Трите най-тежки човешки порока, според германския философ Имануел Кант, са мързелът, малодушието и лицемерието. От тях мързелът е най-опасен, твърди Кант. Но дали наистина е прав?
Да си мързелив в съвременното човешко общество е грях, който е недопустим за идеологията на по-голямата част от света. Само този, който се труди, бива оценен. До голяма степен правото на съществуване се свързва пряко с правото на работа. От бебешката количка до гроба модерният човек е задължен да учи, да работи, да се култивира и да се реализира. С книгата си "Мързелът. Една трудна дисциплина" Манфред Кох възразява срещу това.
Диктатът на "прилежните"
Раят винаги е бил място без задължения. Първите, които са култивирали мързела, са още Адам и Ева. Първата човешка двойка всъщност не е била ленива, но прогонването й от райската градина превръща работата в проклятие, а нищо-не-правенето - в мечтаното предишно щастие.
Въпреки това откриването на "прилежните" хора се приписва най-често именно на християнската религия. Протестантската етика и монашеската дисциплина са задължавали хората да имат продуктивни занимания и са заклеймявали безделниците в обществото. Ленивостта в античността се е смятала за смъртен грях спрямо Господ и световния ред.
Именно редът е култивирал омразата към мързела. Борбата срещу него е не толкова идеологическа, колкото организационна. Без болката на робите надали щеше да съществуват идеологии като социализма и либерализма, пише Манфред Кох. И двете прокламират начин на живот, който се свързва изцяло с работата. Днес не е по-различно - който си позволи да мързелува е сочен като заплаха за икономическия напредък и растеж.
Мързеливите философи
Кох илюстрира своите тези с различни примери, един от който е за древногръцкия философ Диоген. Школата, към която той принадлежи, се характеризирала с това, че вижда смисъла на живота в добродетелното поведение в унисон с природата. Според исторически източници самият Диоген е живял като бездомник, като е проповядвал скромност и спокойствие. Предполага се също така, че не е работил нищо.
Друг известен мислител, Жан-Жак Русо, мечтаел за живот без прекомерно напрежение и изсмукване на душевните сили. Правото на мързелуване той свързвал със свободата: "Щастието, което аз търся, не се свързва толкова с това какво правиш, а с това какво не правиш", цитира Кох неговите думи.
Човек може да има мързелив дух, но това не означава автоматично, че има и мързеливо тяло - коментира авторът. Той може да води усърден и амбициозен начин на живот и едновременно с това да съхрани спокойствието си чрез мързел на душата. Или иначе казано - без излишни душевни натоварвания.
