора са с вас, така ли се рекламирате?”

И така тази дама преди да разбере за какво се вдига много шум, решила да помоли хората да запазят тишина и да скрият главите си в шалове като нейния. Щом не е част цялото, защо да не го осъди. Дори и на смърт.

Да не й се ядосахте, обаче? Нали помните – имате право на избор. Тази дама може да бъде истинска жена, а може да бъде истината, в която живеем. Истина и реалност, в които някои предпочитат да показват главите си от дебелите шалове, с които се крият от света, само за да укорят със завист добрите идеи на непослушните млади, които говорят високо и действат, а не философстват над посланията в творчеството на Умберто Еко. Не слушайте жената със шала, тя няма какво да ви каже, защото вълненият шал е запушил устата й. А идва пролет и шаловете вече не са модерни.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар