Трудно нещо е раждането – и от първия, и от втория, а както личи дори и от третия път. Така е и с напъните за трети път да се роди отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност. “Купувал съм досиета на черно”, призна бившият заместник-председател на СДС Едвин Сугарев и така каза на глас причината за това. И след това разкри истината, че сините не са отворили архива на ДС, защото са чакали втори мандат. Така втръсналата тема за досиетата придоби още по-втръсналия нюанс за политическата им употреба и пазарния механизъм на продажби на разузнавателни тайни. Това да ни е за урок на нас, избирателите, когато следващия път депутатите в старите си позакърпени политически костюмчета отново се наредят на опашка пред нас, за да ги изберем отново и да ги дарим за още дълги години с благинките на властта.
Ако те само се бяха поогледали малко, щяха да видят, че за разлика от нас, германците не просто от 15 години вече са разкрили тайните архиви на ЩАЗИ, ами и днес решават да продължат проверките за агентурно минало на политици, държавници и СЪДИИ, и правят кавър на закона си. Така ще продължат, докато изчистят раната напълно. Защото просто са се убедили, че 15 години не са достатъчни за изчистването на държавата от тази зараза. Всичко това говори едно: колко наивна е била идеята на създателите на германския закон, че за 15 години агентите на ЩАЗИ ще бъдат разкрити и че обществото ще им опрости греховете.
У нас обаче МАГИСТРАТИТЕ не са пипнати и така до момента блестящо и безпрепятствено успяват да изпълнят своята част от пазарлъка с политическите партии: няма да се отварят досиетата им, но пък досега не е осъден нито един за приватизацията, за износа на капитали, за рухването на банковата система, за хилядите длъжностни престъпления по върховете на държавното управление. Не е пипната с пръст и добре изградената и смазвана с десетилетия машина на Второ главно на Държавна сигурност, осъществяваща скрития транзит – тоест държавната контрабанда с оръжие, наркотици, алкохол, цигари и акцизни стоки, която донасяше по милиард на година, после той се изнасяше, после парите си останаха в 350-те задгранични дружества, прекъснали връзката с България след 1989 г., и сега тези пари обратно се връщат във вид на “чуждестранни инвестиции” в България.
Тази система просто продължи да работи, но вече в интерес на частните лица, които и дотогава са държали в ръцете си контрабандните канали и парите на българската държава. Сега вече е късно за разкриването на тези истини: тези пари са превъртени безброй пъти за 17 години, следите им отдавна са заметени, и никакво отваряне на досиетата не може нито да ги върне в България на нас, най-бедните европейци, нито да намали задкулисното влияние на притежателите им, носещи високи звания някога в същата тази Държавна сигурност. Защото милиардите на България не са разнасяни с куфарчета, а са изнесени точно по този начин.
И всъщност, при третия напън да се отворят някакви досиета, на път е да се случи само и единствено това: ще се отворят папките на ниските етажи ченгета, например на портиерите на Държавна сигурност, най-много на шофьорите и секретарките, които са носили кафетата.
А на онези, които вече всеки в България знае поименно, защото всеки от тях е бил за 17 години я министър, я директор, я началник – онези с високите пагони, пак няма да бъдат изречени. А всъщност те са издавали заповедите и те носят отговорност за състоянието на България. И те държат парите й. Затова днес живеем по-мизерно, отколкото дори при Жан Виденов. И докато ние кърпим старите си дрешки, същите тези партии са си удвоили парите, които ще гушнат от бюджета, и следващата година ще ни струват цели 11 милиона лева издръжка. За всеки от нас партиите ще получават по 3,60 лв., без да ни защитават интересите.
Е, кой забогатява от 16-годишното криене на досиетата?
