Бедни ми десни избирателю.., днес за пореден път има дясна среща! Не, тя няма да е на лидерско ниво, защото още през февруари, когато започнаха преговорите за общ десен кандидат-президент беше ясно, че никога няма да видим на една маса Костов, Софиянски, Стоянов, Мозер, Праматарски, да не изброявам поименно всичките лидери в дясното...
Лидери много, електорат малко, кандидати за президент, оказа се, също малко.
Сигурно ви звуча като изтъркана плоча, но още преди 5 месеца знаех докъде ще я докарат с преговорите си за единна фигура за поста на Дондуков 2 родните десни. Искаше ми се всичките там – осем ли са, десет ли са партийки, водени от ниските си проценти, барем един президент да намерят – свестен, честен и известен, а можеше и не до там популярен, но поне да разбере този позадрямалият десен избирател, че дясното го има, че само временно е позаспало, а то какво стана...?!
Петър Стоянов – президент, президент! Вярно смелост е да потърсиш реванш, но не е честно в името на този реванш с мнимата подкрепа на един кмет, радващ се на огромно доверие сред хората, да махнеш с ръка на единна кандидатура. Още повече, че шансът да спечелиш не е толкова голям, колкото е рейтингът на Бойко Борисов, точно защото не си Бойко Борисов, а Петър Стоянов – онзи, който се яви на изборите преди 5 години като независим, размаха компромат срещу един от противниците си и прати силното доверие, което имаше някъде на дъното, където е и сега.
Та не е честно в името на хубавите спомени, които пазиш от времето, когато си стопанисвал Дондуков 2, да загърбиш идеята за онзи, общия кандидат. Хвърлиха се едни имена, какво пречеше и какво пречи на едни предварителни избори да се избере едно от тях, нали така или иначе се смята, че десен кандидат, но само един, има шанс да пребори Първанов наесен?! А и самият Стоянов добре си спомня, че предварителните избори са успешна, изпробвана формула, която от недотам известен заместник-правосъден министър го прати на състезание, което тогава през 1996-ма спечели. Или на президента Стоянов не му стиска да си го мерят електората с Костов, макар Командира да играе с вицепремиера от правителството си Веселин Методиев.
А сега какво – онази формула 9 минус 2 или минус 3! Стоянов с Борисов, но без Костов и Праматарски, при втория вариант и без Мозер, но май по-вероятен е първият.
И какво ще стане - ще се размият десните гласове, а десните лидери пак ще си ги мерят, кой e по-силен в дясното и така, докато им гласуваме.
Много си мисля за тая пуста подкрепа на Бойко Борисов, дето накара президента Стоянов да се реши пак да иска да е президент. Борисов лоша дума за Първанов казал ли е – не е, хвали ли го – хвали го, ходи ли му в кабинета – ходи, говорят ли на 4 очи - говорят, ще го подкрепи ли – а може и да го подкрепи, ще разбие ли дясното – с пълна сила, вече го прави!
Пък този мит – за единния мощен десен блок дето ще превзема властта, след като станем европейци?! И да има предсрочни избори да не мислите вие в десницата, че Борисов ще тръгне с вас, че то Атака има проценти равни на вашите взети заедно и то след инцидента на магистрала Тракия...А добре си спомняме, че и за хората на Волен Сидеров лоша дума не сме чули от устата на градоначалника.
Като се замисля – кой помпа повече мускули от поредната драма в десницата, пак той – онзи дето сега не иска на се бори за поста на Дондуков 2, ама като разбра, че от тая камбанария и сметище се намира, може и да реши и Първанов наесен да слиса.
