Днес стоим на прага на глобална икономическа депресия. COVID не е причината, а е само катализатор. Бившият немски финансов министър Волфганг Шойбле и гуверньорът на Бундесбанг Йенс Вайдман отдавна обясняваха причините за идващата криза - стратосферен публичен дълг на “развитите” икономики и нулеви/отрицателни лихви от централните банки, дали възможност на всеки да инвестира и спекулира независимо дали разбира пазара, или не. Предизвикателството ще е глобално и идва с пълна сила и към нас.
Какво означава кризата? Заради грешни инвестиции в миналото днес трудно ще се генерират приходи и доходи - за домакинствата, фирми и правителство. Ключовото е, че се разразява тежка структурна безработица и проблеми на пазара на труда - а икономически и социално това е най-тежкото бреме за цялото общество.
В кризата винаги избуява популизма. Той не е непременно нещо лошо - етимологията идва от “populi”, сиреч народ. Проблемът е когато популизмът е грешен, тоест вреден като съдържание и мерки.
Лекарството срещу намаляващата заетост и безработицата за левите е държавен дълг, харч, дефицит с цел да се помпат цени и доходи, а правителството да се “нагърби” да движи спадналото производство, плюс програми за субсидирана заетост и щедри социални разходи. Кейнс дори добавя инфлацията - лъжовна обезценка на реалните доходи, тоест място и стимул за бизнеса да съществува, плащайки реално по-малко на служителите си. Експерименти вляво са позволени всякакви, защото диалектическият материализъм на Маркс гласи - социализмът идва така или иначе неизбежно.
Десните - от Адам Смит и класическите икономисти до днес - твърдят, че най-доброто е веднага да се изпие горчивият хап, за да е сигурно и най-важното - бързо лечението. А то гласи: кризисното намаляване на приходите и доходите да доведе до рязко и пропорционално намаляване на разходите. Правителство и фирми - да намалят номинално като суми възнаграждения и заплатите си. Гъвкаво и съобразено с предлагането и търсенето на труд. Да се премахнат и всички неданъчни и административни пречки в Кодекса на труда за наемане и освобождаване от работа. Там където има “ефективно” висока минимална работна заплата (забраняваща наемане на хора под определен законов праг), която влияе на пазара на труда, както у нас е в Северозапада например - веднага да бъде намалена.
Всичко това да е придружено, разбира се, със свиването на нашата си и напълно излишна приумица - минималните осигурителни прагове. При достатъчна гъвкавост няма причина да има притеснително нива не недоброволна безработица. Другото е агония и отлага изчистването на системата.
Тези мерки са форма на така наречената “вътрешна девалвация”. Подобен подход е приложен в Швеция при кризата в началото на 90-те и десния завой там, измъкнал ги относително бързо от блатото, като също така е успешно използван в Латвия.
Ефектите: запазване маржа на печалба на фирмите, тоест стимул да се прави бизнес изобщо. Евтините цени на производствените фактори в дефлационна среда - земя, труд, капитал - ще са реален стимул за инвестиции и респективно стопански растеж. Ако цените падат, кешовите наличности на хора и бизнеси могат да купуват повече блага, така че номиналното намаляване на заплатите не значи “обедняване” на хората в реален смисъл, дори напротив. Такъв тип мерки ще доведат и до конкурентоспособност за родния бизнес на международната сцена.
Ние сме в борд към еврото и затова тук изрично говорим за “вътрешна девалвация” на цените, заплатите, и намаляване на данъците (каквото е добре, че вече се случи с ДДС) - не на валутната обезценка на парите ни с цел износ, защото, ако това работеше, Жан Виденов щеше да има паметник в центъра на София.
Такива мерки на пазара на труда трябва да се случат бързо и ефективно, защото кризата буквално вече пристъпва през прага на вратата. Политическият залог: успешната комуникация на мерките с бизнеса, който вместо да иска грантове и помощи, плащани от данъците и осигуровките на самия него и трудещите се - да започне предоговори с доставчиците си за по-ниски цени, оптимизирайки дейността и разходите си.
