Кавказката война разтревожи Израел
Кавказката война разтревожи Израел / снимки: БГНЕС

Русия едва-що бе обявила края на мироналагащата операция спрямо Грузия и в Москва заваляха едно след друго посещения на близкоизточни политици. Някои визити бяха планирани отдавна, други изненадаха всички. Причината бе, че "войната в Кавказ" (както редица арабски медии нарекоха последните събития около Южна Осетия) сериозно се отрази върху ситуацията в Близкия Изток. На практика веднага след посещенията на сирийския президент Башар Асад и на йорданския крал Абдула Втори се разбра, че в най-близко бъдеще се очаква в Русия да пристигне и премиерът на Израел Ехуд Олмерт. "Тази възможност се обсъжда сериозно, но окончателно решение засега няма", заяви за РИА Новости Марк Регев, прессекретар на израелския министър-председател.

Внезапно появилите се планове на Олмерт на пръв поглед не бива да будят учудване. Често се случва израелски политици бързо да потеглят за руската столица практически едновременно с пратеници на Сирия или на Иран в стремеж да научат от първа ръка какви преговори е водила Москва с техните съседи от региона. Още повече с оглед на многото слухове, които плъзват след подобни визити, особено ако става дума за военнотехническото сътрудничество или за ядрената енергетика.

Защо обаче израелският премиер се кани да пристигне в Русия броени седмици преди да излезе в оставка? Ще припомним, че на 17 септември са насрочени първични избори в партията "Кадима", след които нейният лидер Олмерт смята да подаде оставка и да отстъпи премиерското кресло на победителя. Моментът надали е най-подходящ за посещения в чужбина, но има нещо, което изисква израелският премиер да отложи всичко и да замине за Русия.

Спешната визита е продиктувана от желанието на Олмерт не само да научи какво е обещала Русия на Башар Асад, но и да разясни политиката на Израел спрямо Грузия. Стана ясно впрочем, че двете теми са взаимосвързани.

Неслучайно по време на преговорите с руския президент Дмитрий Медведев Асад сравни последната война в Кавказ със ситуацията в Близкия изток. Тези проблеми много си приличат, още повече че и двата региона имат стратегическо значение в световната система, каза сирийският лидер.

Кавказката война стана част от геополитическа игра, която се развива по-специално в големия Близък изток. А като споменава за "прилика", Асад без съмнение намеква и за намеса на Вашингтон, и за борба за контрол върху енергийните ресурси, на каквито са богати и двата региона.

Има и други взаимовръзки. Още преди няколко години например израелският в. "Джерузалем пост" писа, че САЩ смятат да използват територията на Грузия за удар срещу Иран. Това безспорно е само една версия, но тя със сигурност има право на съществуване, а при това е очевидно, че Вашингтон играе срещу Русия в постсъветското пространство.

Има някакви основания да се подозира, че Израел е заинтересован от евентуален удар срещу Иран, и то от чужда територия. Съвсем не е в негов интерес обаче да играе срещу Москва. Но стана ясно, че волно или неволно е въвлечен тъкмо в тази игра.

Което не пропуснаха да използват съседите му от региона. За разлика от западните държави, мнозина в арабския и ислямския свят подкрепиха Москва - и на равнище политически лидери, и сред населението. Причина за тази подкрепа съвсем не са някакви топли чувства към Русия, макар че имаше и такива случаи.

Войната в Кавказ напомни на страните от третия свят за времето на студената война, когато на едната страна бе Съветският съюз, а на другата - "омразните" за тях САЩ и Израел, както и "световният ционистки заговор". А последната военна

кампания в Кавказ им осигури колкото щеш основания за подобни аналогии.

Израелските оръжейни доставки за Тбилиси, а и помощта на израелците за грузинските военни, вдигнаха доста шум по време на последния конфликт в Южна Осетия. Ще отбележим, че тесните грузинско-израелски връзки са нещо напълно естествено, като знаем, че общността на грузинските евреи в Израел наброява над 100 000 души.

Ето само два примера - в Тбилиси е погребана бабата на бившия израелски премиер Ариел Шарон, а двама членове на грузинския кабинет са живели навремето в Израел (военният министър Давид Кезерашвили и Темур Якобашвили, който отговаря за реинтеграцията). Последният факт впрочем обяснява активното сътрудничество тъкмо във военнотехническата сфера и изпращането в Грузия на израелски военни съветници. Сред тях е и бригадният генерал в оставка Гал Хирш, командвал Галилейската дивизия по време на ливанско-израелската война през 2006 г.

Ще посочим, че оръжейните продажби на Израел в чужбина по принцип имат търговски характер и за разлика от бизнеса на по-големи държави в този бранш на практика не са политически оцветени. Този път обаче напълно естественото и обяснимо партньорство с грузинците изигра лоша шега на Израел и бе вписано в контекста на близкоизточното противопоставяне.

Най-ярко изказване направи Хасан Насрала, лидерът на ливанското движение Хизбула. Той заяви, че "Гал Хирш, претърпял поражение в Ливан, замина за Грузия и заради него те също изгубиха" войната. Медиите поместиха спекулации, според които Русия щяла да си го върне на Израел, като доставя на Сирия "Искандери" и укрепва военнотехническото сътрудничество с тази страна като цяло, което би променило баланса на силите в Близкия изток в ущърб на Израел.

На този фон изказването на грузинския президент Михаил Саакашвили, че израелското оръжие е било "много ефикасно", явно не е зарадвало ръководството на еврейската държава. То явно не е мечтаело за подобна реклама на своето оръжие, нито пък да попадне в центъра на противопоставянето между Москва и Тбилиси. Изправен пред избор между перспективите за военнотехническо сътрудничество с Грузия и нормални отношения с Русия, Израел със сигурност ще предпочете второто.

По време на конфликта в Кавказ израелското външно министерство настоятелно препоръча страната да замрази оръжейните доставки за Грузия. Ще подчертаем, че това не се случва за пръв път - още преди година след настоятелни молби от Москва бе замразена голяма сделка за доставки на оръжие за Грузия. А Русия също навремето се отказа от плановете да продава на Сирия ракетни комплекси "Искандер", за да не си разваля отношенията с Израел.

Тези факти сочат, че не става и дума Русия да си отмъщава на израелците. Но федерацията има вече и други възможности за дипломатически маневри по близкоизточното направление, по-специално нови шансове да проведе в Москва отдавна планираната конференция за мирно уреждане на арабско-израелския конфликт. Израел трябва да се съобразява с това. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар