Изборът в САЩ
Изборът в САЩ / снимка: Reuters, архив

Изборите за президент са общи и непреки. Те се свикват на четири години, в първия вторник след първия понеделник на ноември. Избирателите гласуват за членовете на избирателната колегия - общо 538. Броят им е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа (50% + 1 глас) в избирателната колегия. Нейните членове ще гласуват на 17 декември (първия понеделник след втората сряда на декември) в столиците на щатите, където са избрани, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден.

Системата на непряко избиране на президент на САЩ, датираща от 1804 г., действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар и с по-малко гласове от съперника си в народния вот (гласовете на избирателите).

Представителството на всеки щат в избирателната колегия се определя от числеността на населението. Калифорния с население от близо 38 милиона има 55 членове в избирателната колегия, а Монтана с население 1 милион - трима. Партията, спечелила повече гласове на избирателите за членове на избирателната колегия в даден щат, получава цялата бройка членове на колегията за щата. По закон членовете на избирателната колегия формално не са обвързани да гласуват за кандидата, с чиято бюлетина са избрани. Ако двамата кандидати получат по равен брой гласове в избирателната колегия, новоизбраната Камара на представителите избира новия президент, а новоизбраният Сенат - новия вицепрезидент.

Решаващите щати имат общо 161 гласа в избирателната колегия.

Парламентарните избори са преки. Подновява се целият състав на Камарата на представителите - 435 конгресмени - и 33 от 100 сенатори.

В досегашния Конгрес републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите - в Сената. Мандатите на депутатите в Камарата на представителите са за две години. Техният брой - 435 - не се е променял от 1913 г.

В сегашната Камара през 2010 г. републиканците спечелиха мнозинство от 49 мандата и прогнозите са, че те ще запазят мнозинството си, но може би с до десетина депутати по-малко.

Сега в Сената има 53 сенатори демократи и 47 републиканци. В Сената всеки от 50-те щати е представен от двама сенатори с шестгодишен мандат, които не са избирани в една и съща година. 33-те мандата, които предстои да бъдат подновени, са на 21 демократи, двама независими, гласуващи с демократите и 10 републиканци.

Днес ще се състоят и избори за губернатори в 11 щата, както и за щатски събрания в 44 щата. Почти всички щати имат двукамарни парламенти. На национално равнище републиканците имат около 60% мнозинство в щатските събрания. (БТА)

Коментар