Колкото и да е трудно, “десният” популизъм трябва да победи и в комуникационната война, която ще се разрази - в противен случай ще бъде много по-тежко за всички.
Какво означава кризата? Заради грешни инвестиции в миналото днес трудно ще се генерират приходи и доходи - за домакинствата, фирми и правителство. Ключовото е, че се разразява тежка структурна безработица и проблеми на пазара на труда - а икономически и социално това е най-тежкото бреме за цялото общество.
В кризата винаги избуява популизма. Той не е непременно нещо лошо - етимологията идва от “populi”, сиреч народ. Проблемът е когато популизмът е грешен, тоест вреден като съдържание и мерки.
Лекарството срещу намаляващата заетост и безработицата за левите е държавен дълг, харч, дефицит с цел да се помпат цени и доходи, а правителството да се “нагърби” да движи спадналото производство, плюс програми за субсидирана заетост и щедри социални разходи. Кейнс дори добавя инфлацията - лъжовна обезценка на реалните доходи, тоест място и стимул за бизнеса да съществува, плащайки реално по-малко на служителите си. Експерименти вляво са позволени всякакви, защото диалектическият материализъм на Маркс гласи - социализмът идва така или иначе неизбежно.
Десните - от Адам Смит и класическите икономисти до днес - твърдят, че най-доброто е веднага да се изпие горчивият хап, за да е сигурно и най-важното - бързо лечението. А то гласи: кризисното намаляване на приходите и доходите да доведе до рязко и пропорционално намаляване на разходите. Правителство и фирми - да намалят номинално като суми възнаграждения и заплатите си. Гъвкаво и съобразено с предлагането и търсенето на труд. Да се премахнат и всички неданъчни и административни пречки в Кодекса на труда за наемане и освобождаване от работа. Там където има “ефективно” висока минимална работна заплата (забраняваща наемане на хора под определен законов праг), която влияе на пазара на труда, както у нас е в Северозапада например - веднага да бъде намалена.
Всичко това да е придружено, разбира се, със свиването на нашата си и напълно излишна приумица - минималните осигурителни прагове. При достатъчна гъвкавост няма причина да има притеснително нива не недоброволна безработица. Другото е агония и отлага изчистването на системата.
Тези мерки са форма на така наречената “вътрешна девалвация”. Подобен подход е приложен в Швеция при кризата в началото на 90-те и десния завой там, измъкнал ги относително бързо от блатото, като също така е успешно използван в Латвия.
Ефектите: запазване маржа на печалба на фирмите, тоест стимул да се прави бизнес изобщо. Евтините цени на производствените фактори в дефлационна среда - земя, труд, капитал - ще са реален стимул за инвестиции и респективно стопански растеж. Ако цените падат, кешовите наличности на хора и бизнеси могат да купуват повече блага, така че номиналното намаляване на заплатите не значи “обедняване” на хората в реален смисъл, дори напротив. Такъв тип мерки ще доведат и до конкурентоспособност за родния бизнес на международната сцена.
Ние сме в борд към еврото и затова тук изрично говорим за “вътрешна девалвация” на цените, заплатите, и намаляване на данъците (каквото е добре, че вече се случи с ДДС) - не на валутната обезценка на парите ни с цел износ, защото, ако това работеше, Жан Виденов щеше да има паметник в центъра на София.
Такива мерки на пазара на труда трябва да се случат бързо и ефективно, защото кризата буквално вече пристъпва през прага на вратата. Политическият залог: успешната комуникация на мерките с бизнеса, който вместо да иска грантове и помощи, плащани от данъците и осигуровките на самия него и трудещите се - да започне предоговори с доставчиците си за по-ниски цени, оптимизирайки дейността и разходите си.
Колкото и да е трудно, “десният” популизъм трябва да победи и в комуникационната война, която ще се разрази - в противен случай ще бъде много по-тежко за всички.
