Във всички доклади на Европейската комисия за напредъка на България непрекъснато се говори за това колко добре е подготвена страната ни за членство в Евросъюза, но колко добре са подготвени евродепутатите, когато ни се карат.
„Приятелката” на България Елс де Гроен, европейски депутат от фракцията на “зелените” в Европейския парламент, заедно с още трима членове на парламента внесе предложение, в последния мониторингов доклад на Европарламента за България.
Елс де Гроен настоява за отправянето на призив към българските власти да гарантират, че “повече няма да бъдат създавани пречки за регистрацията на политическа партия на етнически македонци и да сложат край на всички форми на дискриминация и тормоз, насочени срещу това малцинство”.
От интервюто на Вяра Деянова с европейската депутатка ще разберете защо Елс де Гроен след като се погрижи за българските роми, сега защитава македонците в България и какво изобщо знае за тях.
Това не беше само мое решение. Сещате се, че в една група няколко души работят по общи проблеми. И заедно решават дали се обединяват около дадена поправка или не. И така зад една поправка понякога четете едно име, понякога две или три. И докато проучвах положението на ромите в България, едни мои колеги дойдоха при мен и ми предложиха този текст. Заинтересувах се и разбрах, че е имало дело в България срещу една партия, на която не е било позволено да се регистрира. Това ме разтревожи, защото става въпрос за правата на човека.
Заинтересувана сте от правата на македонците в България. Какво знаете за тях? Колко македонци живеят в страната ни?
Да, но не мисля, че това е важно.
Защо?
За мен е въпрос на принципи. Дали гражданите на една страната имат възможността да си създадат нова политическа партия. Без значение дали са македонци, турци или гърци.
Да, но вашето предложение за поправка е свързано с македонците в България. Не сте ли запознати с това колко са те?
Доколкото съм наясно става въпрос за 3 000 души. Това не е внушителна брой. Но това за мен няма значение. Става въпрос за принципи. За мен това е свързано с човешките права.
Говорите много разпалено. Имам чувството, че идеята за поправка в мониторинговия доклад на Джефри Ван Орден е била ваша?
Е, не всички в партията ми се занимават с Балканите. Приемете, че аз съм част от тези, които смятат, че ако в една страна има 500 души, които искат да си учредят партия, без значение дали са гърци, араби, турци или македонци – трябва да имат право.
Лъжа ли се, че личният ви асистент е македонец?
Предложението ми няма нищо общо с асистента ми. Избрала съм асистента си заради качествата му. Това, че е от Македония не изигра никаква роля.
Все пак той ви е асистент. Не ви ли е повлиял поне малко?
Не. Той работи много упорито. Пътува много…
Добре, а знаете ли как се казва македонската партия, на която съдът отказа повторна регистрация. Вашата поправка е именно за това повече да няма пречки за регистрацията на политическа партия на етнически македонци?
Не знам дали това има значение. Не съм запозната с регламент, който да изисква, когато се правят препоръки, да се използват имена. Мисля, че отивате твърде далеч.
Не сте съгласна с това в България да се забранява регистрацията на една македонска партия. Не прочетохте ли, не чухте ли от някъде името й?
Толкова ли е важно дали знам името й? Истината, е че се поинтересувах от причините, заради, които й е била отказана регистрация, а не от името й. Това е.
Колко важно за вас е да имате пълна информация, по въпрос, който искате да промените? Например, ако искате да ми помогнете, ще отидете при този от който зависят проблемите ми и ще му кажете искам да помогна на едно момиче, което се казва Вяра, или искам да помогна на едно момиче, но не знам името му?
Естествено, бекграундът е важен. Но не виждам нищо нередно, че не знам как се казва партията, на която искам да помогна.
