Свети Йоан Рилски, наричан още Иван Рилски, е най-почитаният български светец. Роден близо до днешна Дупница, вероятно в сели Скрино, в пределите на Първата българска държава. Той посвещава живота си на молитва, пост и отшелничество високо в Рила планина. Смирението, чудотворството и нравственото му завещание го превръщат в символ на духовна чистота и в небесен покровител на българския народ. Паметта му се почита както у нас, така и в други православни страни.
Още от ранни години се отличава с дълбока вяра и стремеж към смирен живот. Йоан раздава наследеното имущество на бедните и се посвещава на монашеско служение. Първите си стъпки в духовния живот прави в манастира „Св. Димитър" в близост до град Дупница, но скоро усеща, че трябва да търси още по-голямо усамотение и духовна дисциплина.
Йоан Рилски избира пътя на отшелничеството в Рила планина и напуска манастирската среда. Той живее в пещери и скални ниши, където посвещава живота си на молитва, пост и смирение. Постепенно около него започват да се стичат хора, както обикновени селяни, търсещи духовна подкрепа и изцеление, така и негови ученици, привлечени от чистотата на вярата му. Макар самият той да е търсел усамотение, Йоан се превръща в духовен водач, чиито съвети и наставления оформят цяло поколение монаси.
Когато Цар Петър I научава за отшелника, решава лично да се срещне с него. Историческите източници разказват, че владетелят изминава немалък път до Рила, но Йоан Рилски отказва да го приеме лице в лице. Отшелникът умишлено подчертава дистанцията си от светската власт, той приема само малко храна, отказвайки злато и дарове. Така Йоан демонстрира, че духовната чистота и вярата не могат да се подкупят, и затвърждава образа си на истински Божи човек.
Учениците на свети Йоан Рилски, привлечени от неговия пример, постепенно създават общност около мястото на неговото усамотение. Това е началото на Рилския манастир, който с времето ще се превърне в най-големия духовен и културен център на България. Манастирът не е просто религиозно средище – през вековете той ще играе ключова роля за съхранението на книжовността, просветата и националната идентичност на българите.
Свети Йоан Рилски оставя и писмено завещание към своите ученици, известно като „Завет на свети Йоан Рилски". В него той наставлява монасите да живеят в смирение, труд и взаимопомощ, без да се стремят към богатство и власт. Този текст е едно от най-ценните свидетелства за духовните принципи на българското монашество и продължава да бъде актуално и днес.
Свети Йоан Рилски умира на 18 август 946 г., на около 70-годишна възраст. Погребан е в каменна гробница край малката църква в Рила. Още скоро след смъртта му мощите му са почитани като чудотворни. Те преминават през различни места – София, Унгария, Търново – преди през 1469 г. да бъдат върнати окончателно в Рилския манастир.
Култът към свети Йоан Рилски се разпространява далеч извън пределите на България – той е почитан в Сърбия, Румъния, Русия и други православни страни. В България е възприеман като небесен покровител и духовен защитник на народа. Освен като светец, той е и символ на морална устойчивост и национална идентичност.
На 18 август всяка година се отбелязва успението на свети Йоан Рилски. Това е ден, в който българите си припомняме не само живота на един отшелник и чудотворец, но и неговото трайно духовно наследство. Рилският манастир, основан благодарение на неговите ученици, продължава да бъде символ на вярата и културната памет на народа. Делото на свети Йоан Рилски доказва, че силата на смирението и духовността може да устои на времето и да вдъхновява поколения наред.
