Животът в българските блокове е цяла отделна вселена. Зад стените на панелките и новите кооперации съществуват свои малки общества, в които редът и спокойствието често се поддържат не толкова от закона, колкото от неписаните правила на входа. А понякога тези правила са толкова любопитни, че човек се пита дали не са излезли от комедиен сериал.
Едно от най-разпространените изисквания е свързано с прането. В някои блокове все още може да се срещне табела: „Забранено е простирането след 18:00 ч“. Причината е проста – шумът от пералните, тракането на щипки и капещата вода по балконите дразни съседите. Така пране след работа се превръща в почти героичен акт.
Друг популярен казус е свързан с асансьора. В един софийски вход например е въведено официално правило: „Кучето ползва асансьора само с придружител“. Идеята е ясна – да няма изненади за хора, които се качват и слизат. В друг блок пък са решили въобще да забранят на домашните любимци да ползват асансьора, като собствениците са длъжни да ги носят на ръце.
Съществуват и далеч по-оригинални „забрани“. В столичен квартал жителите на входа решили да ограничат обувките на висок ток в коридора, защото „чукането“ по плочките кънтяло като маршова стъпка. В друг град забраняват вдигането на тежести на балкона – заради съсед, който превърнал терасата си във фитнес и събуждал блока с щанги в шест сутринта.
Понякога правилата са свързани със сметките. В Пловдив например всеки месец живущите плащат за интернет не директно на доставчика, а на „отговорничката на третия етаж“. Така събираемостта била по-висока, но и оплакванията от „данъчната“ станали легендарни.
Разбира се, зад много от тези абсурдни закони стои желанието за ред и спокойствие. В същото време те разкриват и едно особено лице на българския бит – склонността ни да търсим решения в дребните правила, които често водят до още по-дребни конфликти. А за живеещите в блоковете тези истории се превръщат в неизчерпаем източник на анекдоти, които с времето се предават като градски легенди.
В крайна сметка, животът в кооперацията е училище по търпение и адаптация. Някой може да приеме правилото за „пране само до 18:00“ като досадно ограничение, а друг да го види като символ на съжителството – една малка жертва в името на общия мир. Но едно е сигурно – колкото и да се променя средата, странните правила на българските блокове ще останат част от колорита на нашето ежедневие.
